Решение № 3435 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2015 г.

Решение № 3435 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – С.-област, чрез процесуалния му представител, против решение № 4915/10.07.2015 г. по адм. дело № 9343/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е обявена нищожността на негова заповед № 03-220-РД/84/09.06.2014 г. за отказ за финансиране по заявление за подпомагане, подадено от К. Х. С.. Р. са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното. По изложените от касатора съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. Х. С., от [населено място], не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Х. С. срещу заповед № 03-220-РД/84/09.06.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ С.-област, с която на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 21, ал. 1, чл. 20, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е отказано финансиране по подадено от С. заявление за подпомагане. Съдът е разгледал жалбата и след анализ на разпоредбите на ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в приложимите им редакции констатирал, че директорът на Областната дирекция не е бил компетентен да издаде такъв акт, доколкото приложимата редакция на ЗПЗП не урежда възможност за изпълнителния директор на ДФЗ, да делегира предоставените му правомощия на своите заместници или на други служители на фонда, включително на директор на областна дирекция. Въз основа така изложените фактически и правни констатации е направен извод за нищожността на обжалвания акт. Постановеното решение е правилно. От първоинстанционния съд е осъществен задълбочен анализ на релевантните факти, при което и с оглед актовете, регламентиращи схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и тези на националното законодателство, регулиращи възникващите в тази връзка обществени отношения са направени обосновани изводи относно правната природа на заповедта и правомощията на ДФ "Земеделие", като държавен орган в областта на Общата селскостопанска политика по управление на средствата за подпомагане на българското земеделие със средства от Европейските земеделски фондове и компетенциите на длъжностните лица от неговата структура. Съгласно § 1, т. 1 ДР АПК, административен е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а във вр. с чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП, е изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а предоставянето временно и частично на част от правомощията му, на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. Със заповед № 03-РД/1869/14.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на областните дирекции на ДФЗ се делегира правото да вземат решения при одобрение или отказ, да издават заповеди за одобрение или отказ на заявленията и да сключват договори по одобрени заявления за финансово подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", в съответствие с териториалната си компетентност. Но при съпоставка на нормите на националното законодателство, и по-конкретно чл. 11 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" и чл. 20 а ЗПЗП, съдът обосновано е приел, че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност. С оглед структурата и организацията на ДФ "Земеделие", изпълняващ функцията на Разплащателна агенция, правилно е счетено, че единствено изпълнителният директор на фонда е бил компетентен да издаде процесния административен акт. Така, предвид обстоятелството, че директорът на областната дирекция, подписал заповедта за отказ от финансиране, не е компетентен орган по смисъла на чл. 20 а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, нито субект, на който могат да бъдат делегирани такива правомощия, е направен обоснован и правилен извод за нищожността на обжалвания акт. Във връзка с наведените от касатора оплаквания следва да се отбележи, че чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" действително предоставя възможност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, но използването й не води до валидното им предоставяне, доколкото такава не е предвидена в приложимия специален закон. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият ЗПЗП не урежда възможност за делегиране на правомощия, поради което и законосъобразно решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. Делегацията на правомощия за първи път е уредена на законово ниво с допълването на чл. 20 а ЗПЗП с новите ал. 3 и ал. 4, обнародвани в ДВ, бр. 12/2015 г. Същите са публикувани на 13.02.2015 г., поради което и с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. за влизане в сила на нормативните актове, са приложимо право считано от 17.02.2015 г. Процесната заповед е издадена на 09.06.2014 г., към който момент не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на атакувания акт от директор на ОД на ДФЗ, респективно - издателят на заповедта не е разполагал с материална компетентност. Предвид липсата на компетентност на лицето, посочено като издател на акта, правилно административният съд с решението, предмет на касационната жалба, е прогласил нищожността на обжалваната пред него заповед и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода от спора разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение