Решение № 4079 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2009 г.

Решение № 4079 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Плевен, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Петранов против решение 314/27.05.2009 г., постановено от Административен съд Плевен по адм. дело № 793/2008 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът - София Драганова Вълчинкова оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Плевен е отменил заповед № РД-134/23.07.2008 г. на кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 11 и чл. 14 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на Община Плевен е прекратено служебното правоотношение на София Драганова Вълчинкова за длъжността "секретар на Община Плевен", считано от 23.07.2008 г. За да постанови този резултат, съдът на първо място е приел, че Вълчинкова не е била възстановена на заеманата длъжност по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, за да й бъде прекратено служебното правоотношение. Отделно от това е приел, че посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение материално-правно основание не кореспондира с установените по делото факти. Фактическата обстановка е правилно установена. Постановеното съдебно решение е правилно по своя краен резултат, макар и не по всички изложени мотиви. Безспорно е по делото, че с решение № 8/12.03.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по адм. дело № 158/2006 г. е отменена заповед № РД 10-601/17.05.2006 г. на кмета на Община Плевен, с която на ответницата в настоящото производство е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното и правоотношение за длъжността "секретар на Община Плевен". Решението е влязло в сила на 16.07.2008 г., когато е потвърдено с решение № 8796/16.07.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5428/2008 г. В срока по чл. 122, ал. 1 Вълчинкова е подала молба вх. № РД-94 С-940-1/23.07.2008 г. до кмета на Община Плевен, с която го уведомява, че се явява в същия ден за изпълнение на служебните си задължения на заеманата преди уволнението длъжност, както и че се е явила в Общината и е била там през целия ден. Със заповед № 134/23.07.2008 г. служителката е възстановена на длъжността "секретар на Община Плевен" (лист 5 от делото) и със заповед № 134/23.07.2008 г. правоотношението и за тази длъжност е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, чл. 11 и чл. 14 от ЗА и чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на Община Плевен (лист 4 от делото), и двете подписани от кмета на Община Плевен. Спори се за това дали служителката е била реално възстановена на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност и дали кумулативно са налице визираните в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предпоставки - да е била назначена при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е предвидено, че при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В настоящия казус кумулативно са налице и двете визирани предпоставки. Налице е и нарочен акт на кмета на Община Плевен за възстановяване на София Драганова Вълчинкова на длъжността "секретар на Община Плевен", считано от 23.07.2008 г., въпреки че не е елемент от правопораждащия фактически състав. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че служителката е била реално възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и не споделя изложените в мотивите на обжалваното решение изводи в обратен смисъл. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Новелата на чл. 7 от ЗДСл, към която препраща, въвежда в пет алинеи редица положителни и отрицателни предпоставки, за да бъде назначено лицето на държавна служба. В разглеждания случай органът по назначаването е посочил, че служителят не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност - чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Нормативните изисквания за длъжността "секретар на община" са определени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА). С разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че секретарят на общината трябва да бъде лице с висше образование. В т. А5 на Единния класификатор на длъжностите в администрацията за заемане на длъжността "секретар на община с население над 50 000 души", каквато е Община Плевен, е предвидено изискване лицето да притежава минимална образователна степен "бакалавър". Безспорно е, че служителката отговаря на тези изисквания. Както правилно е приел първоинстанционният съд, недопустимо в устройствен правилник, представляващ вътрешнослужебен акт, одобряван от кмета на общината, да се въвеждат допълнителни изисквания, различни от нормативноустановените. По тези съображения не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и като е отменил издадената на това основание заповед като материално-незаконосъобразна първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото направеното от процесуалния представител на ответната по касационната жалба страна искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено като се осъди Община Плевен да заплати на София Драганова Вълчинкова сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.01.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,