Решение № 15504 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2011 г.

Решение № 15504 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 97 от 21.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3540/2010 г. Варненският административен съд е отменил предписания на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, обективирани в т. т. 2 и 3 по Протокол № 1901/18.08.2010 г., дадени на "Сапко-Се" ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя Елена Ганчева Райкова-Енчева. Осъдил е дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна да заплати на "Сапко-Се" ЕООД гр. Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лв. Срещу това решение чрез старши юрисконсулт е подадена касационна жалба от дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна с оплакване, че е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необсъждане на всички доказателства по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото "Сапко-Се" ЕООД гр. Варна се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съдът подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора, въз основа на която е изградил правните си изводи. Не е спорно, че на 05 и 09.08.2010 г., инспектори при дирекцията са извършили проверка на "Сапко-Се" ЕООД по спазване безопасните и здравословни условия на труд, хигиената на работа, трудовите правоотношения и изискванията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Този контрол е осъществен в изпълнение на служебни задължения на дирекцията, без значение дали е имало сигнал от физическо лице за нарушения от страна на дружеството. За резултатите от проверката е изготвен Протокол № 1901/18.08.10 г., като предмет на настоящия спор са предписанията по т. 2 относно сключен на 05.08.10 г. посреднически договор с Иван Георгиев Иванов по наемането му на работа като моряк и по т. 3 относно Индивидуалния трудов договор на Желязка Филева Иванова от 05.06.2010 г. за наемане на работа като "кабинна стюардеса". За са отмени процесните предписания първоинстнационният съд е приел, че дружеството не е допуснало нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 2 и на чл. 35 и чл. 37 от НУРИПДНР /Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа/. По т. 2 от протокола, инспекцията е предписала на дружеството, в посредническите договори с търсещите работа лица да се включи задължението на посредника да възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратеното от него лице, тъй като не са спазени изискванията на чл. 37 от Наредбата. Съдът обосновано е приел, че на 05.08.10 г. е сключен посреднически договор (по образец) с Иван Иванов за подпомагане на лицето по наемането му на работа като моряк. На същата дата е подписан и Анекс към договора за посредничество, който е изготвен във връзка измененията на норми от наредбата от 12.03.2010 г. - ДВ бр. 22/10 г. С него се допълва договора в раздел "Права и задължения на страните" със задължението на посредника /дружеството/ с текст, отговарящ на предписанието по т. 2 от процесния протокол - да възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратения от него моряк в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 32 и чл. 37 от Наредбата. Правилни са доводите на съда във връзка с тълкуване ролята на анекса като неразделна част от договора. В практиката безспорно се приема, че допълнително уговорените с анекс права и задължения следва да се изпълняват от страните в пълен обем, като клаузи по основния договор. При тези данни, в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че не са установени липси на изискуемия реквизит по чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредбата, което води до незаконосъобразност на предписанието по т. 2 от Протокола и правилно същият е отменен в тази част. В т. 3 от протокола, е отразено предписанието - в индивидуалните договори за наемане на работа на моряците да се съдържат всички изисквания на чл. 37, ал. 2 от наредбата. По конкретно, предмет на проверката е Индивидуалния трудов договор на Желязка Филева Иванова от 05.06.2010 г. за наемане на работа като "кабинна стюардеса" на моторен кораб "Соверейн", представен по делото на английски и в официалния превод на български език. Съдът е приел, че се касае за повторно наемане на лицето, като чл. на екипажа на кораба, на който Филева вече е била, агентиран от същата компания, с която е сключен първоначалния й индивидуален договор. В конкретния случай не може да се приеме, че са накърнени правата на Филева, същата е запозната с пакета документи, които е получила и подписала при повторното й наемане. В договора се съдържа името на кораба, а номера на кораба, под който е регистриран в Международната морска организация, името и адреса на застрахователя, както и номер и дата на застрахователната полица се съдържат в Основните правила към индивидуалния договор от 05.06.2010 г. Правилно съдът е обсъдил и отпадането на нормативно установеното в чл. 37, ал. 2 от НУРИПДНР изискване индивидуалния договор за наемане на работа да съдържа данните на застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5, включително име и адрес на застрахователя, номер и дата на застрахователната полица. По жалба на Моряшки синдикат "България", с решение на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 9414/2010 г. са отменени атакувани текстове от наредбата, между които и чл. 35, ал. 3, т. 5 /в двете му редакции - ДВ, бр. 52 от 27.06.2006 г. и ДВ, бр. 22 от 27.06.2010 г./ и част от текста на чл. 37, ал. 2, изречение последно, а именно: "както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5" /ДВ бр. 52 от 27.06.2006 г./, съответно "както и данните за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5, включително име и адрес на застрахователя, номер и дата на застрахователната полица" /ДВ, бр. 22 от 27.06.2010 г./ от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 250 лева, заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,