Решение № 10496 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2017 г.

Решение № 10496 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Л. А. П. против решение № 6449 от 25.10.2016 г. по адм. дело № 2358/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и иска да се отмени същия. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. О. И. Т. поддържа, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Останалите ответници - физически лица, не заявяват позиция по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Л. А. П. против решение № Ж-221/09.12.2015 г. на Комисията за защита на личните данни. С решение № Ж-221/09.12.2015 г., Комисията за защита на личните данни е уважила като основателна жалба рег. № Ж-221/16.05.2015 г., подадена от Р. Б., К. Т., Д. П., И. Т., И. З., В. В. и Е. В. Г. срещу Л. А. П., в частта й, свързана с извършване на видеонаблюдение от камерите, заснемащи обществени места, съобразно установената фактическа обстановка, поради нарушаване на принципа, регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни, личните данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Комисията е издала задължително предписание на Л. П. в едномесечен срок от влизане в сила на решението да преустанови заснемането на общите части на сградата и на обществените територии извън нея, за изпълнението на което да уведоми комисията с предоставяне на съответните доказателства. Съдът е изяснил релевантните за спора фактически и правни обстоятелства, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита на личните данни. Съдът, при точно тълкуване и прилагане на нормативните правила, правилно е приел, че обжалваното решение е прието от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма и съдържание. В. от фактическа страна и правно обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на оспореното решение. По повод постъпила жалба от ответниците физически лица за това, че жалбоподателят е монтирал 9 бр. камери за видеонаблюдение върху общите части на сграда, находяща се в гр. С., кв. Яворов, ул. "Я.", комисията е провела производство и постановила оспореното решение. Установено е по делото, че на 18.09.2015 г. служители на комисията са извършили проверка на място, в присъствието на оспорващия и пълномощникът му, че на място са разположени 12 броя видеокамери - във вътрешността на входа /5 броя, насочени и обхващащи пространството зад входната врата, партерния етаж, стълбището към първия етаж и площадката на първия етаж, където се намира жилището на Л. П./, на фасадата на сградата /6 броя насочени и обхващащи пространството пред входа на кооперацията, включително тротоарите и улиците около нея/ и на стълб за улично осветление /1 брой/. Жалбоподателят е отричал да осъществява видеозапис от системата за наблюдение, но е отказал достъп на служителите на КЗЛД до нея /констативен протокол и протокол за проведен телефонен разговор/. Не се е констатирало наличието на информационни табели, които да предупреждават за извършване на видеонаблюдение. Позицията на жалбоподателя е, че на сградата били поставени външни и вътрешни камери през 2007 г. и 2008 г., с цел охраняване на неговия апартамент, находящ се на първия етаж в жилищната сграда, като запис се осъществявал само от външните камери. От представената подписка на лица, изразили съгласие за поставяне на камерите, съдът е констатирал, че тези, които са сезирали комисията не фигурират в същата. Съдът обосновано е приел за неоснователни доводите му относно правната възможност на същите да сезират комисията за нарушаване на правото им на законосъобразно обработване на личните им данни. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД като е приел, че чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД не съдържа конкретни изисквания, на които следва да отговаря лицето, подател на жалбата. Напротив, в текста е предвидено, че всяко лице физическо лице, при нарушаване на правата му по този закон има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Ето защо, не е било необходимо лицата - жалбоподатели пред комисията, да обосновават тезата си за нарушени права по Закона за защита на личните данни с обстоятелства от вида - дали живеят или не в жилищната сграда, за какъв период от време са живели - към датата на поставяне на системата за видеонаблюдение и/или към датата на сезиране на компетентния орган, както и да удостоверят право на собственост по отношение на някой от имотите в сградата. Съдът правилно е изтъкнал, че техните лични данни могат да бъдат обработени незаконосъобразно и в случай, че преминават за първи път около сградата, входа или вътре в него между първи и втори етаж и пр. житейски ситуации. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът не е обсъдил фактите по делото, не е изложил мотиви по спорния предмет, не е коментирал наличието на съгласие на лицата, изразили положително становище в представената пред комисията подписка за поставяне на камери за видеонаблюдение. Напротив, в решението се съдържат ясни и убедителни мотиви по съществото на спора. Въз основа на доказателствения материал по делото, съдът обосновано е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил правилото на чл. 2, ал. 2, т. З ЗЗЛД. В съответствие с представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят обработва лични данни - записва и съхранява с автоматично средство, система за видеонаблюдение. Противно на заявеното в касационната жалба, съдът е отговорил на възражението за достоверност на материала, публикуван в електронния сайт Facebook. Изрично е обсъдил в мотивите си, че дори да не бъдат кредитирани представените снимки от facebook профил като доказателство за извършване на видеозаснемане, касаторът е посочил в становището си, че запис извършват само външните камери, разположени на фасадата на сградата и на стълб за улично осветление. Съдът правилно е приел, че описаната съвкупност от действия на оспорващия попада в понятието "обработва", чиято легална дефиниция е дадена от законодателя в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Съгласно дефиницията, "обработва" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. С оглед обстоятелството, че оспорващият не е администратор на лични данни и установената липса на съгласие от засегнатите лица да се извършва видеонаблюдение на сградата, съдът правилно е приел, че с действията си същият е нарушил визираните в решението на комисията правила и принципи при обработване на личните данни на физическите лица. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е извел грешен правен извод относно приложението на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. В текста е предвидено, че обработването допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Допустимите хипотези за обработване на лични данни на физически лица са предвидени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 ЗЗЛД . След като по преписката липсват доказателства, че ответниците по касационната жалба са изразили съгласие да бъдат обработвани техни лични данни под формата на заснемане и записване чрез система за видеонаблюдение и контрол, както и такива, че по този начин се защитават техните живот и здраве, съдът аргументирано е приел, че не е налице някое от основанията на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 ЗЗЛД, обуславящи допустимост на обработване на личните им данни. Именно поради това, че преимуществено се защитава интересът на физическите лица, за които се отнасят данните, пред този на лицето, поставило съответните камери, съдът точно е приел, че извършваното видеонаблюдение без тяхно съгласие противоречи на изискванията за допустимост на обработване на личните им данни. Следва да се споделят изводите на съда, че в конкретния случай е допустимо извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на касатора. Всяко друго наблюдение, обхващащо части на етажната собственост, както и на публични места извън сградата, не може да се приеме за дейност, "изцяло лична или домашна" по смисъла на решение на Съда на Европейския съюз от 11.12.2014 г. по дело № С-212/13. Съдът е обсъдил спорния въпрос и в светлината на разпоредбите на нормативната уредба, с която се регламентира използването на видеонаблюдение, и е извел правно издържани изводи, че право да извършват видеонаблюдение имат държавните институции в изпълнение на техните функции, търговци или юридически лица, които са лицензирани да извършват частна охранителна дейност, а във всички останали случаи - само при наличие на нормативно основание или при изрично съгласие. В случая тези предпоставки не са налице. Както правилно е отбелязал решаващият съд, не е налице и решение на общото събрание на собствениците на имоти в сградата, по реда и на основанията, уредени в Закона за собствеността, приложими към поставяне на камерите, така и при условията на действащия към настоящия момент Закон за етажната собственост, за извършване на видеонаблюдение. Приложеното по делото становище на трети лица, извън страните по делото, които заявяват съгласи да бъде запазена инсталираната система за видеонаблюдение, без претенции за нейното отстраняване (без дата на съставяне) не налага други правни изводи. В обобщение, съдът е достигнал до правилния извод, че данните от системата за видеонаблюдение позволяват лицата да бъдат идентифицирани в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, като същите са събрани за конкретна и точно определена цел, но са обработени допълнително по начин, несъвместим с тази цел, по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Поради това, съдът обосновано е приел, че даденото предписание с обжалваното решение на Комисията за защита на личните данни на касационния жалбоподател е в съответствие с нормативните разпоредби и целта на закона - да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за защита на лични данни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение