Решение № 6541 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Д., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. М. Анастасова, срещу Решение 3506 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. 582 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 1567 от 12.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формирани са общи оплаквания по същество на спора, че административният орган не спазил основния принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК, тъй като не съобразил действителните факти от значение за случая относно ситуацията в Сирия и твърденията на търсещия закрила. Релевиран е довод, че съдът не съобразил липсата на изискуеми реквизити на спорното решение по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не били посочени фактически и правни основания за неговото издаване, мотивите му били неясни и отсъствало обсъждане на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на молителя. Не била направена и преценка на възможността молителят да се окаже в ситуация на крайна нищета в държавата си по произход според критериите, заложени в Решение от 19 март 2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-164/17 г. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което преписката да бъде върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Д.. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но преди него депозира писмено становище, с което поддържа касационната жалба, без да формира допълнителни мотиви за пороци на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да са основание за отмяната му на това основание. Отхвърлил доводите на жалбоподателя за извършено от административния орган нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 АПК. По отношение материалната законосъобразност на решението на председателя на ДАБ съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съдът съобразил и установените в хода на първоинстанционното производство нови обстоятелства, свързани с промяна в обществено-политическия живот в Сирия, обективирани в приложени справки от Д МД към ДАБ при МС. Формирал извод, че тези обстоятелства не рефлектират пряко върху гражданите във връзка с преценката за наличие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че лицето не е навело твърдения в държавата му по произход да е изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждали разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът приел, че не са налице хипотезите по решение по дело С-456/2007 г. на СЕС. Като анализирал наличните по делото справки от Д МД към ДАБ при МС от 14.01.2025 г. и 14.03.2025 г. достигнал до извод, че макар ситуацията в Сирия да оставала сложна, конфликтът не достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Същият нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Семейството му продължавало да живее в Сирия и доколкото липсвали твърдения за обратното необезпокоявано. Поради изложеното счел, че лицето не попада в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Позовал се на съществуващата информация, за да приеме, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Възприел, че към момента тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни. Акцентирал върху значителния брой завърнали се в страната бежанци и множеството вътрешно разселени лица, които се прибирали в домовете си. Определил като официални свидетелстващи документи издадените справки от Д МД към ДАБ при МС, като въз основа на тях и на общодостъпната информация от други източници, аргументирал теза, че дори да се приемело, че в Сирия е налице въоръжен конфликт, то същият явно не бил повсеместен и освен това не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Поради изложеното не можело да се приеме, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят щял да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Налице била възможност за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ за вътрешно разселване на лицето. Съдът споделил и извода на председателя на ДАБ, че не били налице визираните в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ основания. Намерил за недоказани твърденията на чужденеца, че имал брат с предоставен статут в България. В тази връзка посочил несъответствия между предоставеното на органа копие от лична карта и данните, предоставени при регистрацията на молителя, което обстоятелство поставяло под съмнение достоверността на разказаната от него бежанска история, в това число че имал брат в България с предоставен статут. Съдът приел също така, че при издаване на спорното решение бил съобразен най-висшия интерес на детето по смисъла на Закона за закрила на детето (ЗЗДт) - била спазена процедурата по провеждане на производството при участие на представители на отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане - гр. Харманли към Агенция за социално подпомагане. Цитирал практика на Върховния административен съд, съгласно която изискването за спазване на посочения принцип не можело да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. Бил спазен и принципът за защита целостта на семейството, доколкото по делото била установена възможността за вътрешно разселване на лицето в Сирия, в района на семейството и лицето щяло да се отглежда в семейната си среда - сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишено от идентичността си. Наред с това изложил съображения, че ако чужденецът е роден на [дата]., както твърдял в интервюто си, то същият към момента на издаване на оспорваното административно решение е бил пълнолетен. По така изложените съображения, АС - Хасково формирал решаващ извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на Д. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания представляват буквален препис на формираните такива в първоинстанционната жалба, поради което в случая отсъстват същински касационни оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Д. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи. Правилно съдът е съобразил доказателствената липса във връзка с установяване на факта на предоставен статут на член на семейство на молителя. При това братята не попадат в дефиницията за членове на семейство по § 1, т. 3 ДР на ЗУБ. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд съображения следва да се подчертае, че отсъстват каквито и да било данни Д. да е бил призован да служи в армията, поради което няма как срещу него да е осъществено преследване поради отказ да отбие военна служба в хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ - национална разпоредба, която транспонира чл. 9, ал. 2, б. д от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това, от представената пред касационната инстанция Справка МД-02-194 от 03.04.2025 г. на Д МД към ДАБ се установява, че новото правителство е премахнало задължителната военна служба в Сирия и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на Д. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е съобразил информацията от наличните по делото справки от Д МД към ДАБ, които вярно е квалифицирал като официални свидетелстващи документи. Обосновано на доказателствената съвкупност по делото е заключението на състава на АС - Хасково, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обосновано съдът поставя акцент в тази връзка върху показателното обстоятелство за големия брой вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход. Сходни данни се установяват и от приобщената в касационното производство Справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Д МД към ДАБ, от която е видно, че по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците броят завърнали се в страната сирийски граждани продължава да нараства, като от началото на 2024 г. към 8 май 2025 г. вече достига 842570 души, а броят на завърналите се вътрешно разселени лица е 1186147 лица. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни Д. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Относими в тази връзка са изложените по-горе съображения относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с негов отказ да отбие военна служба. На последно място следва да се отбележи, че изцяло неотносим е изложеният в първоинстанционната жалба и повторен в касационната такава довод, че административният орган е следвало да направи преценка дали отказът да се предостави статут на Д. може да го постави в състояние на крайна нищета в държавата му произход. Решение на СЕС по дело С-164/17 г., от което жалбоподателят черпи доводите си, е постановено в контекста на приложение на Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Регламентът Дъблин III ). Изложените в т. 92 и т. 93 по третия преюдициален въпрос от цитираното решение мотиви са относими към прехвърлянето на търсещ убежище чужденец в рамките на общата европейска система за убежище от една държава-членка към друга и нямат връзка с основанията за получаване на международна закрила. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение