Решение № 14243 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15550/2014 г.

Решение № 14243 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15550/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кредитланд ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Орлин Хаджийски против решение № 5410 от 11.08.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 524/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2101009447 от 3.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2384/5.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град София /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София/. В касационната жалба са изложени съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът се е произнесъл извън пределите на правораздавателната му власт по тази част от ревизионния акт, която е влязла в сила. Доводите за недопустимост на решението се основават на твърдението, че съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран - относно законосъобразността на отказ на право на данъчен кредит, който не е оспорен от Кредитланд ЕООД. Твърди се, че по съдебен ред е обжалван ревизионния акт в частта, в която е отказано да се направи корекция на извършените доставки. Доводите за неправилност се поддържат при условията на евентуалност, при констатирана липса на касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК и се основават на твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Искането е решението да се обяви за нищожно, респективно да се обезсили или да се отмени. С жалбата и с молба от 23.11.2015 г. съдът е сезиран и с искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, при условията на евентуалност по следния въпрос: С оглед принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, конкретизиран от съдебната практика по чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО допустимо ли е национална процесуална уредба и данъчно-ревизионна практика да ограничава възможността за корекция на недължимо платен ДДС относно необлагаеми доставки, при положение, че не се спори относно характера на доставките като необлагаеми и при положение, че не е налице риск от загуба на данъчни приходи. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова оспорва касационната жалба като неоснователна по съществото на спора. По отношение доводите, че вероятно е налице произнасяне на първоинстанционния съд свръхпетитум, намира, че касационната жалба е правилна, тъй като съдът се е произнесъл по доставки на реклами, които според жалбата на дружеството не са били предмет на спора. По искането за преюдициално запитване изразява становище за неоснователност, с оглед наличната практика на СЕС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кредитланд ЕООД против ревизионен акт № 2101009447 от 3.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 2384/5.10.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, град София изцяло. По делото е установено, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2008 г., м. 03.2008 г., от м. 06.2008 г. до м. 03.2009 г. и от м. 05.2009 г. до м. 08.2009 г. С оспорения ревизионен акт е извършена корекция в декларираните от дружеството резултати по ЗДДС за ревизираните периоди, в частта на получените доставки. Извършените корекции са резултат от отказ на право на данъчен кредит по доставки на реклами от Белла Инс ЕООД и Алфа Браво ЕООД. С ревизионния акт не са извършени корекции в данъчната основа и данъка по извършените доставки. По този начин на дружеството са определени задължения за внасяне на ДДС в по-висок размер от декларирания, за които е установено, че са платени на 19.07.2010 г. Поради това с разпоредителната част на ревизионния акт не са определени допълнителни задължения за ДДС, а единствено задължение за лихви в размер на 2843.21 лева. Дружеството е обжалвало ревизионния акт по административен ред изцяло, в това число и относно неизвършена корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с промяна в третирането на извършените от дружеството доставки на услуги по кредитно посредничество от облагаеми доставки в освободени доставки и анулиране на издадените фактури за периода 2007 г. - 2010 г. на основание чл. 116 ЗДДС. В резултат на извършената промяна в осъществените доставки, дружеството е поддържало, че следва да бъде извършена корекция на получените доставки от такива с право на пълен данъчен кредит в доставки с право на частичен данъчен кредит. С решение № 2384/5.10.2012 г., директорът на дирекция ОДОП град София се е произнесъл по направеното оспорване и е приел жалбата в тази част за неоснователна. От подадената до АССГ жалба е видно, че Кредитланд ЕООД е оспорило установения в ревизионния акт резултат за ревизираните периоди, в частта на установената лихва от 2843.21 лева за периода 12.02.2010 г. - 19.07.2010 г. с искане за отмяната й и в частта, в която е установено, че извършените от дружеството доставки са облагаеми по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на тази база е определено право на пълен данъчен кредит за получените от дружеството доставки на стоки и услуги с искане да се постанови решение по съществото на спора и да се признае частичен кредит съобразно конкретно посочени коефициенти. Видно от жалбата до съда, ревизираното лице не е оспорило по съдебен ред законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит по доставки на реклами от Белла Инс ЕООД и Алфа Браво ЕООД. При така установените факти, настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо, но неправилно, по наведените в касационната жалба съображения, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Доводите в касационната жалба за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК са неоснователни. Решението не е нищожно, доколкото е постановено от законно формиран състав по чл. 164 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в рамките на правомощията му по чл. 160 ДОПК. Настоящият състав преценява решението като допустимо, тъй като първоинстанционният съд е постановил диспозитив, с който е отхвърлил жалбата на Кредитланд ЕООД против атакувания ревизионния акт изцяло. По този начин съдът се е произнесъл по спора, с който е сезиран изцяло, в това число и по исканията в жалбата, като ги е отхвърлил. В диспозитива на решението не е налице произнасяне само относно законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит, в който случай съдът би надхвърлил искането, с което е сезиран по жалбата на дружеството. Основанията за възникване и упражняване на данъчен кредит по доставки на реклами от Белла Инс ЕООД и Алфа Браво ЕООД, са обсъдени от съда единствено в мотивите на съдебния акт. Поради това и доводите на страните по делото във връзка с така изложените мотиви, следва да се преценяват като възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледани по същество тези възражения са основателни. Съдът не е обсъдил доводите на ревизираното лице за наличието на основания за корекция в ползвания данъчен кредит от пълен в частичен и определяне на право на частичен данъчен кредит по получените доставки във връзка с уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС за извършена корекция в третирането на извършените доставки по кредитно посредничество от облагаеми в освободени по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и доводите му за незаконосъобразност на начислената лихва от 2843.21 лева. Така направените възражения са относими към законосъобразността на установените в ревизионния акт резултати по ЗДДС. В решението липсват фактически установявания по тези спорни въпроси. Съдът не е обсъдил и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по поставената задача за определяне размера на данъчния кредит в процесните периоди във връзка с направената от дружеството корекция в режима на извършените доставки. Не са изследвани и няма мотиви относно посочените от Кредитланд ЕООД коефициенти за корекция на данъчния кредит. От изложеното следва, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на ревизионния акт и е отхвърлил жалбата изцяло, без да установи релевантните за спора факти. Изложените мотиви и установените факти в решението са относно законосъобразността на отказа на данъчен кредит по доставките на реклами от Белла Инс ЕООД и Алфа Браво ЕООД и реалното изпълнение на тези доставки. Тези фактически установявания са изцяло неотносими към основанията за оспорване на определените в ревизионния акт резултати по ЗДДС в процесните периоди. В това отношение са основателни доводите за страните, че законосъобразността на данъчния кредит по фактурите от посочените доставчици не е оспорена по съдебен ред. Така постановеното решение е неправилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено. Липсата на фактически установявания по спорните факти, съгласно чл. 220 АПК препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по материалната законосъобразност на ревизионния акт. Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК по наведените в жалбата основания, като обсъди възраженията на страните в тази връзка, уведомлението на дружеството по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС и събраните по делото доказателства, в това число и заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на данъчния кредит в процесните периоди. При необходимост от проверка на посочените от Кредитланд ЕООД коефициенти за корекция на ползвания данъчен кредит и в рамките на служебните си правомощия по чл. 171, ал. 2 АПК, съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице да изчисли и посочи отделно коефициентите, въз основа на които се определя частичен данъчен кредит, респективно коефициентите, въз основа, на които е определен размера на данъчния кредит в приетото по делото експертно заключение. С оглед връщането на делото за ново разглеждане, искането за отправяне на преюдициално запитване, което касае материална законосъобразност на ревизионния акт в частта относно извършването на корекции в ползвания кредит и е свързано с решаване на данъчния спор по същество, не следва да бъде разглеждано в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,