Решение № 4828 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 948/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП"), гр. Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана юрк. Бъчварова, срещу решение 2238 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело 1110/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на "ТАБИ ДВ" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 127 от 07.04.2023г. на директора на Д"ОДОП", гр. Пловдив. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от представените доказателства не е установено по несъмнен начин транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, условията на доставка и къде е прехвърлена собствеността. В приложените документи относими към доставките са налице несъответствия, като не е доказана датата на получаване на предмета им от полското дружество. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "ТАБИ ДВ" ООД, чрез адв. Апрахамова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 127 от 07.04.2023г. на директора на Д"ОДОП", гр. Пловдив, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на "ТАБИ ДВ" ООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на допълнително начислен ДДС в общ размер на 156 466,40 лв. и са начислени лихви в общ размер на 11 127,39 лв. Установено е, че от дружеството е декларирана вътреобщностна доставка (ВОД) по фактура 2000000047/28.10.2020г., издадена на "DRINAX SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA", VIN PL9691638559, Пол­ша, на обща стойност 782 332,00 лв. (левова равностойност на 400 000,00 евро). Предмет на ВОД, според предмета по фактурата, е промишлено оборудване - филтропоставяща машина Max S, машина за цигари Mark 9, ел. табло, дистрибутор, машина за събиране на цигари, резервни час­ти. Представен е договор за покупко-продажба 3/28.09.2020г., сключен между българското и полското дружество, с предмет на доставката "промишлено обо­рудване", както и доказателства за извършено плащане. Във връзка с извършването на транспорта е представена международна товарителница от 28.10.2020г., в която получаването на стоката е удостоверено на 02.11.2020г. с подпис и пе­чат от полското дружество. Посочено е дружеството, осъществило транспорта - "ABA ТРАНС" ООД, и транспортното средство - влекач, рег. [рег. номер], и ремарке, рег.[рег. номер]. Отразено е, че е извършен транспорт от България, Пловдив, товарен пункт Кукленско шосе и дата на натоварване 28.10.2020 г., разтоварен пункт Niepodlegeosci 102 str 44-190 Knrow. При извършена насрещна проверка на превозвача "ABA ТРАНС" ООД и съпос­тавка на представените документи с документите, представени от жалбоподателя в хода на ревизията и предхождащата я проверка, са установени несъответствия по от­ношение датата на получаване на стоките от полския контрагент. От страна на превоз­вача са представени екземпляри 5 и 6 на ЧМР от 28.10.2020г. (екземпляри на изпращача), като в екземпляр 5 е положен подпис и печат с данни за полското дружество, без посочена дата на получаване, а в екземпляр 6 е посочена дата на получа­ване на стоката 31.10.2020 г. Представени са и съпътстващи транспорта документи- заявка-договор за автомобилен превоз на товари във вид на таблица, с посочени това­рен и разтоварен пункт, дата и час на товарене, вид стока, регистрационен номер на пътно превозно средство (ППС), договорена цена на транспорта, условия на плащане, пътен лист за движение на товарен автомобил с данни за начален и краен километраж и маршрут (без данни за напускане и прибиране на ППС), справка за заредено гориво, фискални бонове (ФБ) за закупено гориво, документи за извършени разходи по време на пътуванията, трудов договор на водача на ППС К. Петров. В отговор на иска­не за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) са депозирани писмени обяснения, според които под печата и подписа на полския кон­трагент на екземпляр от ЧМР е записана датата 31.10.2020г., която е нечетима, тъй като е изписана впоследствие датата на изпращане на товарителницата до българския доставчик, която е 02.11.2020г. Изпратено е ново потвърждение от полското дружест­во за получаване на стоките, на английски език, с превод на български език, съгласно което стоките са получени на 31.10.2020 г. Тъй като представе­ното потвърждение е изготвено в последващ момент - на 19.02.2021г., ревизиращите органи са приели, че същото е с недостоверна дата и се касае за частен документ, съставен за целите на ревизията. От предоставена информация от ОД на МВР - Пловдив относно пътувания на транспортното средство, вписано в ЧМР, е видно, че същото е излязло от Република България през ГКПП Видин, Дунав мост на 29.10.2020г., в 11,36ч. и е влязло на територията на страната през същия ГКПП на 02.11.2020г., в 07,21ч. Първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел за установено, че в случая транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, при което българското дружество следва да разполага с транспортен документ за получа­ване на стоката. Видно от представените и приети по делото, без възражения от стра­ните, писмени доказателства, жалбоподателят е представил както транспортен доку­мент (ЧМР) за извършен международен транспорт от превозвач по маршрут България - Полша, така и писмени потвърждения за получаване на стоката от полския контра­гент. Международната товарителница отговаря на изискванията по чл.6, във връзка с чл.7, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Посочен е номер на фак­турата и подробни данни за стоката, опаковъчният лист, подпис на изпращач и печат на превозвача. В кл. 24 е поставен печат на дружеството получател и подпис на представител, като е посочена дата на получаване на стоките 02.11.2020г. Представен е опаковъчен лист, съдържащ данни за опаковането и тежестта на стоките, заедно с проформа фактура от 28.09.2020г., съдържаща данни за предмета на доставката и получателя, справка за валидност на ДДС номера на получателя "DRINAX SP Z.O.O.". Според съда, в представените документи, съпътстващи доставката, се съдържат конкрет­ни данни за машините, предмет на ВОД и тяхната идентичност с тези, предмет на пред­ходен ВОП, при което всякакво съмнение относно предмета на доставките е изключе­но. Във връзка със спорната ВОД са установени данни за преминаване на сто­ките от територията на България до територията на друга държава членка, като в тази насока е и заключението на вещото лице по изготвената ССЕ. По категоричен начин е установено получаването на стоките от полското дружество. Доказват го пряко данните за приемане на сто­ките в ЧМР и приложените писмени потвърждения, като изписването на различни дати на получаване на стоките от полския конт­рагент в различни съпътстващи доставката документи, се дължи изключително на до­пусната техническа грешка. На следващо място, категорично е установено и разплащането на цената между търговците, за което още в хода на ревизията са представени съответните банкови изв­лечения. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая е безспорно установено, че ревизираното дружество е притежавало стоките, предмет на процесните ВОД, които са конкретно индивидуализирани в документите, представени при ревизията фактура 200047/28.10.2020 г., издадена от Таби ДВ ООД на "DRINAX SP Z.O.O." и в приложените опаковъчни листове, като е доказан и произходът им. Не се спори и че получателят по ВОД е с валиден идентификационен номер по ДДС към датата на данъчното събитие. Спорът между страните по делото, както правилно е съобразил административният съд, е относно действителното транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Полша/ и фактическото им получаване от купувача. В разглеждания случай е доказано, че транспортът на стоките, предмет на процесната ВОД, е осъществен от трето лице - превозвач, за сметка на доставчика. Това обстоятелство се установява от представените при ревизията доказателства за възлагане и осъществяване на превоза, като от транспортното дружество, "ABA ТРАНС" ЕООД, е издадена фактура 00000046525/31.10.2020г. на Таби ДВ ООД, от което следва, че действителното извършване на ВОД се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Правилен е изводът на административния съд, че от представената международна товарителница се установява както извършването на транспорта на машините, предмет на ВОД, от територията на страната до територията на Полша, така и получаването им в гр. Кнуров, Полша. Превозният документ съдържа всички изискуеми реквизити според чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като е посочен изпращачът - Таби ДВ ООД, превозвачът - "ABA ТРАНС" ЕООД, рег. номер на транспортното средство - [рег. номер]/ [рег. номер], получателят - "DRINAX SP Z.O.O.", разтоварният пункт Кнуров 102, 44-190, Полша, положени са подписи и печати от изпращача, превозвача и получателя, както и датата на получаване на стоките. Неправилен е изводът на ревизиращите органи за недоказаност не действителното извършване на транспорта