Решение № 4083 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2010 г.

Решение № 4083 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е касационна жалба на адвокат-пълномощника на Петър Киров Николов от гр. Русе, Никола Киров Панайотов и Андрей Киров Николов и двамата от гр. Варна, кв. "Виница", срещу решение № 1113 от 2.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2314 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед на кмета на район "Приморски" на община Варна, с която е одобрена оценката на имот на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че заинтересованата страна Стефан Димов Петков е направил искане за оценка на частта от имота след изтичането на предвидения в § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ преклузивен срок. Искането му за оценка е било недопустимо и кметът на района не е следвало да се произнася по искането. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета. Ответната страна - кметът на община Варна, район "Приморски" не е взел становище. От адвокат-пълномощника на заинтересованата страна Стефан Димов Петков е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа се, че срокът по § 31 от ПМС № 234/1999 г. не е преклузивен. Моли се, жалбата да се отхвърли. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Взема становище и относно срока по § 31, ал. 1, като счита, че този срок не е преклузивен. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Киро Николов Панайотов срещу заповед № 481 от 19.06.2009 г. на кмета на район "Приморски" на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 246/1999 г. и на описаните в нея останали правни и фактически основания е одобрена оценката на част от имот № 1450 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", за площ от 202 кв. м в размер на 5606.72 лв., която Стефан Димов Петков е следвало да заплати в описания срок на наследниците на Киро Николов Панайотов - жалбоподатели. Между страните не се е спорило относно пасивната и активната им легитимация, както и относно компетентността на органа, издал заповедта за оценка. Не се е спорило и относно това, че ПНИ е бил влязъл в сила. Спорен е бил размерът на оценката. За неговото изясняване съдът е приел основна и допълнителна експертиза на вещо лице-оценител. Заключението му е била прието без оспорване от страните. Стойността на 202 кв. м, част от имот № 1450 по ПНИ е дадена в три варианта: 1. 606 лв. - според глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС; 2. 5606.72 лв. - според действащия чл. 90 ППЗДС и 3. 27 756 лв. - пазарна цена. В съответствие с нормата на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/99 г. съдът е приел, че правилно определеният размер на оценката на частта от имота е този по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС, тъй като заповедта на кмета е издадена към момента на действието на нормата на § 31, ал. 2, т. 1 в редакцията й, която изрично е препращала към глава седма раздел първи на отменения ППЗДС. Поради това, че оценката на частта от имота е определена със заповедта в значително по-голям размер и не е била обжалвана от заинтересованата страна - задължена да я заплати, с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателите - чл. 271, ал. 1 ГПК съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че кметът на района се е произнесъл по едно недопустимо искане за оценка. Срокът по § 31, ал. 1 от ПМС и 456/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е преклузивен, а инструктивен. Той има за цел да дисциплинира отношенията между ползвателите, които са придобили правото на собственост върху имот, попадащ в ПНИ и собствениците по земеделската реституция, които следва да бъдат обезщетени. § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ препраща към ППЗСПЗЗ - респективно § 31 от ПМС № 234/99 г., тъй като там е посочен реда за оценяване на разликата над 600 кв. м, респективно над 1000 кв. м, според ограничението на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, до фактически ползвана земя, която се придава към ползвателския имот, с трансформирано право на собственост, с влизането в сила на ПНИ. Оценяването на придадената част към ползвателския имот може да се инициира както по искане на собственика, към чийто имот се придава частта, така и от бившите му собственици, тези по земеделската реституция, а това може да стане и по искане на администрацията на общината. Във всички случаи процедурата за оценка може да се осъществи след влизането в сила на ПНИ, след възникване на субективното материално право на собственост върху придадената част от имота, който е вписан за такъв в регистъра на имотите, неразделна част от плана. Ако ползвателят не поиска придадената към имота му земя, която е над размерите, определени в § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, да бъде оценена в срока по ал. 1 на § 31, реституираният собственик, от чийто имот е придадена земя към имота на ползвателя не става собственик на придадената земя към имота на ползвателя. Собствеността върху придадената част възниква по силата на влезлия в сила ПНИ и не може да бъде засегната от бъдещо оценително производство, което може да се извърши и извън срока по ал. 1. Това е така защото процесуалните права обслужват материалните, а не обратното. В потвърждение на този извод е и § 31, ал. 5 от ПМС № 234/99 г., според който в случаите на чл. 28, ал. 5 (коректният текст е ал. 7) след изтичането на срока, бившият собственик на имота може да поиска оценка на разликата над 600, респективно - 1000 кв. м. Оценката се извършва по посочения ред, одобрява се и за нея правоимащият може да се снабди с изпълнителен лист. В този смисъл е и практиката на съда изразена в решение № 2498 от 23.02.2009 г., по адм. д. № 12 602/2008 г. и решение № 6478 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 2655/2009 г. на Върховния административен съд. По изложените съображения твърденията в касационната жалба за допуснати нарушения от съда са неоснователни и недоказани. Решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение