Решение № 5022 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 769/2018 г.

Решение № 5022 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 769/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. от [населено място] срещу Решение № 110 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 56/2017 г. на Административен съд Силистра, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Националния осигурителен институт /НОИ/ за заплащане на неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие на негови длъжностни лица в размер на 2000 лв и на неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на негови длъжностни лица в размер на 1500 лв и ищецът е осъден да заплати на НОИ съдебните разноски. Касаторът Р. Д. твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационния основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е установен коректният период на изплащане на обезщетението за безработица и за какви цели е използвана справката с невярна информация. Поддържа немотивираност на съдебния акт. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, евентуално връщането му за ново разглеждане. Ответната страна - Национален осигурителен институт чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по обективно съединени жалба и искова молба по адм. д. № 51/2017 г. С жалбата Р. Д. е оспорил Решение № 1040-18-10/22.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-11/19.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра. С последното, на основание чл. 54е, ал. 4 вр. ал. 1 КСО е разпоредено Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. в размер на 1617, 84 лева. По същото дело оспорващият е предявил и иск за заплащане на обезщетение за причинените вреди от НОИ по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Вредите се претендират на три основания: от незаконосъобразния акт, оспорен по делото; от действия по съставяне документ с невярно съдържание, удостоверяващ извършено плащане от 74, 90 лева за обезщетение за безработица за периода от 08.02.2014 г. до 15.02.2014 г. и от бездействия от страна на ТП на НОИ - Силистра и длъжностни лица при установяване на точните обстоятелства и факти, касаещи дължимото към оспорващия парично обезщетение за безработица за периода от 08.02.2014 г. до 15.02.2014 г. С определение № 147 от 09.03.2017 г. по адм. д. № 51/2017 г. съдия-докладчикът е отделил съдебното производство по оспорване на административен акт от исковото производство за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ. Административното производство по оспорване на административния акт е продължило по адм. д. № 51/2017 г. по описа на АС Силистра, а исковото по претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е продължило по адм. д. № 56/2017 г. по описа на АС Силистра, по което е постановено обжалваното решение. С молба от 30.03.2017 г. ищецът е пояснил, че размерът на иска му за обезщетение от незаконосъобразно действие е 2000 лв, а незаконосъобразните бездействия, обусловили претенцията за обезщетение, съставляват: 1 игнорирането от страна на НОИ на информацията за съставянето на справка с невярно съдържание за изплатената сума от 74, 90 лева за периода от 08.02.2014 г. до 15.02.2014 г.; 2 нежеланието на НОИ да бъде проверена достоверността на информацията за извършено прихващане на сума от 74, 90 лева и 3 / липсата на адекватна реакция от страна на НОИ относно сигналите на ищеца относно издаваните от конкретен служител незаконосъобразни разпореждания, като последното от тях е разпореждане № 181-00-893/19.01.2017 г., потвърдено с Решение № 1040-18-10 от 22.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра. За тези бездействия се претендира обезщетение в размер на 1500 лв. С определение № 472 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС - Силистра производството отново е разделено, като адм. дело № 56/2017 г. е продължило само по обективно съединените искови молби по ЗОДОВ, свързани с претендирани неоснователни действия и бездействия. Искът за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт е отделен в друго производство, което е приключило с прекратително определение, след като с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата срещу индивидуалния административен акт. Административен съд Силистра е установил от фактическа страна, че на 15.05.2013 г. Р. Д. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с посочена дата на прекратяване на осигуряването – 08.04.2013 г., от която дата е уволнен. В периода 18.03.2013 г. -15.04.2013 г. обаче лицето е в разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука. Не е спорно, че по повод заявлението от 15.05.2013 г. е издадено Разпореждане № 181-00-893-1/17.05.2013 г., съобразно което на Р. Д. е определено парично обезщетение за безработица за периода от 08.04.2013 г. до 07.01.2014 г. в дневен размер от 15, 04 лева. С Разпореждане № 181-00-893-2 от 17.05.2013 г. плащането е спряно считано от 08.04.2013 г. и е възобновено от 08.05.2013 г. до 07.02.2014 г. с оглед получено обезщетение по чл. 222 от КТ за периода 08.04.2013 г. – 07.05.2013 г. Не се спори също, че с влязло в сила на 03.11.2014 г. Решение № 24/13.02.2014 г. на Силистренския окръжен съд уволнението на Р. Д. е признато за незаконно и в негова полза е присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ в за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но не повече от 6 месеца, за което обезщетение няма спор, че е изплатено. В същото време за деветмесечен период, считано от 08.05.2013 г. е изплащано парично обезщетение за безработица по посоченото по-горе разпореждане по чл. 54а от КСО, респ. по последвалите по-късно разпореждания за изменения по чл. 54ж от КСО. С Разпореждане № 181-00-893-3 от 26.01.2015 г. ръководителят на осигуряването при ТП на НОИ-Силистра, във връзка с постъпилите данни за дублиране на получени обезщетения за осигурени социални рискове - обезщетение по чл. 54а от КСО и обезщетение по чл. 225 от КТ, разпоредил Р. