Решение № 2611 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Г., чрез адв. Колев, срещу решение 19340 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 4381/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 3282з-1606/15.04.2024 г., издадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи , с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи, чрез юрк. Кабранска, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост , правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 3282з-1606/15.04.2024 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция при Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в 04 Група на сектор Летищна сигурност Аерогара София, ГПУ София към РДГП Аерогари, поради нарушение на т.15, т.19, т.20 и т.25 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - по чл.195, ал. 2 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел,че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарнонаказващия орган. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй е обвързано с нарушение на визираните в заповедта т.15, т.19, т.20 и т.25 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР " неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т.15,т.19,т.20 и т.25 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез неправомерното поведение, изразяващо се в държане на високо рисково наркотично вещество "коноп" и осуетяване на полицейската проверка. Описаните подробно действия на Г. съставляват нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Г. не е съобразил законността на извършените от него действия, безпричинно се е легитимирал със служебна карта и е препятствал полицейската проверка. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора за нарушаване презумцията за невинност по чл.16 НПК, тъй като дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл. 203, ал. 1 , т. 13 от ЗМВР. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние. В този смисъл е и ТП 3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,