Решение № 16942 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2012 г.

Решение № 16942 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Румяна Сидерова, в качеството й на процесуален представител на Виктория Давидова Гяурова. С касационната жалба се обжалва правилността на решение № 4658/13.08.2012 г. по адм. дело № 8734/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Поддържа се, че съдът е постановил своето решение в противоречие с правилото на чл. 297 от ГПК, незачитайки решение № 289/26.03.2010 г. по гр. д № 458/2009 г. на ВКС, както и че необосновано е пренебрегнал значението на валидността на договора за продажба към предмета на делото. Оспорени са и изводите на съда за липса на причинно следствена връзка, както и за пасивната легитимация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по предявения иск. Претендират се разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. В. Терзийска, с отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Ответната страна - Столична община не се представлява в касационната производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора при постановяване на обжалваното решение административният съд не се е съобразил с разпоредбите на чл. 297 и чл. 17, ал. 2, изречение 1-во от ГПК, както и с Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. на Общото събрание на Гражданските колегии на Върховния съд относно нищожността на административните актове и способите за обявяването им. Несъобразяването с решението на Върховния касационен съд за валидността на заповедта от 17.10.1981 г. и като не е разгледал исковата претенция по същество, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на друг съдебен състав за ново разглеждане. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран със субективно съединени, в условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Виктория Гяурова против МРРБ и Столична община за присъждане на сумата от 1 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат от отстраняването й от имот, закупен в изпълнение на заповед от 17.10.1981 г. по преписка № ДИ-П-81 г., издадена от I-ви зам. председател на изпълнителния комитет на Ленински районен народен съвет и утвърдена без изменение от председателя на изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2011 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил както главния иск против МРРБ, така и евентуално предявения иск против Столична община. За да постанови своето решение, съдът е приел, че искът против МРРБ е неоснователен, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за народните съвети (ЗНС, отм.), действал към датата на постановяване на заповедта от 17.10.1981 г., народните съвети са местни органи на държавната власт и народното самоуправление, чието правоприемство във функциите със сега съществуващите функции на администрацията, води до извода, че Столична община, а не МРРБ, като юридическо лице е задължено лице във връзка с поемането на отговорността за постановените актове и действия от органи и длъжностни лица, осъществявали своите правомощия при съществувалите бившите народни съвети. Съдът е приел, че обосноваването на пасивната легитимация на МРРБ с факта, че сочения като увреждащ акт е във връзка с бивш държавен имот, е с ирелевантно значение доколкото не се установяват актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица от структурата на министерството. Решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила, при следните коригиращи мотиви. Възраженията на касационния жалбоподател против изводите на съда за материалноправната легитимация на МРРБ спрямо съществуването на административно правоотношение между ищеца и издателя на процесната заповед, от което са настъпили вреди, подлежащи на обезвреда от министерството на основание правилото на чл. 205 от АПК, са неоснователни. Тези възражения са изградени при отчитане вида на собствеността, като единствено определящ задълженото лице фактор. В случая обаче следва да бъде съобразена правоприемствеността не върху правата за управление и разпореждане спрямо процесния имот при и по повод настъпилите във времето промени в регулацията на обществените отношения, касаещи видовете публична собственост, а следва да бъде съобразена приемствеността по отношение на правомощията на съответните органи към момента на издаване на акта и разглеждането на исковата претенция. В тази връзка, на основание чл. 205 от АПК и по арг. от чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК, както и като се отчете настъпилото правоприемство в правомощията между съответните общински изпълнителни комитети, временните изпълнителни комитети и кмет на община като местни органи на изпълнителната власт, станало по силата на § 1 и 4 от ПЗР на Закона за народните съвети (отм.) и § 2 (отм. ДВ, бр. 65/1995 г.) и § 5 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, следва да се приеме за правилен като краен резултат изводът на административния съд, че Столична община е потенциално материалноправно отговорна за вредите по настоящия иск. Необходимо е да се посочи, че съдът е стигнал до верни изводи, но при некоректно смесване на органите "народен съвет" по см. чл. 1, ал. 1 от ЗНС (отм.) и "изпълнителен комитет към народен съвет" по см. на чл. 42 и сл. от ЗНС (отм.). Доколкото в случая, като вредоносен акт се посочва, акт на чл. на изпълнителния комитет, правоприемствеността между правомощията на народите съвети и сега установените органи на местно самоуправление е неотносимо към предмета на делото. За да отхвърли като неоснователна исковата претенция против Столична община съдът е приел, че заповедта от 17.10.1981 г. е валидна като макар първоначално подписана от зам. -председател на ИК на РНС, впоследствие е била утвърдена от председателя на ИК на СГНС, видно от изричния текст, печат и подпис без запетая върху същия документ. Така обективираното волеизявление на компетентния орган според съда санира недостатъка на заповедта, която до момента на същото волеизявление е била не нищожен, а незавършен индивидуален административен акт. Развити са и допълнителни мотиви, че дори в случай на отстраняване от имота поради нищожност на заповедта за продажбата му, подлежат на обезщетяване реално претърпените имуществени вреди, които са в размер на платената по сделката сума, а не текущата цена на имота. Решението, в частта му, с която е отхвърлен иска против Столична община като неоснователен, е недопустимо. Последователна и трайна е съдебната практика по отношение недопустимостта на исковите производства, чието правно основание е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случаите когато се търси отговорност от община по повод на вреди настъпили от акт, действие или бездействие на нейни орган или длъжностно лице, относими по време на издаването им преди 12.07.2006 г. Отговорността на държавата и общините за вреди е институт на материалното право, поради което възможността същата да се ангажира е свързана с наличието на материалноправна норма, действаща към момента на извършване на административния деликт. Отговорността на общините е предвидена и е включена в предметния обхват на чл. 1 от ЗОДОВ едва с изменението му с ДВ, бр. 30/2006 г., в сила от 12.07.2006 г. Преди този момент отговорността на общините се търси по общия ред, предвиден в Закона за задълженията и договорите. Едва след изменението на закона, което води и до изменение на наименованието му, отговорността на общините за вреди от незаконосъобразна административна дейност, се реализира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. На изменената норма на чл. 1 от ЗОДОВ не е придадено обратно действие, т. е. не е предвидена законовата възможност за преуреждане на правоотношения и юридически факти, настъпили преди изменението от 12.07.2006 г., поради което искът за вреди от нищожна заповед, издаден през 1981 г., не може да се предяви по този ред и на правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като е допуснал разглеждането по същество на евентуалния иск на ищеца против Столична община след отхвърлянето на главния иск против МРРБ, съдът се е произнесъл с недопустимо решение, постановено в рамките на недопустимо съдебно производство. Недопустимостта произтича от липсващото право на иск, предявен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ пред административния съд. С оглед установената недопустимост на евентуалния иск, обсъждането на мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора е безпредметно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,