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 1 985, 28 лева за периода от 29.05.2013 г. до 29.11.2013 г. Разпореждането е било отменено при обжалване по съдебен ред. Издадено е ново Разпореждане № 181-00-893-5 от 04.06.2015 г., с което са коригирани сумите и периода на възстановяване. По повод на оспорването му е постановено съдебно Решение № 54 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 100/2016 г. по описа на АС - Силистра, влязло в сила на 25.10.2016 г., с което потвърдителното решение по разпореждането е отменено и делото е върнато като преписка за ново произнасяне. В мотивите е посочено, че периодът на дължимо възстановяване на ПОБ е 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. като са съобразени обстоятелствата, че: от заявената дата на прекратяване на осигуряването по заявлението за получаване на ПОБ – 08.04.2013 г. до 15.04.2013 г. Д. е бил в разрешен отпуск за временна неработоспособност и е имал право на вземане, а по делото е установено и че е получил обезщетение за временна неработоспособност; в периода от 16.04.2013 г. до 15.05.2013 г. Д. е получил обезщетение за безработица по чл. 222 от КТ, което изключва дублиране на обезщетение за същия осигурен риск по чл. 225 от КТ. По този начин е направен извод, че следва да се възстанови получено ПОБ по чл. 54а от КСО и дублирането му с получено обезщетение от жалбоподателя поради незаконно уволнение за периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. За целите на изчисляване размера на подлежащото на връщане обезщетение, е съставена справка за изплатени обезщетения за безработица на Р. Д., без дата и подпис, представена с писмо на НОИ изх. № 1029-18-2991 от 12.09.2016 г. по адм. д. 100/2016 г. на АС Силистра. Твърденията на Р. Д. във връзка със справката са, че в нея невярно е отразено плащане за периода 08.02.2014 г. -15.02.2014 г. от НОИ на ПОБ в размер на 74, 90 лева, тъй като тази сума била включена в общата сума от 270, 72 лева за периода 08.05.2013 г. -31.05.2013 г. Недостоверно в тази справка била отразена и общо изплатената сума от 2977, 62 лева за периода от 08.05.2013 г. до 15.02.2014 г. като действителният й размер е следвало да бъде 2 902, 72 лева. С разпореждане № 181-00-893-7 от 06.08.2015 г. е определен нова период на паричното обезщетение за безработица – от 08.04.2013 г. до 15.02.2014 г. С Разпореждане № 181-00-893-9 от 16.11.2016 г. на ръководителя на осигуряването при ТП на НОИ-Силистра, въз основа на мотивите в цитираното по-горе Решение № 54 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 100/2015 г. по описа на АС - Силистра е разпоредено Р. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. в размер на 1 624, 32 лева. Разпореждането е оспорено по административен ред и е отменено в частта за размера с Решение № 1040-18-59 от 27.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, а преписката е върната за ново разглеждане. В това решение е обсъдено, че изчислената сума за възстановяване в размер на 1624, 32 лева следва да се коригира на 1617, 84 лева, тъй като при изчисляването й явно е взета предвид дневна ставка от 15, 04 лева обезщетение вместо поправената сума от 14, 98 лева дневно. Получената в повече разлика в периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. като добросъвестно получена, не подлежи на връщане съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО. В частта за размера на подлежащото на възстановяване обезщетение по реда на административния контрол Разпореждането е отменено и преписката е върната за ново разглеждане. С Разпореждане № 181-00-893-11 от 19.11.2017 г. на ръководителя на осигуряването при ТП на НОИ-Силистра, въз основа на мотивите в цитираното по-горе Решение № 54 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 100/2015 г. по описа на АС-Силистра на основание чл. 54е от КСО е разпоредено Р. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.05.2013 г. до 15.10.2013 г. в размер на 1 617, 84 лева, за който период е получил обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 225 от КТ. По реда на административния контрол същото е потвърдено с Решение № 1040-18-10/22.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра. Последното е оспорено по адм. дело № 51/2017 г. на Административен съд Силистра, като с Решение № 53 от 19.05.2017 г. жалбата на Р. Д. е отхвърлена. Решението е оставено в сила с Решение № 1608 от 06.02.2018 г. по адм. дело № 7587/2017 г. на Шесто отделение на Върховния административен съд. В мотивите по адм. дело 51/2017 г. Административен съд Силистра е посочил, че няма основание определеното за възстановяване обезщетение да се намали със сумата от 74, 90 лева по силата на прихващане, настъпило чрез едностранно изявление на Р. Д., тъй като законодателят е признал само на държавния орган потестативно право по чл. 114, ал. 5 от КСО с едностранно волеизявление за прихващане да предизвика промяна в правната сфера на друга страна. Съдът е изслушал и кредитирал свидетелски показания на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ – Силистра, въз основа на които е установено, че процесната справка представлява работна разпечатка от ползван от ТП на НОИ софтуерен продукт, отразяващ публични вземания, респ. задължения; видно и от представено по делото копие тя не е подписана и няма дата на издаване. Справката не е била предназначена за ищеца, а за служебно ползване в рамките на развиващото се административно производство по издаване на акт по чл. 54е от КСО. От свидетелските показания на роднини на Д. е установено, че той се е оплаквал от главоболие, безсъние и нарушена нервна система всеки път, когато е показвал справката, защото е смятал, че с невярната информация държавата се подиграва с него. Установено е, че по повод жалба на Р. Д. е извършена вътрешна проверка и не са установени данни за извършени нарушения или основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност служител на НОИ. При тези фактически обстоятелства, съдът е счел, че справката за изплатени обезщетения за безработица не съставлява фактическо действие по смисъла на чл. 250 АПК, а е извлечение от електронна база данни, която е част от административното производство по издаването на административен акт-Решение № 1040-18-3/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 181-00-893-5/04.06.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица с предмет: възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2013 г. до 07.10.2013 г., предмет на съдебен контрол по адм. дело № 100/2016 г. по описа на АС - Силистра. Съдът е изложил съображения, че справката не поражда права и задължения за ищеца и не съставлява незаконосъобразно фактическо действие на длъжностно лице, респ. на административен орган, в изпълнение на административна дейност, което да е продължаващо към момента на постановяване на решението, и което би могло да се ползва от предвидената в чл. 250 и сл. от АПК съдебна защита за разпореждане за незабавно прекратяване. Освен това в мотивите са изложени съображения, че във връзка със справката не са налице и незаконосъобразни бездействия, тъй като проверки по сигналите и молбите на Р. Д. са извършвани и в резултат на тях са издадени административни актове, подлежащи на съдебен контрол. Съдът е приел, че не са налице и останалите изискуеми материални предпоставка, за да се активира задължението на държавата за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на вреда и пряка причинно-следствена връзка в резултат на съставената справка, тъй като общото неразположение и влошаване на здравословното състояние на ищеца е вследствие на всички производства по повод на случилата се през месец февруари 2013 г. трудова злополука. Касационната жалба е частично основателна. Не са налице посочените касационни основания относно решението по съществото на спора. Съдът е събрал и обсъдил относимите към спора доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и съобразени с материалния закон изводи. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице, и то в условията на кумулативност, точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Тежестта да докаже наличието на така изброените елементи от фактическия състав е на ищеца. Отсъствието на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените вреди, поради което и исковете са приети за неоснователни. Не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на НОИ, от които за ищеца пряко и непосредствено да са настъпили твърдяните вреди. Процесната справка представлява неофициална разпечатка от информационната система на НОИ без самостоятелно фактическо и правно значение. Дори процесната справка или действието по нейното емитиране от информационна система на НОИ да е станало причина за издаване на незаконосъобразен административен акт, касаторът е разполагал с възможността да го оспори и съответно да претендира вреди в резултат на неговата отмяна. Видно е от описаната по-горе фактическа обстановка, че Р. Д. е адресат на единадесет броя разпореждания във връзка с отпуснатите и съответно подлежащите на връщане обезщетения, обжалвал е голяма част и поне три от тях са отменени като незаконосъобразни, било в резултат на неправилно определяне на периода, за който следва да бъде върнато полученото обезщетение за безработица, било заради неправилно определяне на подлежащата на връщане сума. Правилно съдът е посочил, че справки, въз основа на които в рамките на административните производства са изчислявани размери на подлежащи на връщане суми, са обект на административен и съдебен контрол в рамките на административните и съдебни производства по повод оспорване на издадените разпореждания на ТП на НОИ. Всички доводи и оплаквания на Р. Д. във връзка процесната справка и евентуалната недължимост на сумата от 74, 97 лв. са били обсъдени от административните органи и съда в рамките на развилите се административни и съдебни производства, в които окончателно е определен размерът и периодът на подлежащото на връщане обезщетение за безработица, включително във влязлото в сила Решение № 53 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 51/2017 г. на Административен съд Силистра. Действията и бездействията, осъществени в рамките на административните производства в случая, не са от естество да доведат пряко до причиняване на вреди, тъй като те са насочени и обуславят приключването на съответното производство с административен акт, който от своя страна е бил обект на съдебен контрол. Обосновани са изводите на съда и относно недоказаност на настъпилите вреди и тяхната тежест именно от процесните действия и бездействия, на фона на продължилите с години административни и съдебни производства. Именно тъй като често не може да се направи разграничение от кой от процедурните актове, действия и бездействия в рамките на едно административно производство настъпват вредите, законодателят е предвидил отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, при издаден индивидуален административен акт, да се претендира като резултат от неговата незаконосъобразност, а не от тази на отделните процедурни актове, действия и бездействия по повод неговото издаване. По тези съображения решението, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да се остави в сила. Решението е неправилно в частта, в която Р. Д. е осъден да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Съгласно преобладаващата съдебна практика, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в производството по чл. 1 ЗОДОВ юрисконсултско възнаграждение на администрацията не се дължи. По тази причина решението следва да бъде отменено в частта за разноските. По същата причина съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд