Решение № 3806 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2019 г.

Решение № 3806 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Димитрова, Г. Алтънов, Г. Георгиев, Д. Димитров, Г. Чернев, В. Делев, Л. Георгиев и Л. Танчева против решение № 146 от 15.05.2019 г., постановено по адм. д. № 675/2018 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК Югоизточен район - Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – главният архитект на Община Стара Загора, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът К. Колев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Г. Димитрова, Г. Алтънов, Г. Георгиев, Д. Димитров, Г. Чернев, В. Делев, Л. Георгиев и Л. Танчева против заповед № ДК-10-ЮИР-37/29.10.2018 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отхвърлена жалбата на касаторите против разрешение за строеж № 19-781/22.12.2017 г., издадено от главния архитект на Община Стара Загора за строеж "две ателиета за собствени нужди - преустройство и промяна предназначение на складове с идентификатори 68850.503.566. 1. 11 със ЗП 31. 88 кв. м. и 68850.503.566. 1. 12 със застроена площ 48. 20 кв. м., съответно в две ателиета", находящи се в полуподземен етаж на жилищна сграда с ОСД, IV категория на основно застрояване, находящ се в УПИ III-3436, кв. 7601 по плана на гр. Стара Загора, ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в предписаната от закона форма. Съдът обосновава извод за съответствие на административния акт с материалния закон, като приема, че разрешеното преустройство попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7 вр. чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ, поради което не се изисква съгласие на етажната собственост, като са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Съдът приема за правилно заключението на административния орган, че не е нарушен чл. 38, ал. 9 ЗУТ, съгласно който не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. За да обоснове този извод съдът се позовава на приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба, съобразно който възложителят придобива идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда с разпределено право на собственост върху две паркоместа, които стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот в сградата – склад № 7 и прави заключение, че са налице необходимите две паркоместа за преустройството на складовете в ателиета. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда за спазване на императивното изискване на чл. 38, ал. 9 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при построяването на жилищната сграда с ОСД, състояща се от пет апартамента, две ателиета и заведение за бърза закуска са предвидени необходимите осем паркоместа, като по проект е следвало да се осигурят три двойни автомобилни платформи и две паркоместа или общо 8 бр. От изложеното следва, че при прехвърлянето на две паркоместа се намаляват останалите такива предвидени за осемте самостоятелни обекта в сградата, като по този начин за 10 обекта паркоместата са осем съобразно одобрения архитектурен проект на сградата, поради което е налице заобикаляне на закона и нарушаване на разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗУТ, като за обектите, чието предназначение се променя не са предвидени нови паркоместа, а са прехвърлени две от съществуващите, с което не е спазено изискването на цитираната норма. Приложения по делото нотариален акт № 125/2016 г. не води до обратния извод, тъй като не са предвидени места за паркиране по правилата на чл. 38, ал. 9 и 10, чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. При увеличаване на броя на самостоятелните обекти, ще се получи несъответствие с наличните паркоместа за всеки един от тях. В случая липсва доказана възможност за осигуряване на паркирането в имота за толкова самостоятелни обекта, колкото са били към момента на въвеждане на сградата в експлоатация и за осигуряване на още две паркоместа за процесните обекти. По отношение на съществуващата жилищна сграда е изпълнено изискването на чл. 43, ал. 1 ЗУТ и чл. 24, ал. 1, Таблица 4а, т. 1 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии минималният брой на местата за паркиране и гариране на МПС да съответства на броя на жилищата в сградата (отм., но в сила към момента на издаване на разрешението за строеж). Изискването за предвиждане в проектите на места за паркиране е предвидено в чл. 43, ал. 1 ЗУТ и това изискване е за нови сгради. В конкретния случай действително не се касае за такъв строеж, а за преустройство и промяна на предназначение на съществуващи обекти за нежилищни нужди в ателиета, в заварена сграда, но това не означава, че законовото изискване е неприложимо в случая. На практика с предвиденото преустройство не се предвиждат нови паркоместа, а се намалява броят на местата за паркиране с две, като се нарушават изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ и на чл. 24, ал. 1, Таблица 4а, т. 1 от Наредба № 2/29.06.2004 г. В случая разрешеното преустройство попада в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, поради което не се изисква съгласие на етажните собственици, но същото е в обхвата на забраната по ал. 9 на същата разпоредба, тъй като за новите обекти следва да се осигурява гараж или място за паркиране в имота. Тези обстоятелства обаче не водят до извод за отпадане на законовото изискване за осигуряване на необходимия брой гаражи и места за паркиране спрямо останалите обекти в сградата. С оглед на изложеното следва, че разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са издадени в нарушение на закона, а като приема обратното първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на началника на РДНСК, като се отменят и издадено разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди РДНСК – Стара Загора да заплати на Г. Димитрова, Г. Алтънов, Г. Георгиев, Д. Димитров, Г. Чернев, В. Делев, Л. Георгиев и Л. Танчева сумата 1160 лв., от които 560 лв. заплатена държавна такса и 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,