на стоките. Това обстоятелство е установено по категоричен начин от съвкупността на представените още в хода на ревизията писмени доказателства както от Таби ДВ ООД, така и от транспортното дружество. Във връзка с транспортната услуга е представена фактура, с предмет транспорт по маршрут България Полша, с конкретно посочени рег. номера на МПС, съвпадащи с отразените в международната товарителница. Приетата по делото експертиза е констатирала, че фактурата е отразена в отчетните регистри по ЗДДС на двете дружества, а стойността й е платена по банков път. Таби ДВ ООД е ползвало данъчен кредит по доставката, като видно от констатациите в РД /л. 45 от РД/, при ревизията не са установени основания за корекция на упражненото право на данъчен кредит през ревизираните периоди. Приложени са заявка за автомобилен превози и пътен лист, съдържащи конкретни данни за възложената услуга, което е констатирано и от ревизиращия екип /л. 38 от РД/. От "ABA ТРАНС" ЕООД са представени и доказателства за извършени разходи по време на осъществения превоз. Въз основа на удостоверение, издадено от сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, е установено, че МПС, с което е осъществен транспортът, е излязло от Република България през ГКПП Видин, Дунав мост на 29.10.2020г., в 11,36ч. и е влязло на територията на РБ през същия ГКПП на 02.11.2020г., в 07,21ч. Изложените от приходните органи мотиви за недоказаност на извършения транспорт се ограничават до твърдението, че транспортното дружество не е представило GPS данни, удостоверяващи изминатия маршрут от България до Полша, каквото изискване не е налице за удостоверяване на извършения превоз нито в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, нито в приложимото национално и европейско законодателство, приложимо за облагането с ДДС. Твърдението на ревизиращите органи, че в международната товарителница не е посочено мястото на разтоварване се опровергава от съдържанието на посочения документ, представен по делото. По категоричен начин е доказано и получаването на процесните машини от полското дружество. Първо, това обстоятелство е потвърдено в представената международна товарителница, като е положен подпис от представител и печат на полското дружество. Действително, в представените отделни екземпляри от превозния документ са отразени различни дати на получаване на стоките, като в този, приложен от ревизираното дружество е отразена дата 02.11.2020 г., а в екземпляра, представен от превозвача 31.10.2020 г. В тази връзка, в хода на ревизията са дадени обяснения от ревизираното дружество, според които отразяването на дата 02.11.2020 г. представлява техническа грешка, като действителната дата на получаване е 31.10.2020 г. В тази връзка, в хода на ревизията е представено и писмено заявление от представител на полското дружество от 19.02.2021 г. /л. 618 от приложение към делото/, в което се потвърждава, че стоката е получена на 31.10.2020 г. Посоченото уточнение правилно е кредитирано от първоинстанционния съд като кореспондиращо с останалите писмени доказателства, в т.ч. данните от ОД на МВР Пловдив, според които автомобилът, превозвал стоките, е влязъл обратно на територията на страната на 02.11.2020 г. и обясненията на транспортното дружество. Гореизложеното обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е представило всички необходими доказателства, установяващи, че процесната стока е напуснала физически територията на България, превозена е в друга държава-членка /Полша/ и правото да се разпорежда като собственик с нея е прехвърлено на получателя по доставката. В случая, условията на доставката възлагат на доставчика превоза на предмета на ВОД, осъществяването на който е доказано от представените доказателства, в т.ч. с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка /чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС./. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В случая не са налице твърдения и посочени от приходните органи улики, че Таби ДВ ООД е участвало в данъчна измама и е действало недобросъвестно. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, като издадено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на формираните от съда правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 13 200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер, определен с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. § 2а от ДР същата наредба, а и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,