Решение № 432 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2009 г.

ВАСVI отделение12.01.2010 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 47 от 2.06.2009 г. по адм. д. № 21/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, VI състав. Осъжда РУ "Социално осигуряване" гр. Ловеч, Бул. "България" № 44 да заплати на Маргарит Лазаров Ралчев от гр. Тетевен, ул. "Михаил Койчев" № 22 А сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 432 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9675/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на РУ "социално осигуряване" гр. Ловеч срещу решение № 47 от 2.06.2009 г. по адм. д. № 21/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, VI състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Маргарит Лазаров Ралчев от гр. Тетевен, чрез пълномощника си адвокат Спиридонова от АК гр. Ловеч, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 47 от 2.06.2009 г. по адм. д. № 21/2009 г., Административен съд гр. Ловеч, VI състав е отменил Решение № 1 от 12.01.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч и Разпореждане № 498 от 1.12.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч. Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. По първоначалното дело е било безспорно установено, че в Заявление вх. № 20366 от 9.11.2005 г., въз основа на което и представените с него документи на Маргарит Лазаров Ралчев от гр. Тетевен, с разпореждане № 250 от 27.03.2006 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, в графата "Е не се осигурявам отЕ" не е попълнена. Следователно лицето не декларирало неверни данни в цитираното заявление и независимо от това пенсията е била отпусната. Последно е сторено неправомерно, предвид обстоятелството, че едва към 14.02.2008 г. Ралчев е прекратил осигуряването си. В тази връзка е императивната норма на чл. 94 КСО. Но в случая предмет на съдебен контрол са били Решение № 1 от 12.01.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч и Разпореждане № 498 от 1.12.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч. С последното се изисква възстановяване на неправилно изплатената сума за пенсия, ведно с лихвата. Основният въпрос е не дали главницата е получена без правно основание, а дали пенсията е била получена добросъвестно. На последният въпрос категорично трябва да бъде даден положителен отговор. Тук следва да бъде съобразено отразеното в Заявление вх. № 20366 от 9.11.2005 г., коментирано по-горе в мотивите, обстоятелството, че лицето е получавало пенсията си продължително време без никакви проблеми, както и че без да прикрива данни относно трудовият си и осигурителен стаж, със заявление вх. № МП-11463 от 10.07.2008 г., той е поискал преизчисление на пенсията си, като е представил удостоверение обр. УП-3 за периода 16.11.2005 г. до 14.02.2008 г. Тези факти сочат на липсата на съзнание у лицето, че то е получавало неправомерно пенсията си за предходния период. Правилно в мотивите към обжалваното решение съдът е отбелязал, че добросъвестността се предполага до доказване на противното, както и че тежестта да докаже недобросъвестността тежи върху административния орган. Доказателства по отношение на недобросъвестността при получаване на пенсията по делото липсват. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Стигайки до правния извод, че процесните суми са получени добросъвестно и не се дължи възстановяването им, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 250 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1