Решение № 4673 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2020 г.

Решение № 4673 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К., чрез адв. М. В., срещу Решение № 973 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1187 по описа на Административен съд – София град (АССГ) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500, 00 лв., вследствие на Заповед № 4332 з-504 от 20.06.2017 г., издадена от началник на Отдел "Пътна полиция" при СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, отменена като незаконосъобразна с Решение № 5917 от 17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8157 по описа на АССГ за 2017 г., влязло в сила на 08.11.2018 г. Наред с това, К. е осъден да заплати на СДВР сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени нарушения на съдопризводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се, че решението е немотивирано. Съдът не анализирал обективно и задълбочено събраните по делото и относими към спора доказателства. Неправилно приел, че за доказване на твърдените неимуществени вреди било необходимо приобщаването на специални знания по делото чрез изслушването на съдебно - медицинска експертиза, като за целта гласните доказателства следвало да се възприемат като допустими, относими и достатъчни за установяване на релевантните факти. Твърди се, че те са подробни, логични, непротиворечиви и относими, тъй като свидетелят е имал непосредствени наблюдения върху емоционалното състояние на К. в исковия период. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи за недоказаност на причинно-следствената връзка между отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Иска се отмяна на съдебното решение, предмет на проверка и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд К. не се явява и не се представлява. Ответникът - СДВР оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Изразява становище за нейната неоснователност. По същество моли оставяне в сила на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Представя писмени бележки, с които поддържа изразеното становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото било установено, че със Заповед № 4332 з-504/20.06.2017 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР на К. било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Заповедта била оспорена по съдебен ред и с Решение № 5917 от 17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8157 по описа на АССГ за 2017 г. била отменена като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на 08.11.2018 г. В исковата молба К. изложил твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, засягане на професионалното му име, чест, лично достойнство, както и за преживени негативни емоции, довели до неприятни психически изживявания – подигравки от колеги, срам, обида от несправедливо наложеното наказание. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. – колега на К., с който той е работил в една и съща група "Дежурна част и комендатура". Въз основа на казаното от свидетеля съдът приел за установено, че след налагане на дисциплинарното наказание К. се затворил в себе си, загубил самообладание, имал съмнения относно правилността на действията си, станал обект на подигравки от страна на свои колеги, винаги изразявал мнение, че бил наказан несправедливо, а преди този случай с него се работило много лесно, но направил извод, че не се доказват преживяванията на К., представляващи неимуществени вреди (болки и страдания), които да са пряка и непосредствена последица от наложеното му дисциплинарно наказание с отменената като незаконосъобразна заповед. Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Изложил съображения, че по делото не било установено и доказано по безспорен начин, че отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание е оказала сериозно негативно психическо и емоционално въздействие върху К. Приел, че негативните емоции и състояния, които изживял той не били в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Според съда е възможно изживяването на негативни емоции, свързани с наложеното на К. наказание, но те не биха могли да доведат до някакво особено съществено негативно преживяване, което да надхвърля рамките на обичайното по вид и сила като последица от такова естество. Счел също така, че наложеното наказание – порицание е най-ниското по степен на тежест и то не би могло да предизвика такива силни негативни психологически и стресови преживявания, каквито твърди лицето. Не били представени и писмени доказателства, от които да се установи, че К. е потърсил лекарска или друга помощ във връзка с преживения стрес. В тази връзка съдът намерил за основателно възражението на СДВР, че депресивното състояние на К. следвало да се докаже с медицинска документация. По така изложените съображения и като приел, че по делото липсват доказателства, от които да се установят претърпени от лицето значителни неимуществени вреди (извън рамките на обичайните притеснения за изхода на делото), искът бил отхвърлен изцяло. С оглед изхода на спора, К. бил осъден да заплати на СДВР и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Предявеният от К. срещу СДВР иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500, 00 лв. е основан на направените в нея твърдения за настъпили такива като последица на наложеното му дисциплинарно наказание – порицание за срок от шест месеца с отменената като незаконосъобразна Заповед № 4332 з-504/20.06.2017 г., издадена от началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, изразяващи се в претърпени негативни емоции и изживявания – чувство на проявена спрямо него несправедливост, накърнено професионално име, чест и лично достойнство, чувство на срам и огорчение, обида от това, че е несправедливо наказан, в резултат на което станал обект на подигравки от страна на свои колеги. Описаните негативни емоции и състояния възникнали след налагане на дисциплинарното наказание. При съобразяване на приобщените по делото гласни доказателства, според настоящия състав на Върховния административен съд, изводите на АССГ за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явяват необосновани. Неправилно съдът е приел, че твърдените в исковата молба преживявания на К., които се установяват и доказват със свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, не са пряка и непосредствена последица от наложеното дисциплинарно наказание и не могат да породят такива преживявания за него, които да предизвикат описаните болки и страдания. Според заявеното пред съда от свидетеля Б., след наложеното наказание К. се затворил в себе си, изпитвал съмнения относно своята компетентност и умение да се справя с работата. Свидетелят установил също така, че наложеното наказание го направило по – притеснителен и като негова последица той загубил самообладание, изпитвал несигурност и съмнения относно правилността на действията си при изпълнение на служебните си задължения. Наказанието засегнало личното достойнство на К. и накърнило чувството му за справедливост. Предвид така установеното от свидетеля, неправилен се явява и изводът на първоинстанционния съд относно това, че наложеното наказание като най-ниско по степен на тежест не би могло да доведе до такива съществени негативни емоционални преживявания, които да надхвърлят обичайните за сходни случаи. Емоционалното и психическо състояние на едно лице като следствие на субективното възприятие на даден факт може да предизвика различно по степен и сила емоционално натоварване и въздействие върху неговото психическо състояние, а отражението на процесното наказание върху К. е установено по делото от показанията на свидетеля. Доколкото по делото са събрани достатъчно данни относно настъпването на твърдените от К. неимуществени вреди съобразно изложеното в исковата молба, изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността СДВР по този иск е неправилен. Свидетелят е очевидец на състоянието, в което се е намирал К. като последица на незаконосъобразно наложеното му наказание. За установяването му свидетелските показания са достатъчни, а предвид направените в исковата молба твърдения не е било нужно ангажирането на писмени доказателства - медицинска документация. К. не е направил твърдения за настъпването на медицински проблем, който да е изисквал преглед и/ или провеждане на лечение като последица на незаконосъобразната заповед. В този смисъл, обратно на приетото от съда, не е било необходимо и ангажирането на писмени доказателства – медицински документи. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, искът се явява доказан по основание. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция доколкото компенсира претърпените от едно лице вреди в техния паричен еквивалент. Определянето му изисква извършването на преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са установени от приобщените по делото доказателства, както и съобразяване на периода, за който се търси обезщетението. При отчитане на установеното по делото, на К. се следва присъждането на обезщетение за доказаните неимуществени вреди за периода от датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (20.06.2017 г.) до отмяната му с влязло в сила решение на 08.11.2018 г., който период правилно е бил възприет от първоинстанционния съд. При съобразяване на правилото по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, установените по делото с писмените и гласни доказателства обстоятелства и периода, през който са търпени вредите, искът следва да бъде уважен в пълен размер. Предвид това обжалваното съдебно решение следва да се отмени като вместо него следва да се постанови друго, с което СДВР да бъде осъдена да заплати на настоящия касационен жалбоподател за исковия период сумата от 500, 00 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Доколкото в резултат на касационното оспорване спорът по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се пререшава по същество, обжалваното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На К. се следва заплащането на сума в размер на 10, 00 лв. за внесената държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно представените доказателства той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв., но настоящият състав на Върховния административен съд намира, че направеното от процесуалния представител на СДВР възражение за неговата прекомерност е основателно. Ето защо, предвид правната и фактическа сложност на делото, с настоящото решение на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 500, 00 лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, като искането за присъждане на сумата в останалата част следва да се остави без уважение. Касационният жалбоподател е заявил искане за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство, но не представя доказателства за действително направени такива, поради което то се явява неоснователно. Предвид изхода на спора, искането на ответника - СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението на първоинстанционния съд като правилно. Напълно споделям извода на административния съд, че от показанията на разпитания по делото св. Б. не може да се установи пряката причинно-следствена връзка между негативните изживявания на ищеца и отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Свидетелят е наблюдавал промяна в емоционалното състояние на ищеца като е мислел, че това се дължи на наложеното му наказание, за което знаел от колеги. Показанията на свидетеля водят до извод за предположение от негова страна, че е налице връзка между наложеното наказание на ищеца и промяната в поведението и емоционалното му състояние. Предположението обаче не доказва връзката между двете, а изразява субективното отношение на разпитаното лице към същите обстоятелства. От друга страна, считам, че твърдените от ищеца вреди, така както са посочени в исковата молба – чувство за несправедливост, накърнено професионално име и чест, и лично достойноство, неприятни психически изживявания, срам, обида от това, че е несправедливо наказан, без да има вина, неудовлетвореност, огорчение, са напълно възмездени със самата отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което не е необходимо присъждането и на парично обезщетение за същите. По тези съображения считам обжалваното решение като правилно, поради което преценявам, че следва да се остави в сила. Мотивирала особеното мнение:............................................. Съдия: /Искра Александрова/