Решение № 8439 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Цветков срещу Решение 1 от 05.01.2021г. на Административен съд- Видин (АС) по адм. дело 257/2020г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Цветков срещу Решение рег. 1786з-191 от 04.09.2020 г. на началника на Районно управление (РУ) - Видин, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ) е отнето разрешението му за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и е иззето притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател - Д. Цветков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че притежава процесното оръжие от години, като същото е било придобито и съхранявано при спазване на нормативната уредба и е било използвано само за целите на упражняваната ловна дейност. Воденото срещу Цветков гражданско дело е образувано единствено въз основа на декларация, в която са изнесени данни за осъществено от него заплашително поведение по отношение на М. Спасова, без същите да са подкрепени с доказателства. Сочи, че отнемането на оръжието застрашава собствената му сигурност и тази на семейството му. Оспореният административен акт не отговоря на изискванията за форма и не съдържа задължителните реквизити по чл. 59 от АПК. Решението е немотивирано и в него не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Д. Марковски. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ - Видин, счита първоинстанционното решение за правилно. Сочи, че в хипотезата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. ЗОБВВПИ не прави разлика между мерките по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и тези по чл. 15 - чл. 16 от ЗЗДН. Относимо обстоятелство е мярката да е била приложена през последните три години. Въз основа на горното прави искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Т. Тошев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 19.08.2020 г. срещу Д. Цветков е издадена заповед за незабавна защита по гр. дело 1352/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, с която са приложени мерки за защита по ЗЗДН. Цветков е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М. Савова и му е забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 метра. С Решение 1786з-191 от 04.09.2020 г. началникът на РУ Видин, на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ и предвид издадената заповед по гр. дело 1352/2020 на Районен съд Видин, с която са приложени мерки за защита по ЗЗДН и Цветков е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Савова, от Д. Цветков е отнето разрешение 20180412773 от 10.04.2018 г. за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, издадено от РУ "Полиция" - Видин. С решението е разпоредено да се изземе от Д. Цветков ловна пушка "Фабарм" 12кал., с фаб. 7013884/8021417 и патрони 12 калибър за посоченото оръжие. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразено с целта на ЗОБВВПИ. Съдът е приел, че при наличие на приложена мярка за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗЗДН е налице основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като в случая е ирелевантно дали мярката е приложена привременно със заповед за незабавна защита или със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН. При наличието на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително издава решение за отнемане на издадените на лицето разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в частта, с която е разпоределно изземване на ловното оръжие, като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. По делото е установено, че със заповед за незабавна защита от 19.08.2020 г. по гр. дело 1352/2020 г. на РС - Видин, спрямо касатора са наложени конкретни ограничителни мерки. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и е отнел оръжието. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от прилагането на мерките по ЗЗДН до решението за възстановяването на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка е налице. Съдът правилно е приел, че при наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следователно при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решението е законосъобразно и в частта, с която е разпоредено изземване на процесното оръжие и боеприпаси. Съгласно чл. 213, ал.1 ЗОБВВПИ при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето, компетентните органи изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Разпоредбата е императивна. Тя визира обективна предпоставка, при наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да изземе притежаваното от лицето оръжие. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Видин юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд