Решение № 5727 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2012 г.

Решение № 5727 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез пълномощника юрисконсулт Мария Димитрова, против решение № 3845 от 6.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2877/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 37-ми състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/4540 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период на Керим Исмаилов Сеидов от с. Горско село, общ. Омуртаг, обл. Търговище. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго решение, с което бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Керим Исмаилов Сеидов, чрез процесуален представител, в откритото съдебно заседание и с представени писмени бележки, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3845 от 6.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2877/2012 г. на Административен съд София - град е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/4540 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Керим Исмаилов Сеидов от с. Горско село, общ. Омуртаг, обл. Търговище, общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 4099,81 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП, по Схемите за национални доплащания (СНДП) в размер на 1495,17 лв. на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1) в размер на 4821,24 лв. на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1425,15 лв. по СЕПП на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. и санкция за бъдещ период в размер на 1675,93 лв. по НР1 на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. Преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С отделен диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя Керим Исмаилов Сеидов от с. Горско село, обл. Търговище сума в размер от 669 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на установената от закона форма, а именно същият не е мотивиран. Оспореният акт е издаден при извършени съществени нарушения на административно-производствените правила съответно при неправилното приложение на материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че като цяло оспореното уведомително писмо не съдържа мотиви, а само и единствено описание на съдържанието в изготвените в него три таблици, от които обаче не могат да бъдат дори извлечени аргументите на административния орган за постановяване на отказите за финансиране. Същото представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се бори срещу фактическите установявания, направени в акта. Същевременно административният съд е разгледал мотивите за отказа, изложени от ответника в първоинстанционното производство, че отказът за финансиране бил въз основа на извършени административни проверки, основани на определен от Министерството на земеделието и храните специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.", като част от заявените площи от жалбоподателя не попадали в тези площи. По това основание за отказа за подпомагане първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуално нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не били събрани и служебно доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя в това производство. Базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г." била изпратена, за да бъде използвана за извършване на окончателните кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2010 г. и не била задължителна, а била приета само, за да подпомага извършването на кръстосаните проверки. Като не били извършени допълнителни проверки при констатирани несъответствия в заявлението за подпомагане, това съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Първоинстанционният съд е направил извод, че Съгласно Регламент 73/2009, с който е отменен регламент 1782/2003, чл. 19 § 2 изисква "Държавите-членки да предоставят, inter alia и по електронен път, предварително изготвени формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местоположението на тези площи", който също следва да е базиран на площите от предходната година. Това изискване навежда на изискването данните в съответните регистри да са актуални към момента на извършване на проверката по дистанционен път - чрез компютърно сравнение на данните от заявлението и съдържащите се данни в картния материал. В конкретния случай проверката е извършена по административен ред, извършена е само кръстосана проверка, но върху данни, които не са актуални към момента на извършването й. Предвид това, че проверката е извършена и отказът е постановен във връзка със заявление за 2010 г., съдът е приел, че при извършване на проверката са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и данните от нея не могат да обосноват отказа за финансиране, поради това, че не може да се приеме за вярна, поради неактуалност на данните, върху които е извършена. В тази връзка при подобни случаи във връзка с чл. 20 § 2 от Регламент 73/2009 е предвидено "Административните проверки да се допълват от система за проверки на място с цел да се провери дали е налице правото за получаване на помощи". В конкретния случай при положение, че картния материал върху който са извършени кръстосаните проверки не е актуален по цитираните по-горе разпоредби към датата на подаване на заявлението, а от предходни години, административният орган е следвало да извърши в допълнение и проверка на място, за да установи дали наистина са налице условия за подпомагане. Като не е направил това, а е основа актът си само на извършената кръстосана проверка върху неактуални данни, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК - административният акт е издаден при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата. Обжалваното решение е правилно. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Същевременно обаче отказът за финансово подпомагане е незаконосъобразен и настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ /СЕПП/ за 2010 г. " и "Допустими за подпомагане площи за 2010 г. " представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. Жалбоподателят в това производство е направил възражение срещу изключване на площите от допустимия слой за 2010 г., не са представени доказателства от административния орган това възражение да е разгледано, да са събрани доказателства във връзка с наведените твърдения и съответно да има произнасяне по възражението. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло административният орган да достигне до други изводи. Затова е правилен изводът на съда, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответната страна - Керим Исмаилов Сеидов, с. Горско село, общ. Омуртаг, за присъждане на разноски, направени по делото. Във връзка с представените доказателства такива са установени в размер на 659 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и тъй като са своевременно поискани и реално направени, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,