Решение № 6151 от 8.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Красно село Столична община, против решение 618/06.02.2023 г., постановено по адм. дело 9545/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ на органа да се произнесе по искане за заверка на молба-декларация, подадена от С. Спасов и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок, съгласно указанията в мотивите. Касаторът твърди, че решението е нищожно, поради и което се иска неговото обезсилване, евентуално отмяната му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Овчаров, който поддържа касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответната страна С. Спасов, чрез адв. Т. Миланов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско представителство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на кмета на район Красно село Столична община да се произнесе по искане за заверка на молба-декларация с рег. РКС22-ГР94-1474/26.07.2022 г. по описа на Столична община - район Красно село , за извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, подадена от С. Спасов, на имот гараж, находящ се в гр. София, [адрес], и преписката е изпратена на органа за произнасяне в 7-дневен срок при съобразяване със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление рег. РКС22-ГР94-1474/26.07.2022г. на Столична община - район Красно село , с която е поискана заверка на удостоверенията от отдел Общински приходи , дирекция Инвестиционно отчуждаване и сектор Общинска собственост , както и да бъдат посочени описаните в молбата свидетели, които да бъдат разпитани от нотариуса. Посочено е, че от представената преписка не се установява да е направено исканото удостоверяване за липсата на съставен акт за общинска собственост, както и акт за държавна такава до 01.06.1996 г., като също така не са нанесени и отбелязвания в частта относно местните данъци и такси и от дирекция Инвестиционно отчуждаване на СО. Не са нанесени и отбелязвания в частта относно сочените от Спасов свидетели за извършване на обстоятелствената проверка. От правна страна административният съд приел, че искането на С. Спасов е за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, като съобразно срокът за произнасяне на органа, същият е следвало да се произнесе до 02.08.2022 г., от когато е започнал да тече едномесечния срок за оспорване на мълчаливия отказ, поради и което изпратените до Спасов писма рег. РКС22-ГР94-1474-(2)/12.09.2022 г. и рег. РКС22-ГР94-1474-(6)/08.11.2022 г. са ирелевантни за спора, тъй като са отправени до молителя след подаване на жалбата против мълчаливия отказ, като също така, ако административният орган е счел така подадената молба-декларация за нередовна, то той е могъл да даде указания за отстраняване на нередовностите съгласно чл. 30 АПК. Именно поради това, кметът на район Красно село Столична община е дължал произнасяне по искането с изричен акт, ведно с извършването на удостоверяванията в раздели І-ІІІ от молба-декларацията, поради и което е прието, че мълчаливият отказ на кмета на район Красно село Столична община да се произнесе по подадената от С. Спасов молба-декларация е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че С. Спасов е поискал извършване на административна услуга, а именно: заверка на молба - декларация, необходима му за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс е изведен обоснован извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Правилно съдът е установил от фактическа страна фактите по делото с оглед на представените доказателства. Правилно е прието, че в производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината, следва да извърши заверката на молбата декларация, като се произнесе с изричен акт. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. Административният орган е длъжен да извърши поисканата административна услуга, като издаде изричен акт, независимо дали имотът, по отношение на който е поискана услугата, е или не е общинска собственост. Дори и имотът да е общинска собственост, то кметът на съответната община следва да посочи това обстоятелство и съображенията си за това, в образеца на молбата-декларация. Следва да се посочи, че крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт за съответния имот принадлежи на нотариуса. В искания документ административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и, които той счита за относими към собствеността на имота. От кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от подателя на молба-декларацията като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен. Правилно, също така, съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. При произнасянето си кметът следва да изложи мотиви, които впоследствие съдът би могъл да провери за законосъобразност. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 1000 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г., където е посочено, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение