Решение № 12338 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2016 г.

Решение № 12338 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", Пловдив, ЦУ на НАП, срещу решение № 1689/19.09.2016 г. по административно дело № 3123/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001314002663-091-001/28.08.2015 г., издаден от Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" към ТД на НАП Пловдив, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като орган ръководил ревизията, потвърден с Решение № 868/09.11.2015 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", Пловдив, ЦУ на НАП, с който на [фирма], в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в [населено място], за отчетни периоди м. август 2011 г. и м. май и м. август 2013 г. e допълнително начислен ДДС общо в размер на 114 845,63 лв. и съответни лихви за просрочие в размер общо на 31 908,71 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебно инстанции.

Ответната страна - [фирма], чрез упълномощен представител адв. Б. оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила, с последиците по закон.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорът е относно доказване на осъществени вътреобщностни доставки до получатели:

• [фирма] L., L. /Л., Cuprus/Кипър, с VIN № [номер], по фактура № 1000000176 от 05.08.2011 г. с предмет на доставка различни видове лекарствени форми подробно изброени в 37 позиции, на обща стойност 187 045, 36 лв.;

• [фирма] L., L. /Л., Cuprus/Кипър, с VIN №[номер] по фактури № 1000000023 от 09.05.2013 г. на стойност 201 381, 93 лв., с предмет лекарствени форми, подробно изброени в ЗЗ позиции; № 1000000024 от 24.05.2013 г. на стойност 80 129, 99 лв., с предмет лекарствени форми, подробно изброени в 43 позиции и № 1000000026 от 15.08.2013 г. на стойност 105 670, 83 лв. с предмет лекарствени форми подробно изброени в 342 позиции.

Отказът на данъчен кредит, свързан с непризнаване на реално осъществени ВОД е мотивиран в процесния РА и потвърдителното решение на ДД"ОДОП" с това, че стоките не са доставени до мястото на развиване на дейността и регистрацията по ДДС на получателите – дружества от Кипър, а стоките са транспортирани до Гърция - [населено място] и [населено място], във връзка с което не са кредитирани от органите по приходите представените от ревизираното лице придружаващи фактурите документи, свързани с осъществен транспортиране на стоките - международни товарителници, които съдържат данни за транспортна фирма, превозно средство и транспорт, приемо-предавателни протоколи, пътни листи. Органът по приходите се позовава на данни от отговорите от приходната администрация на Кипър, че ДДС в Кипър не е платен и от двете дружества-получатели, а и факта, че двете дружества се представляват от едно и също лице и адреса на дружествата е един и същ в [населено място], Кипър. Допълнителни мотиви за отказа за признаване на осъществени ВОД са, че не са предоставени от ревизираното дружество счетоводни и други регистри, от които да е видно изписването на стоките, както и списъци на заявените лекарства от горепосочените клиенти и сертификати/документи за срок на годност и партиден номер на продадените лекарствени продукти. Съдът е обсъдил всички представени писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е приел, че е доказана ВОД на спорните стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Обсъдил е и всички данни, получени по линия на международен обмен на информация между българската и кипърска данъчната администрация, съобразено с разпоредбите на чл. 7, чл. 15 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД: доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС; да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях; стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача.

Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то доставчика следва да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС.

Не съществува спор относно валидната регистрация по ДДС както на доставчика, така и на получателите регистрирани в Кипър.

Разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се приема извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава - членка. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ - чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС.

В случая, освен транспортни документи, потвърдени и от показания на разпитани по делото свидетели, осъществили превоза, са налице и писмени потвърждения от получателите.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek-Gabona.

Правилно съдът е приел, че са представени всички документи, изисквани по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД. Доказано е както прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, така и извеждането й/транспортирането й от България до посочения в ЧМР получател, въпреки, че е на територията на Гърция, а не на територията на Кипър, където е регистрацията на дружествата-получатели, тъй като водещ елемент от изискването за осъществени ВОД е, че стоката физически е напуснала територията на доставчика, в случая България. За доставките има сключени писмени договори и приемо–предавателни протоколи. Съставяни са фактури, инвойси и пакинг листи. За превоза на стоките са използвани транспортни дружества, които съответно са издавали фактури за транспортните услуги. Заявките са изпълнени по списъци на клиентите от стоките в наличност към момента от служители на дружеството. Плащанията са извършени по банков път.

По реда на чл. 7, чл. 15 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност е открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република България и Република Кипър спрямо кипърските дружества - [фирма] L. и [фирма] L.. Получените отговори, приложени по административната преписка потвърждават ДДС идентификационен номер на всеки от получателите, което доказва, че са с валидни ДДС номера към периодите на доставки. Липсват данни за отчитане на дължимия ДДС от получателите на ВОД, но това е отговорност, която е за получателя, а не за доставчика. Потвръждава се и факта, че стоките са били транспортирани до Гърция, не до Кипър. Фактурите, както и съпътстващите документи съдържат индивидуализация на стоките по вид и количество, представени са приемо-предавателни протоколи с подробно описание по вид и количество на спорните стоки, представени са потвърждения за получаване на стоките, международни товарителници (ЧМР), съдържащи всички изисквани реквизити и фактури от траспортни фирми, осъществили превоз на стоките до Гърция – [населено място] и [населено място], посочени и транспортни средства, фактури за транспорт, осчетоводени разходи. Всички документи, съпътстващи фактурите, обясненията на ревизирания субект, показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели в качеството им на шофьори, установяват, че стоките са доставени в Гърция. Няма транспортирани/получени стоки в Кипър, а и от ревизираното лице няма твърдения стоките да са доставени в Кипър. Безспорни са доказателствата, че стоките са транспортирани до Гърция - [населено място] и [населено място], и има данни, че стоките са препродадени от получателите на други дружества от ЕС - Великобритания и Дания, с начален пункт от мястото на получаване на доставките - Гърция.

Доказателствата за транспортиране на стоките и потвърждение за получаването им са представени още по време на ревизията.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства – разпитани са лицата, вписани като шофьори на съответните товарни автомобили. Същите са дали подробни показания за начина на натоварване, транспортиране и разтоварване на стоките както и дестинацията – Гърция, където представител на кипърските дружества е приел стоката.

По делото пред първоинстанционния съд е назначена ССЕ.

Вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени правилно и са платени на ревизираното лице с преводи по банков път. Потвърдено е от експерта, че счетоводното отчитане при ревизираното лице потвърждава към датите на фактурите задълженото лице да е разполагало със заведени количества и стойности на фактурираните стоки. Вещото лице потвърждава и констатациите на ревизията, като видно от ревизионния доклад в същия е посочено, че при извършената проверка в счетоводството на дружеството [фирма] не са констатирани нарушения. Посочено е също така, че не са установени нарушения по смисъла на Закона за ограничаване на плащанията в брой (Обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г.). Констатирано е, че през ревизирания период дружеството е осъществявало дейност по търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки в обекти със съответно регистрирани ЕКАФП – аптеки. В тази насока, по отношение на осъществяваната от [фирма] дейност, от дружеството са представени Разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, издадени от Министерство на здравеопазването № 2814 от 09.04.2010 г. и № 2793 от 07.04.2010 г.;

Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, приета експертиза и анализирайки подробно и последователно всички съдържащи се данни, относими към спора, е приел че процесните ВОД са реално осъществени.

Изпълнение на изискванията по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС относно наличието на ВОД, са както следва:

• по първото изискване доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в страната няма спор, че към момента на осъществяване на всяка една доставка [фирма] е било регистрирано по реда на ЗДДС лице;

• по второто изискване получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка на общността, [фирма] и [фирма] L. са били с валидна ДДС регистрация, към момента на осъществяване на процесните доставки, факт потвърден от данните, съдържащи се в отговорите на кипърската данъчна администрация, проведена по реда на Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;

• по третото изискване да е осъществена доставка на стоки е налице приета, неоспорена от страните ССчЕ, вещото лице по която е потвърдило, в резултат на съответно извършени проверки в счетоводството на ревизираното дружество, че същото е разполагало със заведени количества на фактурираните стоки, които са били предмет на процесните ВОД. Плащанията по фактурите са осъществени по банков път и са осчетоводени. Стоково-паричния поток по всяка отделна доставка е установим и документиран. В случая не е спорно по делото обстоятелство, че основният предмет на дейност на жалбоподателя е именно търговия с лекарствени продукти, която е осъществявана в пет търговски обекта /аптеки/. При това положение и с оглед непротиворечивостта на данните, съдържащи се в останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, процесните стоки са съществували като физическа наличност, били са обект на процесните доставки и съответно са предадени във фактическо разпореждане на представители на [фирма] и [фирма] L.;

• по четвъртото изискване стоките да бъдат фактически транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка, са налице безспорни писмени доказателства - международни товарителници, фактури за платени транспортни услуги, както и устни доказателства - показания на разпитани по делото като свидетели шофьори на товарните автомобили, посочени в товарителниците, че стоките са транспортирани и предадени на представител на фирмите-получатели в [населено място] и [населено място], Гърция. Фактическото осъществяване на транспорта на стоките от територията на Република България до територията на Република Гърция е доказано с представени международни товарителници, с отразен в съответната клетка разтоварен пунк, съответно [населено място] и [населено място], Гърция, а в клетка получена стока е положен печат и подпис на представител на [фирма] и [фирма] L.. Представени са приемо-предавателни протоколи, съставени между лицето, което е предало стоките и лицето, което ги е получило, като е посочено конкретното място и дата. По отношение на доставките за [фирма] L. са представени писмени потвърждения, подписани от представител на дружеството, в които е заявено, че са получени всички подробно описани процесни лекарствени продукти, посочена е датата, лицето което е предало стоките и превозното средство, с което те са транспортирани. Тези документи съставляват такива в съответствие с изискванията по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС.

Правилни са мотивите в тази част от решението, че за да е налице вътреобщностна доставка, не е необходимо стоките да са транспортирани от територията на страната, непременно до територията на държавата членка, в която получателя по доставката е регистриран за целите на ДДС. Такова изискване и указание в закона и практиката на СЕС не се съдържа. В този смисъл в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено: "..... стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка..... ". Не съществува изрично записване "до територията на държава членка по регистрация на получателя". Според дефиницията по чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност: "Вътреобщностно придобиване на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките. Също така, посочено е в чл. 138, § 1 от Директивата, че държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

След като [фирма] и [фирма] L. са придобили правото на разпореждане с процесните стоки, на територията на държава членка (в случая Република Гърция), но под идентификационен номер, издаден в друга страна членка ( в случая Кипър), то по отношение на тези две дружества ще е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение Кипър.

Съобразно изложеното, при подробно описани данни в документи: фактури–invoice, договори, международни товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листи, документи по обмен на информация, представени от кипърската данъчна администрация, писмени потвърждения от получателите, фактури относно последващите доставки, осъществени от кипърските дружества, правилен е извода на първоинстанционния съд, че е налице безпротиворечиво доказване, че процесните стоки – "лекарствени продукти" са напуснали физически територията на страната, транспортирани са до територията на друга страна членка и са предадени в разпореждане на [фирма] и [фирма] L..

Обжалваното решение, с което е отменен процесния РА е правилно и законосъобразно, за което следва да бъде оставено в сила.

От ответната страна няма заявено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение