Решение № 373 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2010 г.

Решение № 373 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б., действащ под фирма [фирма], срещу решение № VI-24 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 277 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1392 от 10.12.2009 г., постановено по гр. д. № 2622 по описа за 2009 г. на Бургаския районен съд в осъдителната част, като вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от едноличния търговец срещу Д. П. П. и Х. П. П. иск за заплащане на 6 933,33 лв. и срещу А. С. М. и И. С. М. иск за заплащане на 3 466,67 лв. обезщетение за вреди от неизпълнение от сключен на 7.8.2007 г. предварителен договор. Касаторът твърди, че решението е недопустимо-основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 от ГПК. Ответниците по жалбата Д. П. П., Х. П. П., А. С. М. и И. С. М. я оспорват. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 12.06.2012 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса как се преценява родовата подсъдност в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал. 1, във връзка с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска над 25 000 лв. -като се вземе предвид стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе предвид стойността поотделно на всеки един разход, сборът от които формира стойността на исковата претенция. В тези хипотези касае ли се за един иск, или за множество обективно съединени искове за всеки един от направените разходи по договора. По този въпрос настоящият състав приема следното: Касаторът е предявил срещу физически лица, които са обещали да му учредят право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, иск с цена 28 749 лв., представляваща стойността на извършените от него предварителни разходи по договора. Претенцията му е била за заплащане на обезщетение за претърпените загуби от неизпълнение на предварителен договор. Предметът на делото в този случай е един единствен - спорното материално право на обезщетение за вреди, тъй като произтича от един, а не от различни фактически състави. Ето защо не е налице обективно съединяване на искове, при което се разглеждат в едно и също производство няколко иска с различен предмет/чл. 210 от ГПК/. Предявен е бил един иск с цена над 25 000 лв., който съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК е следвало да бъде разгледан от Бургаския окръжен съд. С определение № 3 от 13.03.2009 г. по гр. д. № 657/2008 г. обаче този съд е приел, че се касае за множество обективно съединени искове, всеки с цена под 25 000 лв., поради което е изпратил делото на Бургаския районен съд по подсъдност. Съгласно чл. 121 от ГПК касаторът е имал възможност да обжалва това определение, което му е било съобщено на 9.4.2009 г., но не се е възползвал от нея. По този начин определението, макар и неправилно, е влязло в сила спрямо касатора и въпросът за родовата подсъдност вече не може да бъде пререшаван. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение на Бургаския окръжен съд е допустимо. По другите повдигнати от касатора въпроси, които касаят правилността на решението, касационното обжалване не е допуснато. Ето защо, без да се обсъжда дали е правилно, обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 1000 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение