Решение № 12259 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Юник Естейтс" АД, представлявано от управителя В. Илиева, чрез пълномощника си адвокат Р. Гацова, срещу решение 11194 от 01.04.2025 г. по адм. дело 9796/2024 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на "Юник Естейтс" АД срещу Разпореждане ПР-ПБЗН-СД 1-9-50/26.09.2024 г., издадено от П. Съботинов, на длъжност "инспектор IV-степен" в сектор "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност при Първа районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София в Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че сградата, предмет на разпореждането е строена през 1933 г., при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, има одобрен архитектурен план за къща и са спазени техническите изисквания към момента на построяването й, в т. ч. за противопожарна безопасност. Сочи, че сградата е паметник на културата и не би могла да бъде видоизменена с оглед осигуряване на действащите правила за противопожарна безопасност. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение, както и административния акт, предмет на първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Счита, че касационните доводи за отмяна на решението на административния съд и на първоначално оспорения акт са неотносими към спорния предмет и първоинстанционният съд правилно не ги е уважил. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.09.2024 г. инспектор IV-степен, служител от Първа районна служба "ПБЗН" гр. София е извършил проверка на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи в обект: Административно-делова сграда, находяща се на бул. "Патриарх Евтимий" 17, район "Средец" - Столична община. При проверката е констатирано, че сградата се използва като административно-делова и има три надземни етажа и един полуподземен етаж. Констатирани са нарушения на изискванията и нормите за осигуряване на пожарната безопасност в сградата, но няма данни коя година сградата е въведена в експлоатация и какъв статут има - жилищна или обществена. Поради това с оспореното разпореждане са изискани от "Юник Естейтс" АД - наемател в сградата, да представи документи за техническото й състояние, съгласно изискванията на чл. 125, ал. 1, т. 6 и чл. 140, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 5, т. 2 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съдът е приел от правна страна, че обжалваното разпореждане не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Изложил е съображения, че актът е издаден от компетентен орган по пожарна безопасност и защита на населението, съгласно чл. 58 ЗМВР, който разполага с правомощията по чл. 125, ал. 1 ЗМВР. Разпореждането съдържа фактически и правни основания - в същото е посочено, че при извършената проверка са констатирани нарушения на изискванията за пожарна безопасност, поради което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВ са изискани документи, за да се прецени дали сградата се поддържа в изискуемото техническо състояние, съгласно чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Счел е, че са спазени административнопроизводствените правила - разпореждането е издадено след проверка, в присъствието на обитателите на сградата и при наличие на условията по чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът е достигнал до извод, че актът е материално законосъобразен. В тази насока е посочил, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В случая при проверката, извършена от административния орган, са установени нарушения на правилата и нормите за осигуряване на пожарната безопасност в сградата. Разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗМВР оправомощава органите по пожарна безопасност и защита на населението да изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност. Поради това, че документацията не е била представена към датата на проверката, органът не е могъл да извърши преценка дали обектът отговаря на условията за пожарна безопасност по арг. от чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г., съгласно който обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация. В този смисъл съдът е приел, че актът е издаден и в съответствие с преследвана от закона цел. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. Ако проверяваната сграда представлява паметник на културата, при преценката относно спазване на правилата за противопожарна безопасност следва да се съобрази и правилото на чл. 14, ал. 5 от Наредбата. Видно е, че разпоредбата съдържа различни, самостоятелни хипотези, които следва да бъдат конкретизирани във всеки отделен случай. Обхватът на държавния противопожарен контрол е очертан в чл. 14, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба 8121з - 882/25.11.2014 г. за реда и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол и се осъществява от органите по ПБЗН. При изпълнение на възложените им функции и задачи органите по ПБЗП разполагат с правомощията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 - 12 от същата наредба. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по ПБЗН извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите. В чл. 15, т. 1 7 от Наредба 8121з - 882/25.11.2014 г. са изброени видовете проверки за осъществяване на контрол за спазване на правилата за противопожарна безопасност. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, органите за ПБЗН издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогично в чл. 22 от Наредба 8121з - 882/25.11.2014 е предвидено, че за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение 4). Според образецът в Приложение 4, при извършена проверка по чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР в разпореждането по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР следва да се посочат констатираните несъответствия с изискванията за пожарна безопасност и мероприятията за отстраняването им. В чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗМВР е предвидено като самостоятелно правомощие органите по ПБЗН да изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност. В оспореното пред административния съд разпореждане ПР-ПБЗН-СД 1-9-50/26.09.2024 г. е посочено, че при извършената проверка на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗМВР на същата дата, от органа по ПБЗН, са констатирани множество нарушения. От разпореждането и от останалите документи по административната преписка изобщо не става ясно каква по вид проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност е извършена, какви са констатациите от същата и в какво се заключават установените несъответствия, които са наложили издаването на обжалвания акт. Съдът е отбелязал, че актът е съставен по образец, съгласно Приложение 4 към Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г., но не е отчел, че в същия не са отразени конкретни установявания за нарушения на правилата за противопожарна безопасност. С разпореждането по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР се предписва спазване правилата за противопожарна безопасност с оглед предотвратяване на бъдещи негативни последици от нарушения на същите и неизпълнението им е скрепено със санкция. В настоящия казус няма яснота по отношение на фактическите обстоятелства, което би позволило подвеждането им към някоя от хипотезите, визирани чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. Липсата на конкретни обстоятелства в съдържанието на индивидуалния административен акт, които съставляват фактическото основание за издаването му и съответно кореспондират с приложеното правно основание по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г., ограничава възможността на адресата на акта да се защити срещу него и води до материална незаконосъобразност на разпореждането. Безспорно оторизираният орган, който извършва проверката, разполага с правомощието да изисква документи, свързани с експлоатацията на сградата и техническата документация относно нейната безопасност, съгласно чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Както се посочи по-горе, правомощието на органа за ПБЗН да изисква документи и съответстващото задължение на адресатите да ги предоставят е самостоятелно и различно от правомощието по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Ето защо упражняването на правомощието по чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗМВР посредством издаване на разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, при отсъствие на данни за резултата от проверката и без да са уточнени нарушенията във връзка с които се издава актът, обуславя неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд неточно е интерпретирал данните по делото и неправилно е приел, че оспореното разпореждане не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Противно на приетото от решаващия съд, в обжалваното разпореждане не се съдържат конкретни фактически обстоятелства във връзка с извършената проверка, които се субсумират в хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 4 АПК. В този смисъл издаденият административен акт не отговаря на изискванията за съдържание и е материално незаконосъобразен. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и т. к. спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката се върне на административния орган. Касационния жалбоподател Юник Естейтс АД, чрез процесуалния си представител не претендира разноски по делото, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,