Решение № 13187 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16456/2011 г.

Решение № 13187 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16456/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас, при ЦУ на НАП и на СД "Комплекс Миндеви и Сие" гр. Сливен, представлявано от управителя Марияна Петрова Миндева, против Решение № 1266 от 13.10.2011 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1337 по описа за 2011 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201001924/18.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 - 06 и м. 12.2008 г. и по ЗКПО за 2008 г. и в тази на определените задължения за данъчен период м. 01.2007 г. в размер над 19 168,73 лв. главница /до определените с акта 30 168,73 лв./ и над 9 994 лв. /до определените с акта 15 731,22 лв./ лихви и по ЗКПО за 2007 г. - в размер над 10 318,96 лв. главница /до определените в акта 15 084,37 лв./, от които авансово внесени 1 010,17 лв. и дължими 9 308,79 лв. и над 3 345,16 лв. /до определените в акта 5 086,07 лв./ лихви и в тази част на съдебното решение, с която жалбата на дружеството против същия РА в останалата му обжалваната част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на данъчния директор се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която жалбата е уважена, е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани на събраните по делото доказателства фактически изводи относно действителното предоставяне на парични заеми от страна на физическите лица Ваня Желязкова, Венка Петрова, Данчо Йоргов, Стоян Миндев и Лъчезар Калоянов в полза на управителя на дружеството, като оправдание за произхода на паричните суми, внесени от управителя на ревизираното лице по сметка на собственика, които средства в ревизираните периоди са прехвърлени за захранване на сметка "Каса" в дружеството. Конкретно:

• по заема на Ваня Желязкова в размер на 20 000 лв., не било отчетено обстоятелството, че страните по заема са сестри и не са представени доказателства за усвояването на заема на части при поискване, както е уговорено, нито за връщане на сумата. Не са взети предвид евентуалните разходи за издръжка на семейството на заемодателката.

• по заема на Венка Петрова, не било отчетено обстоятелството, че страните по заема са майка и дъщеря, като няма доказателства, че евентуално спестените от майката парични суми в период от 20 години са съхранявани до предоставянето на заема.

• по заема на Данчо Йоргов в размер на 20 000 лв. съдът необосновано приел, че заемодателят е разполагал с дадената на заем сума.

• по заема на Иван Пенев Иванов в размер на 40 000 лв., съдът необосновано приел, че изтеглените от касата на собственото на лицето - заемодател дружество са дадени в заем на управителката на РЛ.

• по заема на Стоян Симеонов Миндев /син на управителката на РЛ/ в размер на 20 000 лв. нямало доказателства, че изтеглената от заемодателя през януари 2007 г. сума по застраховка "Автокаско" е дадена в заем в края на 2007 г.

• по заема на Лъчезар Калоянов в размер на 70 000 лв. през 2008 г., необосновано съдът приел за доказано, че след изтеглянето през м. 07.2005 г. на 100 000 лв. от страна на заемодателя от сметка по продажбата на недвижим имот, лицето е съхранявало сумата до даването й назаем през 2008 г.

Съдът кредитирал представените договори и разписки за получените заеми въпреки, че са частни документи и без доказателства за реалното предаване на сумите. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против посочената част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба СД "Комплекс Миндеви и Сие" гр. Сливен, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

• при намалението на данъчната основа за 2007 г., съдът не е изложил ясни мотиви. Определената при ревизията данъчна основа от средства с неустановен произход в размер на 181 012,38 лв., съдът намалил със сумата 66 000 лв. /при което получил данъчна основа 115 012,39 лв./, вместо със сумата 69 000 лв. /за които изложил мотиви, че признава произхода им от заемните договори/;

• данъчната основа за 2007 г. била противоречиво и неясно определена и в РА, тъй като на стр. 10 от Ревизионния доклад размерът на средствата с неустановен произход за тази година бил определен на 66 000 лв. вместо определените с РА 181 012,38 лв.

• без основание органите по приходите и съдът не съобразили, че от движението на паричния поток, включително и за 2007 г., по договор за банков кредит с "Първа инвестиционна банка" АД, клон Сливен, бил доказан произходът на сумата 66 000 лв. от овърдрафт.

• не били съобразени грубите процесуални нарушения в производството по издаването на РА.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба директорът на Д "ОУИ", чрез юрк. Монев, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото неоснователни поради следното:

Процесната ревизия е повторна по ЗДДС и ЗКПО за посочените данъчни периоди, като при нея безспорно е установено наличието на кредитни остатъци /червени салда/ по счетоводна сметка 501 "Каса" в размер на 181 012,39 лв. към 31.01.2007 г. и 123 000 лв. към 31.12.2008 г., за изчистването на които с приходни касови ордери са документирани постъпления по дебита на сметката, срещу кредитиране на сметка 107 "Сметка на собственика". При ревизията е прието, че наличието на кредитен остатък, който по същество е дефицит на парични средства, може да се дължи или на укрити приходи или на външно кредитиране, като отхвърлянето на първата възможност е при доказване на втората. Затова спорен е бил произходът на средствата, преведени от управляващата дружеството Марияна Миндева при посочената счетоводна операция. Представляващата дружеството е поддържала, че средствата са получени от заеми от физически лица и от банков кредит /овърдрафт/ с "Първа инвестиционна банка". По отношение на банковия кредит като оправдание за посочената разлика между приходите и разходите на дружеството, обосновано органите по приходите и съдът са приели, че към 31.01.2007 г. по сметката на управителката Миндева е била налична сумата 99 000 лв., но от тази сума към посочения момент не са изтеглени 66 000 лв., както е твърдяла в обясненията си г-жа Миндева. Представените с касационната жалба на ревизираното дружество доказателства, за стойностите на разполагаемите суми към 31.12.2006 и към 3.12.2007 г. по банковата сметка на г-жа Миндева по отпуснатия банков кредит овърдрафт не опровергават сами по себе си направения фактически извод. Жалбоподателят пред административния съд е могъл да поиска съдебно-счетоводна експертиза относно движението на посочената сметка за установяване на посоченото обстоятелство - непълнотата на доказателствата обаче не е касационно основание. В тази връзка следва да се има предвид и установеното в хода на ревизията, че от същия кредит в размер на 147 000 лв. г-жа Миндева е дала на заем на Тодорка Терзиева 135 000 лв. в края на 2007 г. Първоинстанционният съд подробно е анализирал фактите относно предаването на паричните суми и възможността на заемодателите да дадат на управителката на дружеството парични суми назаем по представените писмени договори за паричен заем и е направил обосновани изводи, които са послужили и като годна опора за материално-законосъобразно решение по същество. Не следва да бъдат споделени касационните доводи на данъчната дирекция относно това, че представените договори за заем от близки роднини на управителката на ревизираното лице трябва да бъдат игнорирани при съвкупната преценка на доказателствата. Посочените доказателства представляват частни диспозитивни, а в частта им за предаване на сумите и свидетелстващи документи, които не се опровергават от други събрани в хода на ревизията доказателства и именно в този контекст би трябвало да се преценяват, както е направил това и административният съд. При преценката на договорите за заем от Данчо Йоргов в размер на 20 000 лв., Иван Пенев Иванов в размер на 40 000 лв. и Лъчезар Калоянов в размер на 70 000 лв. през 2008 г., обосновано съдът е приел, че заемодателите са разполагали с дадените назаем парични средства, а и даването им в заем на Мариана Миндева, са в подкрепа на дадените от нея обяснения за произхода на част от сумата по счетоводна сметка 107 "Сметка на собственика". В тази връзка, обосновано, съдът е приел, че в случай, че органите по приходите твърдят, че някой от заемодателите, макар да е разполагал с обсъжданите парични суми е възможно преди датите на заемните договори да се е разпоредил с тях, те следва да са направили съответните проверки, за да докажат тази възможност.

Не са оправдани касационните оплаквания в жалбата на ревизираното лице, че, в РА и в съдебното решение неясно са определени данъчните основи за облагане за процесните периоди. Цифрата 115 000 лв. е посочена в РА и в мотивите на съдебното решение като укрити приходи, формиращи данъчна основа за данъчен период м. 01.2007 г., която не се променя поради непризнаването за доказано на използването на парични средства от банковия заем овърдрафт за покриването на кредитния остатък по сметка "Каса" за този данъчен период в размер на 66 000 лв. Съгласно справката за паричния поток на сметка 501 за

2007 г. на 31.01.2007 г. сметка "Каса" е захранена от "Сметка на собственика" с приходен касов ордер на стойност 66 000 лв. Именно затова съдът е намалил определената с РА ДО със сумата 66 000 лв., като е намалил и данъчното задължение по ЗДДС за периода съответно. Оплакванията за съществени процесуални нарушения при обосноваването на констатациите на РА сами по себе си не могат да бъдат основание за отмяна на акта, поради качеството на първоинстанционния съд на съд по същество. Решението му като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП следва да заплати на ревизираното дружество деловодни разноски по компенсация в размер на 256,13 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение