Решение № 4080 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 247/2010 г.

Решение № 4080 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 247/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 101 от 30.11.2009 г. по адм. дело № 6583/2009 г. на Административен съд София-град. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 499 от 1.09.2009 г. на и. д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Ответникът - Асенчо Гаврилов Асенов от гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага съображения, че съдът по същество правилно е отменил заповедта поради допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Асенчо Асенов заповед N 499 от 1.09.2009 г. на и. д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл същият е бил наказан с дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него нарушения при организирането и провеждането на изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на процесния акт дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, преди налагане на дисциплинарното наказание както да изслуша държавния служител, така и да му даде срок за писмени обяснения. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че решаващият съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил процедурата съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл е предоставил на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В конкретния случай обосновани са изводите на Административен съд София-град, че наказващият орган не е изпълнил процедурата по изслушване и по приемане и обсъждане на писмените обяснения на ответника по касационната жалба. Недоказани по делото остават твърденията на касатора, че Асенчо Асенов е бил изслушан от изпълнителния директор на ведомството преди налагане на дисциплинарното наказание. Вярно е, че в ЗДСл липсва изискване за изготвяне на протокол от проведеното изслушване, но в тежест на наказващия орган, след като твърди, че е спазил процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е да ангажира доказателства, писмени, гласни, които са относими и допустими по процесуалните закони в подкрепа на заявеното от него и които да установяват този факт. В случая това не е сторено, и твърденията за изпълняване на изискването за изслушване на държавния служител преди налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" остават недоказани. Правилен е и изводът на решаващия съд за това, че не е изпълнено и второто изискване съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл. наказващият орган да приеме и обсъди писмените обяснения на държавния служител. По делото безспорно бе установено, че Асенчо Асенов е депозирал пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" писмените си обяснения на 1.09.2009 г. в рамките на указания му срок. Последните обаче са получени и разгледани от наказващия орган, както се установява от поставената от него резолюция, на 3.09.2009 г., т. е 2 дни след издаване на заповедта, с която на лицето е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Налице е нарушение на установената от ЗДСл процедура съгласно чл. 93, ал. 1 от с. з., което законосъобразно е прието от Административен съд София-град като основание за отмяна на процесната заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,