Решение № 16518 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2012 г.

Решение № 16518 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Петър Христов Петров от гр. Габрово, ул. "Латинка" № 14, против решение № 2 от 26.07.2012 г., постановено по гр. дело № 4/2012 г. на Административен съд гр. Габрово. Сочат се касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати при постановяване на оспореното съдебно решение, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество. Претендират се разноски. Ответната страна-Община Габрово, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил иска на Петър Петров, срещу Община Габрово, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на стойност 2000 лв. и законна лихва за незаконен и отменен с влязло в сила решение № 52 от 09.05.2012 г. постановено по адм. дело № 43/2012 г. на Административен съд гр. Габрово, мълчалив отказ на кмета на Община Габрово за предоставяне на обществена информация, относно наличие на акт за промяна на уличната регулация на ул. "Латинка" в града. Осъдил е жалбоподателя да заплати на общината направените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат административният съд е приел, че посочените от ищеца повишено кръвно налягане, сърдечни болки, възпаление на синуса и главоболие не са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета да му предостави исканата обществена информация. При извършената проверка, спазвайки принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция установи, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди, като резултат от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на Общината. Въпреки дадените с нарочни разпореждане и определения указания, относно обстоятелството, че ищецът носи тежестта за пълно доказване на твърденията си в исковата молба, той не се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Не е установена по никакъв начин пряката и непосредствена връзка между обявеният за незаконосъобразен административен акт и твърдяните заболявания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани тези елементи от посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска, поради несправяне на ищеца с възложената му от чл. 203 от АПК доказателствена тежест. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение