Решение № 15733 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2013 г.

Решение № 15733 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РО "НСК" гр. Враца към РДНСК, Северозападен район, срещу решение № 9/20.06.2013 г., постановено по адм. д. № 130/2013 г. на Административен съд - гр. Враца, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли иска на Ива Николова Душанова-Нинкова от гр. Враца, предявен на основание чл. 292 АПК, че не дължи изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-Вр-21/30.12.2009 г. на н-к РДНСК, гр. Враца. Ответникът, Ива Николова Душанова-Нинкова, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Враца, в исково производство по реда на чл. 292 АПК, е прието за установено по отношение на органа по изпълнение - РО "НСК, при РДНСК, Северозападен район, по иска, предявен от Ива Николова Душанова-Нинков, че Заповед № ДК-02-Вр-21/30.12.2009 г. на н-к РДНСК, гр. Враца, не подлежи на изпълнение. За да постанови решението си съдът приел, че са налице факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, а именно обособяване на самостоятелен УПИ за имота, в който е изграден строежът, подлежащ на премахване, че същият е премахнат доброволно от нея, представляващо доброволно изпълнение на заповедта. Приел също така, че в случая изпълнителното основание не съдържа указание за начина на изпълнение, поради което не е съобразено изискването на чл. 272, ал. 1, т. 1 и 2 АПК, а заповедта е изпълнена съгласно втората алтернатива на § 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, както и че е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Със Заповед № ДК-02-Вр-21/30.12.2009 г. на н-к РДНСК, гр. Враца, е наредено премахването на незаконен строеж "жилищна сграда", находящ се в ПИ 4453, кв. 196 по плана на гр. Враца, изграден в груб строеж с покрив. Установено е също така, че издадените преди това разрешение за строеж и одобрени проекти са отменени като незаконосъобразни, като с отмяната им те не съществуват в правния мир, включително и със задна дата, което се счита, че те не са издавани. От заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, безспорно се установява, че от сградата, представляваща незаконен строеж, подлежаща на премахване по посочената заповед, частично са премахнати ограждащи стени по южната и северната фасада на таванския етаж, в двете спални и санитарен възел, като сградата е двуетажна, както и че първи и втори етаж не са премахнати. Доброволното изпълнение на премахване на незаконен строеж, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г., се констатира със съставяне на констативен протокол от органа по изпълнението, в изпълнителното производство, след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение. В конкретния случай са налице два констативни прлотокола - № ХIV-03/29.05.2012 г. /л. 53/ и № IV-01/12.10.2012 г. /л. 77/, съставени при извършени проверки на място от органите по изпълнението, с които е констатирано, че строежът не е премахнат. Освен това в случая се касае за незаконен строеж, изпълнен във фаза груб строеж, поради което степента и характера на извършеното строителство сочи, че е бил негоден за ползуване по предназначение, макар че представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. С оглед на това, за този строеж е неприложима втората хипотеза на § 1 ДР на Наредба № 13/2001 г., а за да се приеме, че е изпълнена заповедта, същият е следвало да се разруши до "кота терен", дори и да не е налице съставен констативен протокол за това от органите по изпълнение, какъвто не е настоящия случай. Неправилно и необосновано съдът се е позовал на нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В случая чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на основание на която е издадена влязлата в сила заповед, е императивна норма, поради което следва незаконният строеж, предмет на заповедта, да се премахне като с премахването му се постига и целта на закона. С премахването на незаконния строеж изцяло по влязлата в сила заповед, в параметрите и обема му, както е описан в нея, се постигат целите на закона, поради което не може да се приеме, че се засягат в по-голяма степен от обикновеното законните права и интереси на ищеца, длъжник по заповедта. Освен това необосновано първоинстанционния съд е приел, че е налице правомерно поведение на ищцата по изграждането на сградата, след като строителните книжа са отменени, поради което не е налице нарушаване на баланса на интересите на ищцата, съпоставени с тези на обществото. Именно в интерес на обществото е изпълнението на влезлия в сила индивидуален административен акт, имащо отношение към спазване на закона. Не са нарушени и интересите на трети лица, в случая собствениците на съседния имот, от една страна, че по тяхна жалба са отменени строителните книжа и от друга съгласно заключението на вещото лице е налице метод, при който премахването на незаконния строеж не би накърнил техните права и интереси. Неправилно е прието, че урегулирането на имота на ищцата, върху който е изграден незаконния строеж, в самостоятелно УПИ, представлява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК. Това обстоятелство е неотносимо към изпълнението на влезлия в сила индивидуален административен акт за премахване на незаконния строеж, тъй като с настъпването му не се узаконява строежа, който си остава незаконен. Като се има предвид гореизложеното, решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано, тъй като изведените правни изводи не кореспондират на изяснената фактическа обстановка. Налице са основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени. Спорът е изяснен по отношение на правнорелевантните факти по безспорен начин в първата инстанция, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли иска по чл. 292 АПК като неоснователен и недоказан. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК