Решение № 3856 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2010 г.

Решение № 3856 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елка Йорданова Георгиева от гр. София против решение № 1350 от 08.05.2010 г., постановено по административно дело № 792/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). По съображения, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, касаторката моли решението на съда да бъде отменено като неправилно. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е било експертно решение № 1064 от зас. № 211 от 16.12.2009 г., с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести е определила на Елка Йорданова Георгиева от гр. София степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 48 % за заболяване с водеща диагноза: спондилоза и при общо заболяване: спондилоартроза, състояние след болест на Шоерман-Мау, лекостепенна кифосколиоза, дискова хепния Л4-5, дискова протрузия Л5-ЕС1, бъбречнокаменна болест, артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма, десцензус вагине, инконтиненцио урине. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореното пред него експертно решение е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакването (релевирано и пред настоящата инстанция), че крайния процент на ТНР по съвкупност 48 % е неправилно определен. Както прецизно е отбелязал първостепенният съд, процентът на намалената работоспособност за всяко едно от уврежданията е определен от НЕЛК съгласно приложение № 1, а крайният процент на намалената работоспособност - по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). В процесния случай не е налице несъответствие между определения от НЕЛК краен процент на ТНР и установения с влязло в сила предходно съдебно решение въз основа на извършени четири съдебно-медицински експертизи за характера и степента на всички основни и съпътстващи заболявания. Административният орган изцяло се е съобразил с дадените му от съда указания и е определил крайният процент на трайно намалената работоспособност при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. Установената в хода на съдебното производство пред първата инстанция фактическа обстановка води до извод, че при определяне на степента на трайно намалената работоспособност е спазено изискването по чл. 57 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността за оценка на функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло въз основа на извършени задълбочени клинични прегледи и на цялата налична медицинска документация. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,