Решение № 7090 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2014 г.

Решение № 7090 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Класика" ЕООД, чрез адв. Христо Милчев против Решение № 115/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 890/2013 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 071300393/27.05.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с Решение № 404/05.09.2013 г. на и. д. Директора на Д "ОДОП"- Велико Търново. С касационната жалба е заявено оттегляне на жалбата срещу решението на АС-Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта за отказан данъчен кредит за данъчни периоди месец август 2008 г. и месец ноември 2008 г. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разноски не се претендират. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: По отношение заявеното оттегляне на касационната жалба настоящият състав намира, че е оттеглена от надлежно оправомощено лице, поради което и на основание чл. 215, т. 5 от АПК вр. чл. 236 от АПК следва да се остави без разглеждане касационната жалба против решението на АС-Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта за отказан данъчен кредит за данъчни периоди месец август 2008 г. и месец ноември 2008 г., както и да се прекрати касационно производство в тази му част. Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Класика" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт, с който, в частта по ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактури, в общ размер на 22 301.72 лв.; доначислен е ДДС за извършена покупка на отпадък (стоманени тръби) в размер на 338.40 лв.; доначислен е дължим ДДС за извършена безвъзмездна доставка на автомобил в размер на 2 065.47 лв.; отказан е данъчен кредит в размер на 227.25 лв. за декларирани като налични към датата на регистрацията по реда на ЗДДС активи, за които не е подаден опис. С РА в обжалваната му част е определен дължим ДДС за внасяне в общ размер на 24 932.84 лв. и са начислени лихви в размер на 5 443.58 лв., а в частта по ЗКПО за 2008 г. в резултат на непризнати за данъчни цели отчетени от дружеството разходи е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 1 668.21 лв. и лихви в размер на 736.08 лв. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Във връзка с отделните доставчици - "Виастрой 2010" ЕООД (с предходно наименование "Хелимет" ЕООД, "Сейнт Никалъс 2008" ЕООД, "Метробул" ЕООД, "Ева 2006" ЕООД и "Же строй" ЕООД са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Виастрой 2010" ЕООД (с предишно наименование "Хелимет " ЕООД) с предмет доставката - ламарина хроникелна и профилни тръби различни профили,; фактури, с предмет на доставката - шини, профили и черни тръби, ламарини, горещо валцов профил и винкел, издадени от " Сейнт Никълъс 2008" ЕООД; фактури, с предмет винкели и квадратни профили, издадена от "Метробул" ЕООД; фактури, издадени от "Ева 2006" ЕООД с предмет на стопанската опарция - винкел и квадратни профили; фактури, издадени от "Же строй" ЕООД с предмет на доставката - винкел и квадратни профили. Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. За извършената от дружеството продажба на автомобил през д. п. м. 03.2011 г. съдът е приел че приходните органи правилно са приели извършената доставка като такава по § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС и са начислили данък върху данъчната основа, определена по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС., поради липса на доказателства за състоянието на автомобила към момента на продажбата. В частта по ЗКПО, за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 16 682.10 лв., представляващи отчетени разходи за основаната дейност и разходи за материали по 2 бр. фактури, издадени от "Хелимет" ЕООД. Съдът е приел, че правилно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и чл. 16, ал. 1 ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството, тъй като не могат да се признаят разходи, чието извършване не е реално осъществено и документално доказано. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактурите, издадени от доставчиците "Виастрой 2010" ЕООД (с предходно наименование "Хелимет" ЕООД, "Сейнт Никалъс 2008" ЕООД, "Метробул" ЕООД, "Ева 2006" ЕООД и "Же строй" ЕООД. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е представените в съдебното производство доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за липса на реални доставки на ламарина хроникелна и профилни тръби различни профили в данъчен период - м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г.; шини, профили и черни тръби, ламарини, горещо валцов профил и винкел в данъчен период м. 07.2011 г.; винкели и квадратни профили в данъчен период м. 04, 05, 06 и 07. 2012 г. при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата е прието, че ревизираното лице притежава оригинални данъчни фактури с необходимите реквизити, съгласно ЗСч и ДДС по всяка от посочените доставки. Посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на търговеца в регистрите по ЗДДС, СД, дневник за покупки в данъчния период за който са издадени, като за същите са взети съответните счетоводни статии. По отношение редовността на водените от доставчиците счетоводства, не е извършена проверка. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките между страните по фактурите, поради което тези фактури не документират реални доставки на стоки. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя доказателства по делото, не опровергават тези изводи, не са установени данни в счетоводствата на контрахентите. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното правилни са изводите на съда и в частта по ЗКПО, а именно няма правно основание за признаване на разходи, чието извършване не е реално осъществено, както в настоящия случай. По отношение извършената доставка на лек автомобил съдът изцяло възприема доводите на съда и не намира за необходимо да ги преповтаря. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства за всички относими към настоящия спор доказателства. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, състав на осмо отделение