Решение № 6363 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2020 г.

Решение № 6363 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 17/06.01.2020 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 571/2019 г., с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1265 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; преписката е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 18.16.0516/73562 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., подадено от "СОЛАРС КОМ", ЕООД, съобразно указанията, по приложението на закона, а Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на дружеството жалбоподател сумата от 1 250 лева - деловодни разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответникът по жалбата – "СОЛАРС КОМ" ЕООД, чрез адв. Р. взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е било уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-2600/1265 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН: 18.16.0516/73562 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., подадено от "СОЛАРС КОМ", ЕООД, като оторизираната сума е 0 лева, т. е. отказано е изцяло финансиране по мярката. Административния съд е приел, че заместник -изпълнителния директор на ДФЗ не е компетентен да се произнесе по заявлението на дружеството- жалбоподател за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2016 г. За разлика от първоинстанционния съд настоящия състав на Върховния административен съд приема, че съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП - изпълнителния директор на ДФЗ може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или издаване на администра тивни актове по чл. 12, ал. 7 /безвъзмездна финансова помощ/ на заместник- изпълнителните директори. В случая такава заповед е налице - № 03-РД/715 от 27.06.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на пълномощия на Заместник -изпълнителен директор – П. С., издател на оспорения акт. Въпреки прогласената нищожност, първоинстанционния съд е разгледал спора по същество, излагайки съображения и относно останалите основания по чл. 146 АПК, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и закона. За да постанови решението си по съществото първоинстанционният състав в изпълнение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК задълбочено и прецизно е изяснил фактите от значение за правния спор и въз основа на тях е направил своите правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях. Правилно първоинстанционния съд е приел, че се касае за заявено подпомагане на парцели "в преход" за четвърта поредна година. Адменестративният орган е приел, че посочването на състояние в преход не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., съгласно която агроекологичните плащания се предоставят на подпомаганите лица, който в случая не следва да бъде по дълъг от три години. Отказът обаче е обоснован с неизпълнение на базови и други изисквания, каквото надвишаването на минималните периоди на преход не е, както правилно е приел решаващият съд. Изводите на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа надвишения на минималния период на преход, който за конкретния казус е три години, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент /ЕО/ № 889/2008 г. и Регламент /ЕО/ № 843/2007, а именно като минимални периоди. По-краткия период на преход, предвиден в Раздел VI от Наредба № 1/2013 г. (отм.); -приет на национално ниво - е във вреда на земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като биологична и в този смисъл противоречи на целта на регламента (закона), докато определянето на по-дълъг такъв не е в нарушение на правилата на същия и поради това не съставлява основание за отказ за оторизация. Този извод е обоснован със съображения за спецификата на всяко производство и необходимото време земята да се изчисти от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Прието е, че периодът на преход е това минимално време, което гарантира чистота на производството. По тези съображения, доколкото съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне е правилен като краен резултат и следва да бъде утвърден. Със съдебното решение са дадени задължителни указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа на тях да прецени - налице ли е фактическият състав на някое конкретно основание за отказ и ако не - да постанови позитивен за заявителя административен акт. Предвид изложеното, касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат. Направеното възражение от представителя на касационния жалбоподател за прекомерност на същия не следва да се уважава, тъй като размерът му е под определения минимум от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение