Решение № 9025 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2017 г.

Решение № 9025 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ срещу решение № 706 от 20.04.2017 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 1814/2015 г. С него се осъжда БАБХ да заплати в полза на В. Г. С. сумата от 5280 лева, представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл ведно със законната лихва върху тази сум, а считано от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане. Поддвържат се доводи за неправилност на решението в частта за размера на обезщетението, тъй като било изплатено такова за два месеца и се дължи за четири, а не за шест месеца, видно от приложените с касационната жалба доказателства. Ответникът, В. Г. С., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за несонователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на В. Г. С. срещу БАБХ с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за заплащане на обезщетение за периода от 1.06.2015 г. до 1.12.2015 г. през който не е бил на служба в размер на 5280 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на признаване на уволнението за незакононно 22.07.2017 г. до окончателното изплащане. Съдът е разгледал по същество предявения иск, който уважил изцяло така както е предявен. Съобразено е влязлото в сила решение № 2258 от 22.02.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 4202/2016г, . с което се отменя заповед № ОСОС-97/28.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение с В. Г. С.. От доказателствата по делото са установени фактите от които произтича правото на обезщетение и размерът му. Решението е правилно. В касационната жалба се оспорва размерът на присъдената сума, като се прилагат доказателства, че за два месеца обезщетението е било изплатено. Касационната жалба съдът намира за неоснователа по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 219, АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства и не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Според чл. 220 АПК Върховният адмеинистративен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Или, представените доказателства с касационната жалба са неотносими към спора по съществото на претенцията, тъй като правилността на решението следва да се преценява според фактите установени от административния съд. С решението се установява наличието на правото на обезщетение, периода и размера на обезщетението. Доказателствата, представени с жалбата с твърдения, че това право е погасено чрез плащане изцяло или частично, следва да се представят в изпълнителното производство, в което органа по изпълнението е компетентен да извърши прихващане с изплатените суми, след преценка за наличие на законовите предпоставки. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за тази инстанция в размер на 500 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение