Решение № 14723 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2012 г.

ВАСII отделение22.11.2012 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 76/09.01.2012 г., постановено по адм. д. № 481/2010 г. на Административен съд - София-град. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14723 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Николина Борисова Илкова от гр. София и на "ГМ Рент" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 76/09.01.2012 г., постановено по адм. д. № 481/2010 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Решение № 551/29.07.2009 г. по протокол № 45/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет, в оспорената му част. Претендират присъждане на разноски. Ответникът, Столичен общински съвет, не е изразил становище по касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбите на Николина Борисова Илкова и на "ГМ Рент" ООД срещу Решение № 551/29.07.2009 г. по протокол № 45/29.07.2009 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 221, ал. 4, чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 129, ал. 1 ЗУТ са одобрени план за регулация и план за застрояване на м. "Младост 1", с посочени в решението граници, в оспорената му част, касаеща имоти УПИ I-за озеленяване, кв. 37, в който са включени имотите им с № 5748 (нов № 8) и с № 5578 (нов № 900). За да постанови решението си съдът приел, че решението е законосъобразно в оспорената му част, като не противоречи на материалноправни норми и при приемането му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, прието е от компетентния орган в законовата форма и е съобразено с целта на закона. Решението е правилно. По делото безспорно е установена фактическата обстановка от събраните доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, като правните изводи кореспондират на правнорелевантните факти и обстоятелства, установени с тях. Установено е, че процесните имоти, собственост на жалбоподателите, са били нанесени в кадастралния план, както и че преди приемането на оспореното решение, съгласно одобрения регулационен и застроителен план от 1988 г., са попадали в УПИ I-за спорт и озеленяване, кв. 37, по плана на гр. София, м. "Младост-1". Предвидената сграда в него попада в контура на очертаната спортна площадка, която е извън кадастралните граници на имотите на жалбоподателите и по приетия ПУП - РЗП с процесното решение на общинския съвет, за спорната площадка са отредени самостоятелни УПИ II-470 и УПИ III-469, които не засягат границите на имотите на жалбоподателите. УПИ I остава отреден за имотите на жалбоподателите, също с предвиждане "озеленяване", в който влиза и имот общинска собственост. От изложеното следва, че за имотите на жалбоподателите не е налице изменение на предвиждането им за озеленяване, каквото е предвиждането и по предходния план. С оглед на това приложима е разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ, съгласно която не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, какъвто е настоящия случай, освен за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Неотносимо за спора е обстоятелството, че е налице смяна на собствеността във връзка с реституирането му по ЗСПЗЗ, а относимо е обстоятелството за статута на имота по регулационния план преди и след приемането на оспореното решение, като отреждането му и по двата плана е за озеленяване, както и след реституирането му не са променяни кадастралните му граници. Освен това цитираното решение на ВАС по адм. д. № 12050/2011 г., не е идентично с спора по настоящето дело, тъй като имотът, предмет на същото дело преди оспореното решение не е бил с отреждане за озеленяване, а за това мероприятие се отрежда за първи път с него. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че решението на общинския съвет, в оспорената му част, е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, не се установяват твърдяните в касационните жалби допуснати съществени процесуални нарушения, включително и от служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК

Цитирани разпоредби

2