Решение № 13410 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от Кмета на Столична община, чрез процесуален представител, срещу Решение 12720/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 6495/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че мотивите на съда не са съобразени с указанията, дадени с решението на ВАС при първото касационно производство. Подчертава, че след като задълженото лице е подало декларация по чл. 23 НОАМТЦУПСО, то редът за начисляване на размера на задължението за ТБО е предопределен от самия ревизиран. Акцентира още, че законодателят е предвидил, че в размера на спорната компонента от таксата се включват и извършените за тази дейност разходи. Счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като дружеството е оспорило единствено размера на ТБО, но не е претендирало нейната недължимост. Изтъква, че конкретната услуга не е обвързана с генерирането на битови отпадъци от имота на дружеството, а единствено с реалното ѝ предоставяне. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу процесния РА и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба Луксинвест ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Втората касационна жалба е предявена от Луксинвест ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 22868/03.07.2025 г., постановено по адм. дело 6495/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на Решение 12720/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 6495/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като с решението по съществото на спора съдът не се е произнесъл по оспорването в неговата цялост. Сочи, че обжалваният РА е отменен само в частта относно доначислените с него задължения, посочени в колона 6 от таблица 1 на стр. 13 от РА, вместо да се отмени за всички задължения за поддържане чистотата на териториите за ревизираните периоди. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което соченото първоначално решение бъде допълнено. В качеството си на ответник по касационната жалба на Луксинвест ЕООД Кметът на Столична община, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: По касационната жалба на Кмета на Столична община: Производството по адм. д. 6495/2024 г. на АССГ е образувано в изпълнение на Решение 6409/27.05.2024 г. по адм. д. 2558/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 7708 от 08.12.2023 г. по адм. дело 6468/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Негов предмет е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ СФД23-РД77-39/28.03.2023 г., издаден от органи по приходите към Столична община, в частта, потвърдена с Решение СОА23-РД-28-27/08.06.2023 г. на Кмета на Столична Община, с която на Луксинвест ЕООД са определени задължения за ТБО в размер на 26 780,85 лева за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че ревизираното дружество е собственик на нежилищен имот земя, поземлен имот с идентификатор 68134,306,455 находящ се в гр. София, Район Възраждане ,[улица]. Площта на имота, съгласно декларацията по чл.14 от ЗМДТ, възлиза на 1783 кв. м, а според ревизиращите е в размер на 1826,96 кв. м. В имота не съществуват сгради, но същият се намира в обхвата на границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за Район Възраждане и попада в сектор 3- в Зона Б-19. За всяка от ревизираните години дружеството е подавало Декларация по чл. 23 от Наредбата на СОС и е посочило, че ще ползва един контейнер за отпадъци от 1100 литра. Установено е още, че за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., изпълнителят, който е предоставил за района услугите по чистотата, е Консорцуим Титан София Център 1 ДЗЗД. Същото е осъществявало услугите по лятно и зимно почистване в съответствие с Оперативните планове за съответната година, като съдът тип Бобър е следвало да бъди извозван 1 път седмично съгласно заявката на дружеството в Декларацията по чл. 23 от Наредбата, а съдовете за отпадъци, които са на улиците, ограждащи имота, както и кошчетата за боклук са били регулярно почиствани. През зимния период улиците са почиствани регулярно, а отпадъците са извозвани до депо Долни Богров. Съгласно представените счетоводни документи, земята е заведена и декларирана от ревизирания като актив на стойност 4 779 616,26 лева. В резултат на техническа грешка в програмата на Службата по МДТ имотът е заведен с по- ниска отчетна стойност, възлизаща на 4 479 616,26 лева, с оглед на което са определени по ниски задължения за ДНИ и ТБО за процесните периоди. След установяване на тази грешка приходните органи са определили, че размерът на задълженията за ТБО при отчетна стойност на имота от 4 779 616,26 лева възлиза за 2018 г. на сумата от 20 458,47 лева, за 2019 г. - 20 458,47 лева, за 2020 г. -20 458,47 лева, за 2021 г. - 21 892,35 лева и за 2022 г. - 21 892,35 лева или общо задължения за ТБО от 105 160,11 лева. След съпоставка с внесените от дружеството ТБО за процесните периоди, ревизиращите са установили допълнително дължими за довнасяне общо в размер на 26 780,85 лева, като таксите за битови отпадъци са изчислени по формулата - отчетна стойност по 4 промила за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., и 4,30 промила за 2021 г. и 2022 г. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ и основна и допълнителна СТЕ, заключенията по които са кредитирани от първоинстанционния съд като компетентни и обективно дадени. След съвкупна преценка на събраните доказателства решаващият състав е съобразил, че имотът не е застроен и не е генeрирал отпадъци през ревизираните периоди. Изтъкнал е още, че между страните не е спорна дължимостта на ТБО за ползване на един съд за отпадъци, а спорът е за компонентата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Според решаващия състав органите по приходите неправилно са определили отчетната стойност на недвижимия имот, както и ТБО на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Този извод е мотивиран с общия принцип за определяне на ТБО по чл. 67, ал.1 ЗМДТ, който предвижда, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. В случая, при изчисляване на размера на задължението приходните органи са приложили реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, но същият се налага само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Тъй като по делото няма доказателства защо при наличие на заявен 1 брой съд за отпадъци на дружеството не е определена основата за облагане на база количеството отпадъци, както и каква е причината за прилагане на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, то съдът е приел, че определеният размер по спорната компонента е непропорционален и несъобразен с принципа замърсителят плаща . Ето защо е достигнал до крайния извод, че оспореният РА в тази му част е незаконосъобразен, с оглед на което следва да бъде отменен за допълнително определените задължения за ТБО в общ размер от 26 780,85 лв. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. На основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО освен таксата по ал. 3 предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Съгласно решения на Столичния общински съвет за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са определени 4,00 промила от отчетната стойност на имотите на предприятието, като за 2021 г. и за 2022 г. съответно са определени по 4,30 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Основателно е възражението на касатора, че дължимостта на таксата за конкретната спорна услуга не е обвързана с генерирането на битови отпадъци от имота на дружеството, а единствено с установеността на нейното реално предоставяне. Първата предпоставка, при наличието на която възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, каквото задължено лице се явява "Луксинвест" ЕООД съгласно декларациите по чл. 14 ЗМДТ. Необходимо е още Общинският съвет да е определил размер на таксата по услугата и същата фактически да се предоставя от общината. В тази насока от Столичен инспекторат са предоставени Актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за месец м. май 2018 г., м. август 2019 г., м. май 2020 г., м. януари 2021 г. и м. февруари 2022 г., ведно с приложените към тях Обобщени констативни протоколи, както и ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности за седем дни от посочените месеци. Събрани са и фактури за начислени разходи на концесионера, обслужващ р-н Възраждане по договор за възлагане на обществена поръчка за ревизираните периоди и е установено, че операторите, с които Столична община има сключени договори, са извършвали дейностите, свързани с поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а именно: ръчно и механизирано почистване на тротоари, пътни платна, алеи, спирки, пешеходни надлези, подлези и др, подробно посочени във всеки един от актовете. Констатирано е още, че за услугите по чл. 62 от ЗМДТ са начислени и изплатени разходи от бюджета на CO от Дирекция Финанси на Столична община. Тези разходи са заплатени въз основа на издадени фактури от посочените концесионери, както и съставените актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за съответните месеци, респективно години. Към писмата, предоставени от Дирекция Финанси за всички от ревизираните години, са приложени картони за разходите, изплатени по фактури, издадени към съответния концесионер, предоставял услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В същите е посочен начинът на начисляване на разходите по дебита на сметка 4010 Доставчици и по кредита на сметка 5013 Изплатени разходи по банков път . Наред с горното следва да се посочи, че услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимия имот. В практиката си Върховният административен съд последователно приема, че за да е възможно съвместното съжителство в рамките на едно населено място и да отговаря то на определени стандарти, е необходимо общото ползване на територии да изисква и обща отговорност за разходите за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци при ползването и при почистването. С оглед на това дори и да се установи, че съответното лице/предприятие е подало декларация за броя и вида на съдовете, необходими му за сметосъбиране и сметоизвозване, този факт е ирелевантен за определяне на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За нейното определяне законодателят е въвел в чл. 67, ал. 4 ЗМДТ изрично правило - в лева на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Изключването на възможността размерът на тази такса да се определя според количеството на битови отпадъци, дори когато е подадена декларация за броя и вида на съдовете, следва от чл. 67, ал. 4 ЗМДТ във връзка с чл. 67, ал. 3. Последната визирана норма регламентира, че при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3, но не и по т. 4. Затова, противно на приетото от първостепенния съд, издателите на РА не следва да излагат нарочни мотиви защо таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не може да се определя според количеството на битовите отпадъци. В тази връзка несподелимо е разбирането на първостепенния съд, че определеният размер по тази компонента е непропорционален и несъобразен с принципа замърсителят плаща . Тази теза не е съобразена с обхвата на понятието "битови отпадъци", включващо отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ/. Определящо е, че "битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах", като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Следва да се допълни още, че разпоредбата на чл. 64, ал.1 във вр.с чл. 11 ЗМДТ, задължаваща собственика на имота за заплащането на ТБО, не влиза в противоречие с понятието "притежател на отпадъци", респ. с принципа "замърсителят плаща", а отделно от това дейностите по "поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване" безспорно съставляват дейности по "управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, § 1, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че "Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа "замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU:C:2009:479, т. 45). В решението по дело С-254/08, т. 46, изрично е прието, че "що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група "притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на "притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци.", като е прието, че при положение, че "определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки "притежател", често е трудно, а и скъпо", е допустимо "използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на "притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните "притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи" /т. 49 и т. 50/. Като е приел друго и е отменил обжалвания РА в оспорената му част, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. По касационната жалба на Луксинвест ЕООД: С обжалваното Решение 22868/03.07.2025 г., постановено от АССГ по адм. дело 6495/2024 г. е отхвърлено искането на дружеството за допълване на Решение 12720/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 6495/2024 г. по описа на Административен съд София град. За да достигне до извода, че не е налице твърдяната от ревизирания непълнота на съдебния акт, първостепенният съд е приел, че той се е произнесъл по цялото искане на оспорващия, поради което искането за допълване на Решение 12720/11.04.2025 г. е неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Съобразявайки обхвата на оспорването, с което е сезиран, АССГ правомерно е приел, че процесният РА, в частта, потвърдена от решаващия орган, се обжалва относно допълнително установената за довнасяне сума за ТБО и тъкмо в тези предели са разпростира спорът между страните. Именно този извод следва от първия абзац и петитума на предявената от дружеството пред АССГ жалба, в която изрично е уточнено, че се оспорва РА, с който е установена за довнасяне сума за ДНИ и ТБО за процесните периоди, с оглед на което правилно и в обхвата на сезирането решаващият състав се е произнесъл спрямо допълнително определените като дължими ТБО. Наведените от касатора доводи за непълнота на решението по съществото на спора, аргументирани с изолирани от контекста им цитати от първото отменително решение на ВАС, са в пряко противоречие с очертания от самия ревизиран в жалбата до АССГ обхват на сезирането. Недопустимо е същият да бъде разширяван след изтичането на преклузивния срок за съдебно обжалване и то чрез подаването на касационна жалба в повторно касационно производство с цял подмяна на предмета на спора. Релевантно е, че с Решение 12720/11.04.2025 г. АССГ се е произнесъл по цялото искане на дружеството по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, с оглед на което липсва непълнота, респ. молбата за неговото допълване е неоснователна. Като е достигнал до същото заключение, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за проведените съдебни производства, възлизащо съобразно фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на пълномощника на първия касатор, общо в размер на 2 000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение