Решение № 4639 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2013 г.

Решение № 4639 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Автотранспортна техника" ООД моли да бъде отменено решение № 3246/15.05.2013 г. по адм. д. № 5065/2012 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 0100-1108350/26.09.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в тази част като му бъдат присъдени разноски. Жалбата на другата страна моли да бъде оставена без уважение. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - София, против решението в частта, с която жалбата на "Автотранспортна техника" ООД е уважена. Поддържа, че в тази част решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а решението в частта, обжалвана от другата страна да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 0100-1108350/26.09.2011 г. на ТД на НАП-София, поправен с РА за поправка на РА № 0100-1170788/19.12.2011 г., в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури на "Макс ком 2007" ЕООД, "Кари трейд 6704" ЕООД, "Слави ком БГ" ЕООД, "Такомак мотор ойл" ЕООД, "Балкан транс фрет-БТФ" ЕООД, "Бета плюс ко" ЕООД, по 4 бр. фактури на "Вега комерсиал О. К." ЕООД, и по 6 бр. фактури на "Алко ком 1" ЕООД, всички за доставка на стоки и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури на "Мед ком" ЕООД и "Савена трейд" ЕООД, по 3 бр. фактури на "Вега комерсиал О. К." ЕООД и по 2 бр. фактури на "Алко ком 1" ЕООД за доставка на услуги. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на резервни части и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно предмета на фактурираните услуги и при липса на приемо-предавателни протоколи за предаване на услугите, както и на договори, определящи предмета им, обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на услугите. Касационната жалба на дружеството е неоснователна. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Доказателства за осъществяване на фактурираните услуги първият касатор е могъл да представи освен в производството пред съда и в ревизионното производство, с възражението по ревизионния доклад, и с жалбата до данъчната администрация. Правилно съдът е преценил доказателствената тежест за доказване осъществяване на доставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС като възложена върху дружеството, което черпи изгодни за себе си права от факта на осъществяване на доставките. Неоснователно е позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани хипотези на осъществени доставки на стоки и услуги, какъвто процесният случай не е. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да уважи жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на изброените по-горе доставчици за доставки на резервни части съдът е приел, че доставчиците не са намерени на адресите им за кореспонденция от данъчните органи по време на ревизията, нито от назначеното вещо лице по счетоводната експертиза. Била е назначена счетоводна експертиза с вещо лице Грънчарова, която е дала заключение, че представените фактури, издадени от ревизираното лице за последваща реализация на стоките, доставени по спорните фактури, не са отразени аналитично в сметка стоки, която не е водена с данни за мярка, количество и единична цена на конкретните авточасти. Назначена е втора експертиза с вещо лице Томова, която е потвърдила изводът на първата експертиза, че в сметката не се водят данни за мярка, количество и единична цена на стоките, които са водени стойностно по групи. В съдебно заседание вещото лице е дало заключение, че изписването на стоките от тази сметка може на компютъра да бъде проследено по фактури за изписването, но не може да се разпечатват данните по програмни причини - при разпечатване не се визуализира номер и дата на фактурата за продажбата. Съдът е приел, че ревизираното дружество е водило редовно счетоводство и на основание чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводството се преценяват според тяхната редовност. Приел е, че дружеството е представило доказателства за последваща реализация на стоките - фактури за продажбата им, а изписването на стоките може да се проследи в счетоводните записвания. Предвид редовността на счетоводните записвания на ревизираното лице относно изписаните стоки съдът е приел, че доставките са реално осъществени от липсващите търговци, които са отразили доставките в дневниците си за продажби и справките-декларации за периода. Изводът за реално осъществяване на доставките, направен само въз основа на изводи за изписване на стоки, отразени стойностно в счетоводната сметка "стоки" е необоснован. Вещото лице Томова в съдебно заседание на 25.04.2013 г. е дала заключение, че заприходяването на стоките е по групи и стойностно, но от него не може да се определи по коя фактура са доставени тези стоки. От това следва, че не е доказано стоките по спорните фактури изобщо да са осчетоводени по сметка "стоки" на ревизираното лице, и твърденията, че от тях са извършвани последващи продажби е недоказано. Вещото лице дава заключение също, че по СС 2 са допустими два метода на осчетоводяване на материалните като не може да отговори кой от тях е приложен в ползвания програмен продукт. Управителят на ревизираното лице е дал обяснения на вещото лице Томова, че модула "склад" от програмата с опис на постъпващите стоки по вид, количество и стойност за ревизирания период е изгубен. Предвид тези данни и при това заключение на вещите лица Грънчарова и Томова изводът на съда, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно в частта за заприходяване на постъпващите стоки и тяхното изписване е необоснован. По делото не са представени никакви доказателства за приемо-предаване на стоките - родови вещи, каквито са необходими по чл. 24, ал. 2 ЗЗД за установяване осъществяване на доставките. Съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е отменил РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури на изброените по-горе фирми. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА и в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Вторият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 2031,22 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,