Решение № 8703 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2011 г.

Решение № 8703 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Тимотей Киров", представляван от Тимотей Христов Киров, гр. Асеновград, чрез адв. Петър Костов, срещу Решение № 1189/29.06.2011 г. по адм. д. № 492/2010 г. на Пловдивския административен съд, ХIII-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 160901596/29.12.2009 г., издаден от Елена Костадинова Стоицева, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, поправен с Ревизионен акт № 169901596/30.12.2009 г. за поправка на Ревизионен акт и установените с Ревизионният акт, потвърден с Решение № 115 от 17.02.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, в която са определени следните задължения: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2002 г. в размер на 3713,30 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 3266,58 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2003 г. в размер на 10110,07 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 7597,14 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2004 г. в размер на 4977,27 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 3113,75 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. в размер на 1199,82 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 602,83 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. в размер на 7925,56 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 2925,67 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2007 г. в размер на 16905,09 лв., ведно с прилежащите му лихви в размер на 3873,83 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост на обжалваното съдебно решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира Решението да бъде отменено и да бъдат присъдените направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив в представени писмени бележки оспорва жалбите и желае решението като правилно да се остави в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Не се спори по делото, че през ревизираните години Тимотей Христов Киров осъществява дейност като едноличен търговец с регистрация в съда с фирма "Тимотей Киров". За годините от 2002 г. до 2006 г. са били подавани декларации по чл. 43 от ЗОДФЛ(отм.) за осъществяване на дейност, облагаема с окончателен годишен /патентен/ данък и са отчитани печалби в незначителни размери. За 2007 г. е била подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 16213488/21.04.2008 г., за облагане по общия ред, в която е декларирана данъчна основа равна на нула. Относно данните в подадените декларации за ревизираните години не са установени различия и не са направени корекции. Декларирани са следните годишни резултати от дейността като едноличен търговец: 2002 г. - печалба 2048.79 лв; 2003 г. - печалба 1800.48 лв; 2004 г. - печалба 2339.64 лв; 2005 г. - печалба 1426.68 лв; 2006 г. - печалба 677.07 лв; 2007 г. - загуба 7602.88 лв; Получавани са и пенсии в следните размери: 2002 г. - 1095.31 лв; 2003 г. - 1162.36 лв; 2004 г. - 1233.08 лв; 2005 г. - 1314.47 лв; 2006 г. - 1454.34 лв; 2007 г. - 1605.30 лв. Видно от наличната по преписката документация Тимотей Христов Киров е внасял ежегодно значителни суми по различни депозитни сметки в няколко банки, а през 2002 г., 2003 г. и 2007 г. е закупил и недвижими имоти. През 2004 г. и 2005 г. е предоставил два заема в размери, съответно 20000 лв. и 30000 лв. на сина си Мариан Тимотеев Киров /общо 50000 лв./, а през 2007 г. е предоставил на предприятието на ЕТ 149000 лв. С оглед изследване на приходите и ресурсите за такива разходи се е извършила съпоставка на направените разходи и доказаните приходи за ревизираните години, за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл. 123 от ДОПК. Предвид това, че при тази съпоставка е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за всяка от годините е прието, че налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от същия член. От събраните доказателства са установени приходите /ресурсите/ и разходите на Тимотей Христов Киров през 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Приходите са отчетените от дейността като едноличен търговец, пенсии и изтеглени суми от банковите сметки за всяка от годините, а разходите са платени консумативни разходи, разходи за издръжката на живот, за закупуване на имоти, вноски в депозитни сметки в банки и за предоставяне на заеми. Изследвани са относимите обстоятелства по чл. 122. ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК. Констатирано е било превишение на разходите над приходите, както следва: за 2002 г. - 15047.24 лв.; за 2003 г. - 37138.16 лв., за 2004 г. - 19538.17 лв., за 2005 г. - 7249.26 лв., за 2006 г. - 35673.18 лв. и за 2007 г. - 73287.88 лв. Тези суми са приети като данъчни основи, определени по реда на чл. 122. ал. 2 от ДОПК. Установени са дължими суми, съответно за 2002 г. - 3713.30 лв. с лихва 3266.58 лв.; за 2003 г. - 10110.07 лв. с лихва 7597.14 лв., за 2004 г. - 4977.27 лв. с лихва 3113.75 лв., за 2005 г. - 1199.82 лв. с лихва 602.83 лв., за 2006 г. - 7925.56 лв. с лихва 2925.67 лв. и за 2007 г. - 16905.09 лв. с лихва 3873.83 лв. В хода на ревизията са били представени обяснения от Тимотей Христов Киров, че е получил 150000 лв. от своите родители през 1984 г. Доказателства за това не са били представени, поради което не е прието, че тези средства са били налични към 1.01.2002 г. Не са били представени и доказателства за тяхното управление, използване и съхранение във времето. Дори да бъде кредитирано горното твърдение, тази сума представлява 150 лв. след деноминацията. Твърди се, че през 2001 г. са получени заемни средства в размер на 150000 лв. от Христо Костадинов Киров и този ресурс не е взет предвид при ревизията. Като доказателство за това при административното обжалване на издадения акт по първата ревизия е представен договор от 25.11.2001 г. Тези твърдения и представените в тяхна връзка доказателства правилно не са кредитирани от съда, който приема, че липсват доказателства за реализиран такъв заем. По повод така заявения заем е била извършена насрещна проверка на Христо Костадинов Кирков. От него е бил представен договор от 25.11.2001 г. и обяснение, че парите са предадени в брой на същата дата. Погашения по твърдяния заем не са получавани от заемодателя. От негова страна, в хода на ревизионното производство не са били представени доказателства за произхода на парите, които е предоставил на Тимотей Христов Киров. Представено е споразумение от 19.02.1995 г. между СД "Икономов и сие" и Христо Киров за поемане на задължения от дружеството, от което се разбира, че заемодателят има получен кредит от "Минералбанк" в размер на 13500000 лв. неденоминирани, т. е. 13500 лв. деноминирани лева. От една страна, като се има предвид този размер и отдалечеността във времето на споразумението, последното правилно не е прието като доказателство за реализиране за въпросния заем в размер на 150000 лв. през 2001 г., а от друга страна, по представения договор за банков кредит кредитополучател е друго лице, поради което същият правилно е приет от съда за неотносим към оспорването. Следователно, не са доказани възможности за предоставянето на такава голяма сума като заем от страна на заемодателя. Не на последно място, договорът за заем е без достоверна дата и няма данни за фактическото предаване на сумите. Тимотей Христов Киров не е представил и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК както при първата ревизия, така и при втората, от които да е видно такова начално салдо за периода на ревизията. Едва с жалбата до административния орган срещу първия РА се заявяват такива заемни отношения. Предвид горното, правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на Христо Костадинов Кирков. Твърденията за налични спестявания от трудовата дейност на жалбоподателя са коментирани подробно от ПАС и предвид липсата на доказателства в тяхна подкрепа правилно не са приети за основателни. Констатациите в ревизията се потвърждават и от приетите заключения по ССЕ. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения от ПАС, респективно съществени такива при извършване на ревизията, са неоснователни и са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, както досежно липсата на забрана органът, извършил ревизията, да издаде РА, така и по отношение спазване принципите на специалния процесуален закон. По същество съдът е приел, че определянето на данъчното задължение на Киров по реда на чл. 122 от ДОПК е обосновано с наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, които се свързват с несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с неговото имущественото и финансово състояние за ревизирания период, тъй като доказателствата в подкрепа на наведените възражение са недостатъчни за оборването на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК във връзка с констатациите на ревизиращия екип, а доказателствената тежест е за жалбоподателя и същият трябва да докаже твърденията си с пълно и пряко доказване, за да може да се приеме за установено нещо различно от фактическите констатации в ревизионните актове, което според съда не е направено. Решението е правилно. Възраженията, които се поддържат в касационната жалба са по съществото на спора. Касационната инстанция споделя изводите в решението на първоинстанционният съд за недоказан законен произход на процесните суми, установени от ревизията. Неоснователни са възраженията за нищожност на РА, тъй като в ДОПК няма забрана органът извършил ревизията да издаде и ревизионния акт. Действително, законодателят в разпоредбата на чл. 119 визира два органа - органите, извършили ревизията и компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, но не съществува забрана за съвместяване на правомощията от едно лице. Следва да се отбележи, че компетентният орган да издаде ревизионния акт не е горестоящ орган, той не разполага с правомощията да са произнася по въпроса за законосъобразността на ревизионния доклад, поради което не може да се приеме, че с горепосоченото съвместяване е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това. Като е стигнал до тези изводи, ПАС е постановил правилно Решение. По възражението на жалбоподателя, че задълженията за периода от 1.01.2002 г. до 31.12.2002 г. и за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2003 г. са погасени по давност настоящата инстанция намира за установено следното: Не се спори от страните, че настоящето ревизионно производство е повторно такова, извършено във връзка с отменително решение № 466 от 10.07.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с което е отменен първоначалния Ревизионен акт № 160900321/05.06.2009 г., издаден на жалбоподателя. Не се спори също така, че първоначалното ревизионно производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 801888 от 9.12.2008 г., изменена със ЗВР 900321 от 17.03.2009 г. Това означава, че крайният срок за образуване на административно производство, при съблюдаване на правилото на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е 31.12.2008 г. В случая, както материалния закон /с оглед приложението на материално правния институт "давност"/, така и процесуалния закон /с оглед процедурите по възлагането и провеждането на данъчна ревизия/, са приложени точно. Следва да се добави, че отмяната на ревизионния акт, издаден в хода на първоначалната ревизия и връщането на преписката на компетентната териториална дирекция за извършване на повторна ревизия, не променят в никаква степен възприетия вече извод. От процесуално - правна гледна точка, няма никакво съмнение, че както първоначалния ревизионен акт, така и процесния ревизионен акт, са издадени в рамките на една административна процедура, чието начало е сложено именно с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 801888 от 9.12.2008 г. на орган по приходите, заемащ длъжността "Началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив". Тази процедура обхваща и производството по осъществяване на йерархичен, вътрешно ведомствен административен контрол с упражняване на съответните, предоставени от закона правомощия на контролния административен орган, поради което не може да става дума, че в случая са налице две различни ревизионни производства, които нямат никаква връзка помежду си, както счита жалбоподателят. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която предвижда с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, да се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и в тази й част. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на този изход от процеса, разноски не се дължат. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,