Решение № 5292 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 268/2014 г.

Решение № 5292 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 268/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б-З" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 6359 от 21.10.2013 г. по адм. дело № 3143 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.02.2013 г., издадено от гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пазарджик, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответниците Петьо Николов Манев и Веселка Кузманова Манева, и двамата от с. Черногорово, обл. Пазарджик, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е постановлението, издадено на 27.02.2013 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пазарджик, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Б-З" ООД като работодател и Николай Петьов Манев от с. Черногорово, обл. Пазарджик, като общ работник, починал на 26.07.2012 г. от токов удар по време на работа в цеха за обработка на компост за отглеждане на култивирани гъби, намиращ се в бивш селскостопански двор в с. Черногорово. С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между предприятието и пострадалия работник е съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че трудовият договор е бил изготвен на 25.07.2012 г. и регистриран в НАП на 26.07.2012 г. в 13,27 ч., след което е предстояло подписването му от работника. Междувременно работникът е бил на работната площадка на цеха и при почистването на машина с водна струя от маркуч, която е била под електрическо напрежение, е бил поразен от електрически ток в резултат на получила се токова отсечка. По времето на злополуката лицето е предоставяло работната си сила, което е основание за приемане съществуването на трудово правоотношение. Отговорността за допускане на работника до работа и запознаването му с безопасните условия на труд е изцяло на работодателя (арг. от чл. 127, ал. 1 от КТ). Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на извода на първоинстанционния съд за фактически съществуващо трудово правоотношение към момента на настъпване на злополуката. Становището на касационния жалбоподател, че работникът е започнал да извършва работа без да "изчака трудовите правоотношения да влязат в сила" не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не намира законова опора. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В разглеждания случай от съществено значение е обстоятелството, че на 25.07.2012 г. страните са се споразумели за сключването на трудов договор, който на следващия ден е бил регистриран в НАП с подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Към момента на настъпване на злополуката договорът не е бил подписан от работника, тъй като е бил изготвен в офиса на дружеството в гр. София. При тези фактически обстоятелства не може да се приеме, че на 26.07.2012 г. работникът "самоволно" се е явил на работа и проявил "самоинициатива" за изпълнение на трудовите си функции на общ работник съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика. Анализът на фактите сочи, че той е бил допуснат до работното си място и е пострадал при изпълнение на специфична работа за почистване и измиване на машина "Хопер". В писменото си обяснение и в подаденото възражение неговата майка Веселка Манева твърди, че синът й е започнал работа в цеха още по-рано - на 16.07.2012 г. и това твърдение не е било оспорено. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Ирелевантни към спорния предмет за възникнало трудово правоотношение са изложените в касационната жалба съображения във връзка с издадените актове от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" на основание чл. 403а от КТ и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, както и образуваното досъдебно производство. В хода на административното производство е установено по категоричен начин, че пострадалият работник не е сред "случайните хора", попаднали до работната площадка в резултат от лошо организиран пропусквателен режим. Установено е също така, че работата е била извършвана без предварителен инструктаж за безопасните методи на работа съгласно изискването на чл. 281 от КТ. При настъпване на злополуката лицето е било наето на работа и е престирало работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото правоотношение. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на чл. 405а, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,