Решение № 13050 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 336/2019 г.

Решение № 13050 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 336/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик срещу решение № 771 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 677/2018 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлен протеста на прокурор от ОП – гр. Пазарджик срещу решение № 107 от 28.06.2018 г. на Общински съвет (ОбС) – гр. Пазарджик, с което е обявен за частна общинска собственост на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОС самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55155.503.407. 5. 1 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, с адрес ул. "Екзарх Йосиф" № 6, ет. – 1, който се намира с сграда № 5 в поземлен имот идентификатор № 55155.503.407 с предназначение за обществено хранене. В касационния протест се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като се посочва, че не са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС за промяна на вида собственост на спорния самостоятелен обект от публична общинска в частна общинска. Твърди се, че спорният самостоятелен обект в сградата се намира в сградата на Младежкия дом на гр. Пазарджик и е бил с предназначение за изба с отделни помещения, водещи и към сцената на младежкия дом. Твърди се, че самостоятелният обект не е загубил своето предназначение за обект публични функции, който може да служи на гражданите, въпреки, че от 2001 г. се ползва само като заведение за обществено хранене. Твърди, че това е така, тъй като е и запазено стълбище през врата от самостоятелния обект в сградата, което води до сцената на младежкия дом. Посочва и че съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС не е налице пречка за отдаване под наем на обекти публична общинска собственост, поради и което не е необходимо промяната на вида на собствеността. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решението на ОбС – гр. Пазарджик. Ответникът по касация Общински съвет – гр. Пазарджик с писмено становище твърди неоснователност на касационния протест. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Касационният протест е подаден в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество касационният протест е неоснователен. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пазарджик е приел, че оспореното решение на ОбС – гр. Пазарджик е издадено от компетентен орган, при наличието на законово изискващото се мнозинство, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е и че решението е материално законосъобразно, тъй като са били наличе предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Приел е, че това е така, тъй като съгласно посочената разпоредба вещите и имотите – публична общинска собственост, които са престанали да имот предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС се обявяват от ОбС за частната такава. Приел е, че предназначението представлява фактическото състояние и начина на ползване на имота. Приел е, че от доказателствата се е установило, че имотът е отдаван под наем в продължение на 16 години като заведение за обществено хранене (ресторант), поради и което е приел, че е отпаднало предназначението му по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС. Поради и това е приел законосъобразност на решението на ОбС – гр. Пазарджик и неоснователност на протеста на ОП – гр. Пазарджик. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗОС "Публична общинска собственост са: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; 3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет". В случая спорният въпрос е дали е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС и дали спорният самостоятелен обект в сградата все още има трайно предназначение за задоволяване на обществени потребности от местно значение или тези потребности са отпаднали. От доказателствата по делото безспорно се установява, че спорният самостоятелен обект в сградата на Младежкия дом в Пазарджик по проекта за създаването му от 1967 представлява част от избеното помещение на Младежкия дом на ниво – 1. От доказателствата се установява и че от 2001 г. до настоящият момент самостоятелният обект функционира с отдаването му под наем като заведение за хранене (ресторант) – механа. Установява се и че в кадастралната карта самостоятелния обект с идентификатор № 55155.503.407. 5. 1 е нанесен със записано предназначение за обществено хранене и в акта за публична общинска собственост, с който е актуван самостоятелния обект също е записано, че представлява ресторант в избения етаж под южното крило на Младежкия дом. При наличието на доказателства за това, че спорният обект е самостоятелен такъв в сградата, то същият отговаря на изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗОС, а именно самостоятелен имот/обект. Съобразно нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗОС предпоставка за промяна на вида на собствеността е отпадането на трайното предназначение на общински имот за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Съгласно § 5, т. 41 от ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове за неговото прилагане. " Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на недвижими имоти са документирани в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В настоящия случай видно от доказателствата по делото е променено предназначението на самостоятелния обект и същият вече не е част от избата на Младежкия дом, а е обособен като самостоятелен обект – заведение за хранене (ресторант) – като е нанесен и с такова предназначение в кадастралната карта и кадастралния регистър. В тази връзка е налице едната предпоставка по разпоредбата, а именно променено е трайното предназначение на имота от част от изба на Младежкия дом в заведение за хранене и съответно самостоятелен обект. От доказателствата се установява, че останалата част от старата съществуваща изба със съответни помещение с различно предназначение продължава да обслужва Младежкия дом. Втората предпоставка е дали е наличе трайно променено предназначение на обекта. В случай от доказателствата се установява, че в рамките на почти 18 години същият функционира като заведение за хранене, като това може да се счете за достатъчно дълъг срок, който да обоснове отпадането на публичната функция на отдавна обособената в заведение част от избата на Младежкия дом, доколкото може да се приеме, че избата може да има публично обслужващи функции. В случая и по изложените съображения е правилен извода на първоинстанционния съд, че са били налице материалноправните предпоставки за промяна на характера на общинската собственост по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Неотносимо към спора е възражението, че нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС дава възможност за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост, тъй като тази възможност не е включена като условие по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. По изложените съображения оспореното решение на АС – гр. Пазарджик като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация ОбС – гр. Пазарджик за присъждане на разноски като същото следва да бъде уважено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. Чл. 144 от АПК в минимален размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение