Решение № 11520 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2013 г.

Решение № 11520 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Красимир Иванов Апостолов от гр. София, чрез процесуален представител, против Решение № 34 от 11.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение по ОС № ВН 3-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е съгласуван ПУП за ПИ № 083017.50.185, землище на гр. Шабла, община Шабла, област Добрич, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 7,903 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство" и е върната преписката за ново произнасяне по искането на възложителя. Жалбоподателят твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че решението на директора на РИОСВ - Варна е влязъл в сила административен акт, поради което е недопустимо да бъде отменян от горестоящия орган освен в процедура по възобновяване на производството, каквато не е налице. Твърди се, че жалбата от "Българско дружество за защита на птиците" до министъра е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на 14-дневния срок, определен в АПК. Посочено е още, че министърът не е компетентен да се произнесе и няма правомощия да образува административно производство след срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. Иска се прогласяване на нищожност, алтернативно отмяна на решението на министъра и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на околната среда и водите (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Българско дружество за защита на птиците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение по оценка за съвместимостта № ВН 3 - ДОС/2012 г. директорът на РИОСВ - Варна е съгласувал ПУП-ПЗ за ПИ № 083017.50.185, землище на гр. Шабла, община Шабла, област Добрич, земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, с площ 7,903 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство" с възложител Красимир Апостолов. На 14.11.2012 г. "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП) е подало жалба до министъра на околната среда и водите срещу решението на директора на РИОСВ - Варна. В решението си министърът е посочил, че жалбата е подадена в срока по чл. 84 от АПК, тъй като е приел, че БДЗП е било уведомено за издаденото решение на директора на РИОСВ - Варна на 29.10.2012 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), от която дата тече срокът за обжалване. На основание на подадената жалба министърът е издал процесното решение № 34 от 11.02.2013 г., с което е отменил решението по ОС на директора на РИОСВ - Варна и е върнал преписката за ново произнасяне. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено по реда на чл. 81 - 98 от АПК. В изложените мотиви в решение № 34/11.02.2013 г. министърът е приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 84 от АПК, тъй като жалбоподателят - БДЗП е приложил протокол от 30.10.2012 г. на помощник-нотариус по заместване при Иван Дахтеров, с който е установено, че към датата на съставянето му решение по ОС № ВН 3-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна не е било публикувано на интернет страницата на РИОСВ - Варна. В решението си министърът е посочил, че съставеният от нотариуса протокол представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила удостоверява съдържащите се в него факти и обстоятелства. По административната преписка има представен протокол от двама експерти към РИОСВ - Варна, които удостоверяват с подписите си, че на 21.05.2012 г. решението на директора на РИОСВ - Варна е било публикувано на интернет страницата на инспекцията, за което има приложено извлечение от протокол-тетрадка. Министърът твърди, че протоколът на инспекцията не установява датата, на която обжалваното решение е било реално публикувано. В мотивите си органът не е посочил, на какво основание и на база на какви доказателства приема, че решението не е било публикувано на интернет страницата на инспекцията на 21.05.2012 г. От друга страна, документът от нотариуса може да установи само, че към дата 30.10.2012 г. решението по ОС не е било на страницата на РИОСВ - Варна, но по никакъв начин не може да докаже, че на 21.05.2012 г. същото не е било публикувано, както и че не е стояло на интернет страницата за периода от 21.05.2012 г. до 18.07.2012 г. По делото (л. 29) е представено писмо от 22.02.2013 г. от директора на РИОСВ - Варна, в което е посочено, че решението е било съобщено на заинтересованите лица, като същото е било достъпно на интернет страницата на компетентния орган от 21.05.2012 г. до 18.07.2012 г. От тук следва и изводът, че министърът е действал извън своята компетентност и не е следвало да се произнася по основателността на жалбата на БДЗП, с което е нарушил разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, което от своя страна води до нищожност на процесното решение. Неоснователно е твърдението на Апостолов, че жалбата на БДЗП до министъра на околната среда и водите е просрочена ако се приеме, че срокът за обжалване започва да тече на 29.10.2012 г. Жалбата е заведена с вх. № 1448/24 от 14.11.2012 г., а от представеното по административната преписка копие от пощенски плик е видно, че датата на подаване на жалбата е 12.11.2012 г., т. е. в 14-дневния срок от получаване на писмото по ЗДОИ. Доводът за недопустимост на жалбата на Красимир Апостолов, на основание чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, е неоснователен. Процесуалният представител на БДЗП твърди, че обжалваният акт не е от кръга на изчерпателно изброените в чл. 145, ал. 2 от АПК, тъй като с него не е решен спорът по същество, от което следва, че няма годен предмет за обжалване. Съгласно посочената норма, на оспорване подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен първоначалният индивидуален административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество. В случая министърът се е произнесъл по съществото на спора, видно от т. II. "По основанията в жалбата:" от решение № 34/11.02.2013 г. Налице е отмяна на първоначалния акт и връщане на преписката за ново произнасяне от директора на РИОСВ - Варна, при съобразяване с мотивите на решението на министъра. Ако първоначалният акт беше отменен поради нецелесъобразността му, а преписката - върната за ново разглеждане, без произнасяне по същество, жалбата против решение с подобно съдържание би била недопустима на основание цитираната норма. Предвид съдържанието на решението на министъра обаче, същото засяга правата и интересите на Апостолов и за последния съществува правен интерес от отмяната му. Актът на директора на РИОСВ е благоприятен за Апостолов и неговата отмяна води до възникване на правен интерес от отмяна на акта на министъра. Обжалването на последния е допустимо на основание общия принцип за обжалваемост на административните актове, основаващ се на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, поради засягането на правата и интересите на жалбоподателя. Висшестоящият административен орган се е произнесъл по допустимостта на жалбата, по целесъобразността на административния акт, по основателността на жалбата по изложените от жалбоподателя доводи, в това число за съответствието на оспореното решение на директора на РИОСВ - Варна с материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, а така също и по допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на акта. Въз основа на всичко това, с решението си, предмет на настоящото оспорване, висшестоящият административен орган е стигнал до извода за нецелесъобразност на решението, за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт и за постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил като такъв. С така постановеното решение горестоящият административен орган се е произнесъл по съществото на спора по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, т. е. по материалната законосъобразност на административния акт. По делото е направено искане от процесуалния представител на Красимир Апостолов за присъждане на направените разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерството на околната среда и водите следва да заплати на Апостолов сумата от 1000.00 (хиляда) лева разноски по делото. По изложените съображения, следва да се обяви нищожността на решението на министъра, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение