Решение № 4639 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2017 г.

Решение № 4639 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адвокат К. Г. Б., вписан в регистъра към Софийска адвокатска колегия - процесуален представител на "С. С. К." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "О." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. И. П., срещу Решение № 655/2.02.2017 г. по адм. дело № 1873/2016 г. на Административен съд С. - град, II-ро отделение, 23-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г. издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Жалбоподателят заявява, че обжалва решението като неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон, и е необосновано. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци, които представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК обжалваното решение и вместо него да се постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна, защото е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, и при несъответствие с целта на закона, и делото да се реши по същество или преписката да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли за присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производства съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение да бъде отменено. П. П. защита и списък на разноските. От ответника - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) гр. С., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Х. Н., е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, решението да се остави в сила и да бъде осъден касатора да плати сторените разноски в настоящото производство. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът поддържа представения Отговор и отново моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък, както и Писмени бележки. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, защото е постановено "plus petitum" с оглед първоначално заявения предмет на оспорване, който е уведомително писмо, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - РА за отхвърляне на плащанията, а не заповед на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, както е приел съдът под формата на "уточнение". Според прокурора от ВАП се касае за пълна промяна в предмета на обжалване - на друг акт, издаден от друг административен орган, и в резултат на допуснати нарушения на съществени процесуални правила, е постигнат недопустим правен резултат. По съществото на правния спор представителят на ВАП е констатирал, че в мотивите на първоинстанционното съдебно решение са изложени редица факти и обстоятелства, които сочат на свързаност между жалбоподателя и други фирми - бенефициенти по програма 311 и изкуствено създадени условия, но не са посочени конкретно в мотивите на процесната заповед, дори да е възможно да бъдат извлечени от съдържащите се в административната преписка документи, тоест съдът за първи път прави и нови фактически констатации извън рамките на посочените като мотиви в конкретния административен акт като се позовава на служебно събрана не по установения ред информация. Въпреки това според прокурора допуснатото процесуално нарушение не е съществено, доколкото не е повлияло на крайния резултат - макар и с лаконични мотиви е обоснован правен извод за "изкуствено създадени условия" и "функционална несамостоятелност" и съдебното решение като краен резултат е обосновано и правилно. С оглед датата на пощенското клеймо - 24.02.17, настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 27.02.2017 г. в Административен съд С. - град касационна жалба на "С. С. К." ЕООД, гр. С. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 10.02.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 655 от 2.02.2017 г. по адм. дело № 1873/2016 г., в производство по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1, вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Административен съд С. - град, В. отделение, 23 състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то и чл. 143, ал. 4 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "С. С. К." ЕООД, ЕИК .. ., представлявано от Г. И. П., срещу Заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по Договор № 02/311/00586 от 30.10.2014 г. и по подадената заявка за окончателно плащане № 02/312/ (311 е вярната мярка)/00586/301 от 12.10.2015 г., като на основание т. 8.1 от договора с ДФ "Земеделие" и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. ползвателят "С. С. К." ЕООД дължи връщане на получените суми като аванс по договора в размер на 166 399.16 лева. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя "С. С. К." ЕООД, ЕИК ..., да заплати на ответната страна ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция сумата в размер на 5160 лева разноски за първоинстанционното съдебно производство. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал. 1 АПК/, в качеството му на адресат, неблагоприятно засегнат от постановения отказ, но разгледана по същество е неоснователна. Констатирал е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган /чл. 146, т. 1 от АПК/, която компетентност произтича от чл. 20а, чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители и § 1, т. 13 от ДР на с. з., и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 ЗПЗП (очевидно е допусната грешка, тъй като цялата процедура по предоставянето на финансовата помощ, респ. отказът за изплащане се развива по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а не по Наредба № 9, каквато има и от 2008 и от 2015 г.). Съдът е посочил, че е спазено и изискването за форма на административния акт /чл. 146, т. 2 от АПК/ - писмена форма, която съдържа изискуемите реквизити. Отхвърлил е релевираното основание за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изключително подробно описани фактически установявания съдът е достигнал до извода, че правилно е приложен и материалния закон, като оспорената заповед съответства и на целта на закона /чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК/. Крайният правен извод на съда е не за реализиране на реална стопанска дейност, а за целенасочена и координирана дейност на група свързани посредством търговски дружества или роднински и лични връзки физически лица за неправомерно неоснователно обогатяване чрез усвояване на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, което не само противоречи на целите на мерките за подпомагане, но пряко засяга принципа за справедливост и води до тежки негативни резултати, както за обществото като цяло, така и за българската държава като правова държава и чл. на ЕС, предвид вкл. и риска от налагане на санкции за неправомерно усвояване на средства и спиране на подпомагането за в бъдеще. Предотвратяването на настъпването на такава вреда е не само в съответствие с целта на закона, но и пряко произтича от нея, тоест в случая е очевидно, че целите на мярката, изброени в чл. 2 на Наредба № 30 не могат да бъдат постигнати чрез подпомагане на жалбоподателя - бенефициент. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преди всичко следва да се отбележи, че не се споделя становището на прокурора от ВАП за недопустимост на съдебното решение. По принцип е правилно разбирането, че е недопустимо под формата на уточнение на жалбата да се подменя или изменя предмета на делото. Но в конкретния случай се установява следното: Производството по адм. дело № 1873/2016 г. по описа на Административен съд С. - град е било образувано по постъпила ЖАЛБА от "С. С. К." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "О." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. И. П., срещу Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1609/8.01.2016 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Видно от това писмо, което е с изх. № 01-2600/229 от 8.01.2016 г., подписано от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" А. А. - Вели, адресатът Г. И. П. - управител на "С. С. К." ЕООД, гр. С. се уведомява, че Д. фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция отказва изплащането на финансовата помощ по Договор № 02/311/00586 от 30.10.2014 г., като в писмото са изложени конкретни мотиви, съдържащи и фактически, и правни основания. Посочено е, че на основание т. 4.4, буква "ж" и "д", т. 8.1 от договор № 02/311/00586, както и на основание на чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. се дължи връщане на полученото авансово плащане по Договора в размер на 166 399,16 лева. Това уведомително писмо е било връчено на адресата и това той е обжалвал по съдебен ред, като по жалбата му е образувано адм. дело № 1873/2016 г. Но съгласно приложимата за случая Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Изпълнителният директор на Разплащателната агенция (РА) одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция - чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Такава заповед и то подписана от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция Р. П. действително е била издадена, но не е връчена на "С. С. К." ЕООД, който факт се установява в хода на образуванато вече съдебно производство. Затова и пълномощникът на жалбоподателя адвокат К. Г. Б. в съдебно заседание на 25.04.2016 г. е направил уточнение, че предмет на оспорване е заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г. Съдът не е постановил нарочно определение, с което да допусне така направеното уточнение на жалбата, което е било задължително, защото освен че се променя акта, се променя и органът, който го е издал: от уведомително писмо - в заповед, от зам. изпълнителен директор, на когото безспорно са делегирани съответните правомощия - в изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". Когато на 18.03.2016 г. в закрито заседание съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите посочени в оспорения акт, безспорно е имал предвид уведомителното писмо, съответно зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а не заповедта, издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Пълномощното на адвоката на жалбоподателя е само за защита и процесуално представителство по жалбата срещу уведомителното писмо, но не и срещу заповедта, която се оказва, че е предмет на обжалване впоследствие и по която съдът се е произнесъл по същество, без да изиска ново редовно пълномощно. Освен това за период от 8 месеца (25.04.2016 г. - 21.11.2016 г.), през който са извършвани редица процесуални действия, включително изслушване и приемане на съдебно-техническа експертиза, ответник по делото е бил зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е различен административен орган от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Заповед № 03-РД/3952 от 28.12.2015 г. издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е с идентично съдържание като уведомителното писмо. Видно от съдържанието й, на ползвателя "С. С. К." ЕООД с УРН 421919 се отказва изплащането на финансовата помощ по Договор № 02/311/00586 от 30.10.2014 г., по Заявка за плащане № 02/311/00586/3/01, със стойност на одобрените разходи по проекта 330 721,51 лева. Посочено е, че на основание т. 8.1 от договора с ДФ "Земеделие" и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. ползвателят дължи връщане на получените суми, взети като аванс по договора в размер на 166 399,16 лева, ведно със законната лихва върху тях. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 33, ал. 3, чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. И в заповедта, както и в уведомителното писмо са изложени и фактически, и правни основания за постановения отказ за финансиране на одобрената по друга процедура, но по същата Наредба № 30 от 11.08.2008 г., сума. Въпреки идентичността на основните факти, обстоятелства и правни основания, заповедта е по-подробна, и затова съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да приведе жалбата си в съответствие с изложеното в новия оспорван акт, като посочи конкретни оплаквания за неговата незаконосъобразност - изискване на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК. На това място само за яснота и на двете страни следва да се отбележи, че "одобряването на заявлението за подпомагане", респ. "отхвърляне на заявлението за подпомагане", и "одобряването на изплащането на финансовата помощ", респ. "отказването на изплащането на финансовата помощ", са различни етапи от производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. След одобряването на проекта за финансиране на кандидата, се подписва Договор за отпускане на финансовата помощ, а след сключване на договора се подават заявки за плащане - авансово, междинно или окончателно от лицето, наричано вече "ползвател", а не "кандидат". Следва да се има предвид и принципното положение, че Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция (чл. 33, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г.). В случая ползвателят (бенефициент по националното законодателство, бенефициер по регламентите (ЕО) е получил авансово плащане по проекта, и при заявката за окончателно плащане е получил отказ. Не е спорно обстоятелството, че одобрената субсидия не се изплаща автоматично, а трябва да са изпълнени някои условия и то определени не само в приложимите нормативни актове, а и в сключения договор, който по своя правен характер не е административен договор по смисъла на легалното определение в чл. 19а от Административнопроцесуалния кодекс, нито по дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Както се установи вече по-горе, и уведомителното писмо, и заповедта са с идентично съдържание и след като не се обжалва уведомителното писмо, а заповедта, не е нарушение да се уточни допълнително кой е предмета на жалбата, респективно предмета на делото. В противен случай, ако се приеме, че делото е следвало да бъде прекратено и жалбоподателят да подава нова жалба вече срещу действителния индивидуален административен акт, то се поощрява некоректното поведение на администрацията, която не може да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно действие, по-точно бездействие да не съобщи по надлежния ред заповедта, която е издадена първа по дата - на 28.12.2015 г., а след това по дата е уведомителното писмо - на 8.01.2016 г., в което дори не е упоменато, че е издадена заповед за отказ или че то се издава за съобщаване на такава заповед, или че се издава във връзка със заповед. При това положение с това съдържание на уведомителното писмо е нормално и естествено кандидатите за подпомагане (ползватели, бенефициенти (бенефициери)) да са въведени в заблуждение от администрацията какво точно да обжалват, когато безспорно са засегнати техните права и законни интереси. Неправилно съдът е квалифицирал производството като такова по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В действителност производството пред Административен съд С. - град е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). И това е така, защото условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по процесната мярка 311 - "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., са уредени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г., издадена от министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование), като не е спорно, че "С. С. К." ЕООД е кандидатствал за инвестиция по проект "Изграждане, обзавеждане и оборудване на къща за гости в с. В., общ. Ц.". По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане, респ. по Заявката за плащане е проведена по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование) на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто предмет на обжалване в случая няма. След като делото не е по реда на ЗУСЕСИФ, недопустимо е държавната такса да се определя на основание чл. 27, ал. 6 от този закон. Затова правилно първоначално на 26.02.2016 г. държавната такса за производството е била определена в размер на 50 лева, което е в съответствие с точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Неправилно обаче с определение от 27.04.2016 г. съдът е счел, че дължимата се държавна такса следва да бъде определена на основание чл. 27, ал. 6, вр. § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. След като е приел, че държавната такса за първоинстанционното производство е по ЗУСЕСИФ, необяснимо е защо държавната такса за касационната жалба е определена от същия съд с разпореждане от 28.02.2017 г. на 25 лева - тоест в половин размер (каквото е изискването в б. "в" на т. 2б от Тарифата). Ако държавната такса се определяше по ЗУСЕСИФ, то за касационното производство размерът би бил съвсем различен и многократно по-висок. В разрез с процесуалните правила съдът е събирал доказателства след приключване на устните състезания в съдебно заседание на 5.12.2016 г. По-конкретно, в срока за постановяване на съдебния акт съдът е разпоредил да се изиска Справка от НБН, в която да се посочат имената и ЕГН на лицата, които са вписани като: съпруга, деца, братя и сестри, родители на Г. И. П. (който е управителя на "С. С. К." ЕООД), както и имената и ЕГН на лицата, които са вписани като съпруг, братя, сестри, деца, родители на М. Г. П. (продавач на недвижими имоти по плана на с. В., общ. Ц., с купувач на един от имотите - УПИ VII-2615 "С. С. К." ЕООД), както и на Л. Г. М. (свързан с М. Г. П. чрез фирмите "А И А Г." ЕООД и "А. 2012" ЕООД и пълномощник на жалбоподателя). Направени са искания за предоставяне на справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. в НБД (Национална база данни) "Население", представени са няколко Справки. Отделно от това са приложени многобройни извлечения от Търговския регистър, учредителни актове, дружествени актове, устави на много търговски дружества - всички приложени от л. 126 до л. 202 по дело № 1873/2016 г. Всички тези документи нито са събрани, нито са приети като доказателства по надлежния ред. Същите са приложени по инициатива на съда и то след приключване на делото. Съдът е превишил пределите на служебната си активност. Вярно е, че съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, но само въз основа на представените от страните доказателства. В случая съдът е лишил страните от правото си да оспорят истинността на документите по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), защото за събраните по негов почин доказателства, те не са узнали своевременно. Само въз основа на събрани по надлежния ред доказателства съдът може да изгради правилен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. В решението на съда са изложени съображения не само относно дружествата, за които административният орган счита, че е налице "функционална несамостоятелност" на инвестицията на "С. С. К." ЕООД, а именно - "С. 53" ЕООД, "КДК П." ЕООД, "С. и и. м." ЕООД, "О. Р." ЕООД и "Р. ф." ЕООД, изградили къщи за гости със същото предназначение по същата мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., но и за друг инвестиционен проект на фирмата "Х. С. и." ЕООД с управител Г. И. П., тоест същото лице, което е управител и на настоящия жалбоподател "С. С. К." ЕООД. Касае се обаче за проект, свързан с изграждане на фотоволтаична инсталация (централа) в община К., което е неотносимо за конкретния казус по проект "Изграждане на къща за гости в с. В., общ. Ц." - закупуване на обзавеждане и оборудване, изграждане на басейн, вертикална планировка, закупуване на велосипеди, изработване на сайт. Не на последно място следва да се посочи, че въпросът дали са налице "изкуствено създадени условия" по смисъла на § 1, т. 31 от Допълнителна разпоредба (ДР) на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., или "функционална несамостоятелност" по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на същата Наредба, следва да се преценява въз основа на изложените от административния орган мотиви, а не съдът да допълва мотивите със собствени съображения. Необходимо е да се отбележи обаче, че е напълно допустимо мотивите на административния акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда - Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. По въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22.09.1976 г., както и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г. Необяснимо е защо и в каква връзка след процесното решение № 655 от 2.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1873/2016 г., на л. 235-242 е приложено решение № 7967 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 6639/2016 г. на същия съд и състав, което е по друга мярка - 4 "Инвестиции в материални активи", подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"; по друга Наредба - № 9 от 21.03.2015 г. и за друг програмен период - ПРСР 2014 - 2020 г., като производството по това дело не е отбелязано да е по ЗУСЕСИФ. Констатираните до тук допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила обосновават извод за отмяна на така постановеното съдебно решение и без да се обсъжда въпроса за съответствие на решението с материалния закон, защото едва след надлежно събиране на доказателствата по делото може да се направи подобен извод. Делото ще трябва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, идентична с тази на чл. 294, ал. 2 от ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от страните, независимо, че са поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,