Решение № 4085 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 436/2020 г.

Решение № 4085 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 436/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Пашов чрез проц. представител адв. Караманолов, за отмяна на влязлото в сила решение № 3919/18 март 2019 г., постановено по адм. дело № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд и потвърждаващото го решение № 14142/23 октомври 2019 г., постановено по адм. дело № 5460/2019 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 вр. чл. 237 АПК. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Табакова, взема становище за неоснователност на искането. Претендира разноски. За да се произнесе по искането настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия съобрази следното: Искането е постъпило в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Новото обстоятелство, на което се позовава искателят Л. Пашов – решение № 138/04 април 2019 г. по гр. дело № 597/2018 г. по описа на РС Смолян и решение № 443/01 ноември 2019 г. по гр. дело № 314/2019 по описа на ОС Смолян, води до извода, че молбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения. С решение № 3919/18 март 2019 г., постановено по адм. дело № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав е отхвърлена жалбата на Л. Пашов против заповед № 8121 К-8764/12 декември 2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за деяния, несъвместими с етични правила за поведение на държавните служители и уронващи престижа на службата- нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С решение № 14142/23 октомври 2019 г., постановено по адм. дело № 5460/2019 г. по описа на Върховен административен съд, решението на тричленния състав е оставено в сила. В обстоятелствената част на заповедта е изложено, че Л. Пашов, полицейски инспектор IV степен в група ОДЦ от сектор РКЦ при Регионална дирекция "Гранична полиция" –Смолян и касиер-счетоводител на Взаимно-спомагателна каса /ВСК/ на служители при РДГП-Смолян, е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода 15 август 2003 г. до 31 май 2017 г. е присвоил от ВСК сума в размер на 115 847, 05 лева. Прието е, че дисциплинарна отговорност може да бъде търсена само за деяния извършени в две годишния преклузивен срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР в случая за периода от 28 декември 2015 г. до 30 май 2017 г. за присвоена сума от ВСК в размер на 15 538, 05 лева. Административният орган е определил това поведение като уронващо престижа на службата, несъвместимо с правилата по Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължително предпоставящо налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Искането за отмяна посоченото решение е подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, съгласно който влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С решение № 138/04 април 2019 г. по гр. дело № 597/2018 г. по описа на РС Смолян, потвърдено с решение № 443/01 ноември 2019 г. по гр. дело № 314/2019 по описа на ОС Смолян, са отхвърлени субективно съединени осъдителни искове по чл. 49 във връзка чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от десет физически лица срещу Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян. Посочените решения са ирелевантени за дисциплинарната отговорност на молителя. Те не касаят аналогичен случай. Настоящият искател не е участвал в производствата пред гражданския съд, същите са се развили между различни страни и предвид разпоредбата на чл. 298 ГПК, постановените решения имат действие само по отношение на тях. Съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Отхвърлени осъдителни искове по чл. 49 във връзка чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, нямат отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед изхода на спора молителят Л. Пашов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия