Решение № 4333 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2017 г.

Бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Съдът се е позовал и на чл. 67, ал. 1 от ПКТП , според който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При определяне на категорията, от значение е видът дейност и дали лицето е било изложено на същата степен на вредност и тежест на труда и на работната среда, както посочените в чл. 15 ПКТП . Разпоредбата на т. 15 от ПКТП отграничава тези бояджии и извършващи бояджийска дейност, които работят с вредни химически съединения и органични разтворители, като определящо за категорията труд е именно съприкосновението с тези вещества в процеса на трудовата дейност. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, стажът на Стойкова за всеки един от периодите: от 10.03.1981 г. до 16.10.1981 г. /на длъжност измивач на детайли/, от 16.10.1981 г. до 30.11.1981 г. /брояч на детайли/ и от 30.11.1981 г. до 01.06.1984 г. /изтривач на детайли/ в Машиностроителен завод гр. Г. Тошево, ако бъде признат като втора категория, ще е достатъчен за изпълнение на предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като според административния орган на ответницата по касация не й достигат 15 работни дни, за да придобие същата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основателно е обаче възражението в касационната жалба, че в част от процесния период Стойкова е била в отпуск по бременност и майчинство, поради което същата не е била изложена на вредното въздействие на химически вещества. Този факт е релевантен към определянето на категорията труд на лицето. Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, при извършен преглед на ведомостите за заплати на Машиностроителен завод "Х. К.", гр. Г. Тошево, предадени в архива на ТП на НОИ гр. Д. се установява, че от месец 04.1981 г. до м. 12.1981 г. и от м. 06, 1983 г. до м. 12.1983 г. ведомости за заплати не са предадени, съответно за заплатените осигуровки, поради което не е възможно установяването на категорията труд, положена от лицето за тези периоди. Ведомости не са налице за периода 10.03.1981 г. - 16.10.1981 г. когато Стойкова е работила като измивач на детайли в бояджиен цех, т. е. не се е намирала във временна нетрудоспособност поради бременност или отпуск по майчинство, и според служебната бележка, с която е анулирано издаденото удостоверение № 27/2 от 15.04.2015 г., отбелязването в удостоверението, че трудът й е от II категория е заличено. Установяване на категорията труд не е възможно и чрез свидетелски показания /чл. 104, ал. 10 КСО/, поради което не могат да се приемат за такива доказателства, установяващи категорията труд, показанията на изслушаните от първоинстанционния съд свидетели. Видно също от заключението на вещото лице - през периода от м. 01, 1982 г. до м. 08, 1982 г. М. С. е била в болнични поради бременност, а в периода м. 09, 1982 г. - м. 06, 1984 г. - в отпуск по майчинство. С оглед на това, по отношение на тези периоди не е приложим чл. 67 от ПКТП , тъй като Стойкова не е полагала труд по смисъла на цитираната от т. 67 на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране , въпреки, че на основание чл. 352, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ, този отпуск се признава за трудов стаж. Не е налице основание стажът й да бъде приравнен на такъв от II категория труд по чл. 15 вр. чл. 67 от ПКТП . Становището на първоинстанционния съд в обратния смисъл не може да се възприеме за правилно. От изложеното се налага изводът, че с решението на Административен съд Д. неправилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ Д. и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че е следвало да бъде зачетен стажът Стойкова в спорния период от 30.11.1981 г. до 01.06.1984 г. за II категория. В случая неправилно първоинстанционния съд не е зачел служебната бележка с № 33/08.06.2015 г., която анулира удостоверението № 27/2/15.04.2015 г. от същия работодател, за полаган II категория труд в спорния период, защото противоречи на удостовереното с трудовата книжка. В трудовата книжка не е посочена категорията труд за процесните периоди. Служебната бележка не е била оспорена по законоустановения ред и представлява валидно доказателствено средство. Предвид служебната бележка, заключението на СИЕ и липсата на изричен запис относно категорията труд в трудовата книжка на Стойкова за процесните периоди, по делото не се установява по безспорен и безпротиворечив начин, че полаганият от Стойкова труд през спорните периоди е от II категория и е свързан със същата вредност и тежест като на длъжностите, посочени в чл. 15 във връзка с чл. 67 ПКТП . Със съдебното решение неправилно е отменен процесния административен акт - решението на директора на ТП на НОИ. Налице са визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган.