Решение № 10720 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2018 г.

Решение № 10720 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Л. против Решение № 1259/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9310/2015 г. по описа на Административен съд София – град, в частта с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди като неоснователен. Касационният жалбоподател счита решението за частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение, в частта с която не са удовлетворени исковите претенции за неимуществени вреди и прави искане за присъждане на разноски съгласно списък на същите по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, подадена чрез процесуален представител гл. юриск. Стоянов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд София - град е постановил правилно решение, което съгласно приложените доказателства по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВАС следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по подадена искова молба от В. с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 650 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 22-2201421/30.11.2009 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София. От фактическа страна съдът е установил, че с Наказателно постановление (НП) № 22-2201421/30.11.2009 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София била наложена и глоба в размер на 2 500 лева, за извършено от нея нарушение на чл. 67, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ. Установил е още, че процесното НП е било обжалвано от ищцата пред Софийски районен съд, като с решение от 25.07.2011 г. постановено по НАХД № 718/2011 г. Районен съд – София е отменил изцяло НП. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от Дирекция "Инспекция по труда" - София пред Административен съд София - град, като с решение № 3825/06.07.2012 г. по адм. дело № КАНД 2919/2012 г. съдът е оставил в сила решението на Софийски районен съд. Към исковата молба, като доказателство е приложено копие от Договор за правна защита и съдействие от 07.01.2011 г. с пълномощно от същата дата, от които се установява, че Д. е била представлявана от адв. Г. Л. от САК, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е за сумата от 250 лева. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 23.03.2012 г. с пълномощно на същия процесуален представител, с договорено и заплатено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева във връзка с производството по обжалване на НП по КАНД № 2919/2012 г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск от Д. срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"– гр. София, за причинени имуществени вреди. Приел е, че се установяват и доказват предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на исковата претенция в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, като в останалата част до пълния предявен размер за сумата до 650 лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан. За да уважи частично исковата претенция, съдът, посочва, че отмененото НП представлява изпълнение на административна дейност – властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. За безспорно е прието наличието на отменен административен акт, от където и е установена първата предпоставка на ЗОДОВ – отменен като незаконен административен акт. От приложените по делото доказателства е установено и настъпила имуществена вреда – заплатен адвокатски хонорар във връзка с осъществена процесуална защита. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата от 1400 лева, следствие твърдението за преживения стрес като неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че по делото не се доказват претърпените от Драганова неимуществени вреди, тъй като не са налице твърдения и не са ангажирани доказателства да са настъпили в резултат на отмененото НП. Поради което правилно е приел, че между тях и отмененото НП не е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка. Обосновано е посочил, че твърдените неимуществени вреди са в резултат от действията на ЧСИ, а не на служители на ответната страна. Правилно административният съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, В. Д. е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, на ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение