Решение № 14248 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2015 г.

Решение № 14248 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел - "Коалиция за устойчиво развитие" против решение № 4938 от 13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 168/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Кметът на О. П. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "С. Е. Д. М." ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на сдружение с нестопанска цел - "Коалиция за устойчиво развитие" против решение № СО-217-ПР/2014 г. от 22.12.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С., с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение - "Газификация на гр. П." с възложител О. П. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено от компетентния орган съгласно чл. 93, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и т. 3, "б" и т. 10, б. "к" от Приложение № 2 ЗООС. Възражението на касатора за нищожност на административният акт, тъй като същият следва да се издаде от министъра на околната среда и водите, е неоснователно. Инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1, подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС и компетентен да направи тази преценка е директорът на РИОСВ - С. Твърдението, че инвестиционното предложение следва да обхване и газификацията на гр. З. и довеждащ газопровод от гр. П., е неоснователно. Видно от приложените по делото доказателства е, че изграждането на преносен газопровод за гр. П. и гр. П. е самостоятелно инвестиционно предложение, което се осъществява от друг възложител - "Булгартрансгаз" ЕАД и подлежи на преценяване на необходимостта от ОВОС от министъра на околната среда и водите, тъй като засяга територия, контролирана от две РИОСВ - чл. 94, т. 2 ЗООС. Освен това видно от характеристиката на процесното инвестиционно предложение, е че същото предвижда изграждане на газоразпределителна мрежа и е в регулацията на гр. П. Следователно налице са три самостоятелни инвестиционни предложения с различни възложители и характеристики, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Правилно в обжалваното решение е прието, че оспореният административен акт е издаден и в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично (чл. 93, ал. 5 от ЗООС). Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възложителят информира компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС и представя информацията по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС, както и че за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата за ОС). Процедурата по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС започва с внасянето от страна на О. П. на уведомление за инвестиционното предложение. Към документацията са приложени и доказателства, с които се установява, че е информирано засегнатото население, на чиято територия ще се реализира инвестиционното предложение в изпълнение на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Доводите на касатора, че за инвестиционното предложение следва да се информират заинтересуваните страни, на които адресите са известни, не намира опора в закона. Неоснователни са и доводите, че следва да се информират и населените места в общината, тъй като инвестиционното предложение засяга единствено територията на гр. П. Доводите, че съдът не изследва дали е дадена възможност на заинтересуваните лица да защитят правата и интересите си, също са неоснователни. Налице е обявяване на инвестиционното предложение по предвидения за това в закона ред, като надлежно е констатирано, че в законоустановения срок не са постъпили възражения. В хода на процедурата по преценка за необходимостта от извършване на ОВОС е дадено становище от отдел "ОВО и ЕО" при РИОСВ, според което инвестиционното предложение не попада в защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, обектът на инвестиционното предложение попада в регулацията на гр. П. и няма да засегне природни местообитания и местообитания на видове от флората и фауната, предмет на опазване в защитените зони и инвестиционното предложения не попада в защитени територии. Това становище е съобразено на по-късен етап при постановяването на оспореното решение на директора на РИОСВ С.. Съобразно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, буква "б" от Наредбата за ОВОС, компетентният орган по околна среда провежда консултации с Регионална здравна инспекция - Софийска област във връзка с определяне на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве. Съобразно представеното становище на Регионална здравна инспекция - Софийска област няма необходимост от извършване на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение, тъй като при строителството и обслужването на същото ще се използва съществуващата пътна инфраструктура, като изграждането на газоразпределителната мрежа и съоръженията не е свързано с отделяне на вредни емисии във въздуха. Експлоатацията на газопровода е свързана с използването на природен газ, при което се избягват емисиите на серни оксиди, редица други вредни вещества и парникови газове. Констатирано е, че реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух в района на община Пирдоп, като по време на строителството и експлоатацията не се очакват негативни въздействия върху здравето на хората и работата на съоръженията не е свързана с отделяне на шум, вибрации и радиация. Направено е заключение, че не се очаква неблагоприятен ефект и възникване на здравен риск за населението от реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение. Неоснователен е доводът на касатора, че не е правен здравен анализ на здравословното състояние на населението. Както бе посочено по-горе по делото е приложено становище на Регионална здравна инспекция Софийска област, видно от което е, че степента на очаквания здравен риск с реализацията на инвестиционното предложение не се променя. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му за повишен здравен риск във връзка с реализацията на инвестиционното предложение. На основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони компетентния орган извършва преценка за допустимостта на инвестиционното предложение. В случая процедурата по ОВОС е съвместена с процедурата по оценка за съвместимостта, като на основание чл. 40, ал. 3 и 4 от наредбата директорът на РИОСВ - С. преценя, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и взема предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС. Законосъобразен е и изводът на съда, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Преценката да не се извършва ОВОС съвместена с оценка за съвместимост е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 16 от Наредбата за ОС. В. е предвид, че инвестиционното предложение не попада в територията не защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Констатирано е, че инвестиционното предложение само по себе си, както и във взаимодействие с други планове, програми и инвестиционни предложения, няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и природни местообитания, популации и местообитания на видове, представляващи предмет на опазване в защитените зони. Установено е, че инвестиционното предложение попада в регулацията на град П. и не попада в защитени територии. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в административният акт само формално са посочени законовите критерий. В същият подробно са анализирани критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС предвид вида и характера на инвестиционното предложение. Доводите, че жалбоподателят не е поканен да участва при обсъждане в Екологичния експертен съвет, са неоснователни, тъй като във фазата на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС не е предвидено участие на Екологичен експертен съвет. Останалите доводи в писмената защита на касатора не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на обжалвания административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия съдебен контрол. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Съдът указва изрично доказателствената тежест на страните, като жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи наличие на твърдените от него факти. Правилно съдът не допуска исканата от жалбоподателя експертиза след даване ход по същество на делото и в срока за произнасяне със съдебен акт. Депозираната молба за назначаване на експертиза не е подписана, което е равнозначно на липса на искане, като част от поставените въпроси са правни, а друга част са неотносими към съществото на спора. Обжалваното решение е правилно и в частта му за разноските. Позоваването на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, е неоснователно. Цитираната конвенция не се отнася за задължението за заплащане на разноски на другата страна при неоснователно воден процес, тъй като тези разноски не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е разрешен спора, нито да бъдат заплатени от държавата. Това заключение следва от тълкуването на правната регламентация на отговорността за разноските, която зависи от изхода на правния спор и има за цел да обезщети страната за направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, допустимо и валидно, като не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди сдружение с нестопанска цел "Коалиция за устойчиво развитие" да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. С. сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на разноските предвид фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно. Разноски на "С. Е. Д. М." ООД не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че възнаграждението е договорено, но няма доказателства същото да е заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,