Решение № 296 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2012 г.

Решение № 296 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Огоста" АД, представлявано от изпълнителния директор Михаил Петков срещу решение от 02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 182/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърди, че процесният Акт за установяване на публично вземане противоречи на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като не е спазено законовото изискване определянето размера на таксата да става за всяка услуга поотделно, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това в оспорения акт не е индивидуализирано начислената такса за кой имот на дружеството се отнася, а то притежава повече от един такъв. Според касатора съдът не е събрал релевантни за делото доказателства, а събраните е преценил неправилно. Иска отмяна на решението на административния съд и произнасяне по съществото на спора, като се отмени оспорения АУПВ. Ответникът началникът на отдел "Местни приходи" при община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството - касационен жалбоподател срещу решение № 2 от 2011 г. на началник отдел "МП" при община Монтана, с което е потвърден Акт за установяване на публични задължения № 3 от 08.03.2011 г. на орган по приходите към Община Монтана за установяване на задължения - такса битови отпадъци за притежаваните от това дружество недвижими имоти, находящи се в Монтана и декларирани с декларации по чл. 17 от ЗМДТ за периода 2008 - 2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от представените доказателства: заповеди на кмета на общината, съгласно които имотът попада в границите на районите, където общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; пътни листове и ежемесечни протоколи, се установява безспорно реалното предоставяне на тези услуги. Решаващият състав не е кредитирал заключението на изслушаната експертиза в частта му, в която вещото лице е приело, че липсват доказателства относно услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Посочил е, че липсата на контейнер непосредствено пред портала на предприятието не означава, че липсват доказателства за предоставяне на горните услуги, тъй като такъв контейнер е поставен на около 60 м. от входа на предприятието, в края на производственото хале, а в закона не е разписано изискване за конкретен брой съдове или остоянието им един от друг. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци е направен извод, че такса за такава се дължи, тъй като със заключението си вещото лице е установило съществуването на депо. Приел е за доказано реализирането и на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - имотът е включен в територия, в която се извършват и комунални услуги, както и са представени пътни листове и ежемесечни протоколи, които удостоверяват извършените разходи за този вид услуга. Съдът е изложил съображения, че непосочването на отделните суми за всяка една от предоставяните услуги не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е, че административният орган няма задължение да посочва методиката, по която е стигнал да крайния и пълен размер на цялото задължение. Така мотивиран е приел, че оспореният акт е законосъобразно издаден. Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон е предвидено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Видно от съдържанието на процесния Акт за установяване на публични задължения, такса битови отпадъци не е разграничена по видове задължения (само по периоди) с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед необходимостта от доказване на реалност на извършената услуга като отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Заключението на вещото лице (в частта му по задача първа, стр. 169 на първоинстанционното дело) не може да мотивира административния акт и тепърва с него да бъдат определяни задълженията по вид, за което няма конкретни данни в заповедта. Освен че размерът на таксата следва да е определен за всяка услуга поотделно - при определяне въз основа на отчетна стойност следва да се съобразява дефиницията по § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. В случая, както беше посочено и по-горе, експертът е потвърдил, че размерът на ТБО е правилно изчислен за трите вида услуги, като е посочил и конкретният размер за всеки вид компонент на ТБО за трите години. Същият е посочил в заключението си, че е изчислил размера на базата на подадена от задължения субект Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ и данните в нея за отчетната стойност на нежилищния имот, собственост на дружеството - жалбоподател, като е съобразил и одобрените промили за всеки вид съгласно решенията на Общински съвет Монтана. Със заключението на вещото лице, в което за първи път са посочени отделните суми за всеки един от компонентите за ТБО, не може да се приеме, че се санира неспазването на изискването по чл. 62 от ЗМДТ. Размерът на всяка една от услугите за процесния период е следвало да бъде изчислена отделно от административния орган и противно на приетото от решаващият състав изчисляването на таксата глобално представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Последното е основание за отмяна на решението на Административен съд - Монтана, като се постанови ново такова по съществото на спора, с което да се отмени решение № 2/2011 г. на началник отдел "МП" към Община Монтана, с което е потвърден АУПЗ № 3 от 08.03.2011 г. на органа по приходите при Община Монтана, като се върне преписката на старши експерт в отдел "Местни приходи" при Община Монтана за ново произнасяне по задълженията за ТБО на "Огоста" АД. Предвид липсата на нарочно искане на представляващия касационния жалбоподател за присъждане на разноски, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд