Решение № 4831 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2010 г.

Решение № 4831 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Добри Бонев Добрев, гр. Раднево, ул. "Митьо Станев" № 3, вх. "Б", ап. 12 срещу решение № VI-64 от 26.02.2010 г. на Административен съд, Стара Загора, постановено по административно дело № 33/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Добрев срещу заповед № 110 от 17.12.2009 г. на началника на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Раднево, с която му е отказано издаването на разрешение за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че охраната на собствеността е неприложима хипотеза, тъй като се признава само на търговци. Не отчел, че земеделският производител е приравнен на търговеца, поради което разпоредбата на закона е приложима и за него. Неправилно съдът приел, че при подаване на заявление за продължаване на срока на разрешително отново се преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана. Не отчел, че обстоятелствата, при които било издадено предното разрешение, не са се изменили и на касатора не са налагани наказания. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорваната заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Раднево, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано, а твърдяните отменителни основания са неоснователни. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Приел за правилен мотива на органа, че не е налице необходимост от носене на оръжие по смисъла на чл. 5, ал. 2 или 3 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.). Приел, че не са налице данни за конкретна съществуваща опасност от посегателство върху личността на касатора. Приел, че при искане за продължаване на срока за разрешително за носене на оръжие необходимостта от притежаване на оръжие се преценя от компетентния орган. Въз основа на това направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло. Спорът е досежно правните изводи на съда. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от носенето и съхранението на късо огнестрелно оръжие трябва да е налице не само при първоначалното издаване на разрешение, но и при искането за продължаване на неговия срок. С изтичането на визирания в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ПЗКВВООБ отм.) срок може да бъде поискано издаденото разрешение да бъде подновено, но при спазване на процедурата и изискванията при първоначалното им издаване. Т. е. молителят трябва да обоснове наличието на някоя от визираните в чл. 5, ал. 3 ЗКВВООБ (отм.) цели - самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни или културни. Касаторът твърди, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си, тъй като изложените съображения не покриват критериите за необходимост от съхраняване и носене на късо огнестрелно оръжие. Осъществяването на каквато и да било по вид стопанска дейност само по себе си не обосновава необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана. Доводите, които касационния жалбоподател изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. С оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда, че касационният жалбоподател не е мотивирал искането си. Не е налице доказана необходимост от притежаването на оръжие. Следователно изводът на съда за наличие на визираната в закона - чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.), пречка за разрешаване на съхранението и носенето на късо огнестрелно оръжие, е правилен и обоснован. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че земеделският стопанин има същия статус като търговеца и следователно неправилно му е отказано продължаване на срока. Разрешението, което се предоставя на юридическото лице и на търговеца по смисъла на Търговския закон, е за служебни цели. Дейността, която те извършват - охрана на собственост, защита на живота и здравето на личността или други разрешение дейности, изисква по своята същност използването на оръжие. Предметът на дейност на касатора не е охрана, а отглеждане на пчели. Следователно стопанската дейност, която той извършва не изисква сама по себе си съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, поради което разрешението му не може да бъде за служебни цели, а единствено и само за самоохрана. Неоснователно е и твърдението на касатора, че срокът на разрешението следва да му бъде продължен, тъй като не е променил начина си на живот и не е извършил правонарушения. Този факт сам по себе си също не обосновава нито необходимост от носене на огнестрелно оръжие, нито формира задължение на компетентния орган да продължи срока на разрешителното. Законодателят е възложил в тежест на лицето, подало искане за продължаване на срока на разрешение за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие, да обоснове необходимостта от оръжието. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно и обосновано приел, че липсата на правонарушения не е основание за продължаване на разрешението. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд