Решение № 4662 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. Недева, против решение 9230 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело 2512/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. В приложена по делото молба становище се излагат допълнителни доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт, както и се претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Общински съвет - Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на ответника по касация за недопустимост на настоящето касационно производство, поради това, че с Решение 508, взето с протокол 22 от 20.12.2012г. от Общински съвет Пловдив, за приемане на Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2013 г., в раздел ІV.6 Обекти от първостепенно значение по чл. 8, ал. 9, т. 6 ЗОС, в т. 12, е включен и ПУП - ПР, план за регулация, план за застрояване и Специфични правила и нормативи за територии по чл. 13 ЗУТ Централна градска част, гр. Пловдив, а именно, поради това, че оспореното съдебно решение засяга общински обект от първостепенно значение, т. е. налице е хипотезата на чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове, т.е окончателни са само решенията по отношение на общински обект от първостепенно значение. Спорният по делото въпрос е именно дали одобреният ПУП ПР с решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част е за общински обект от първостепенно значение. Легалното определение за "Общински обекти от първостепенно значение" е дадено в § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ, според който това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение. Видно от цитираната разпоредба в първата й част са изрично изброени обекти, които се приемат за общински такива от първостепенно значение, а във втората част са включени други обекти публична общинска собственост, определени за такива в програмата по чл. 8 ал. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, т. е. в тази част са разписани две предпоставки за определяне на обекти от първостепенно значение: 1. други обекти; 2. които са публична общинска собственост и 3. да са включени в програмата по чл. 8 ал. 9 от ЗОбС. В случая оспореният ПУП ПР, отнасящ се за Централна градска част на гр.Пловдив е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2013г. като обект от първостепенно значение в цялост, без да са конкретизирани обекти от него, които са такива, а цитираната по горе норма изисква посочване на обект, който да е публична общинска собственост и да е обявен за такъв от първостепенно значение. Съответно не са налице визираните по-горе предпоставки, тъй като ПУП като цяло нито е публична общинска собственост, нито носи характеристиките на обект от първостепенно значение. Също така по делото няма данни образувания нов УПИ IX 521.610, 521.611, 521.612, 521.1225, в който е включен имота на жалбоподателката, отреден за обществено-обслужващи дейности и жилищно строителство, да е публична общинска собственост и да е отреден за общински обект от първостепенно значение. Поради изложеното оспореното съдебно решение не попада в хипотезата на чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ и по отношение на него не е изключен касационния контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на В. Г. срещу Решение 176, взето с протокол 11 от 29.06.2023г., изменено и допълнено с решение 225, взето с Протокол 13 от 26.07.2023г. на Общински съвет - Пловдив, с които е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план-схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронноснабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи, и Правила и нормативи за прилагане на ПУП ПР на Централната градска част, в частите им относно поземлен имот с идентификатор 56784.521.612 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че решенията в оспорената им част са издадени от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяване на административните актове не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда правилно и законосъобразно производството по издаване на процесните решения на Общински съвет Пловдив, е инициирано с Решение 347, взето с Протокол 15 от 13.09.2012 г. на Общински съвет Пловдив, съгласно изискванията на чл. 124, ал. 2, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 и чл. 126, ал. 1 от ЗУТ, поради което не е необходимо издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ от кмета на общината, с която заповед да се допусне изработването на процесния проект за изменение на ПУП - ПР. Съдът не приема за съществено процесуално нарушение, че с оспорваните решения на Общински съвет - Пловдив се одобрява проект за изменение на ПУП ПР, а всъщност съставената документация във връзка със същия и процедирането му е като проект за ПУП - ПРЗ, а в последствие предвид решение на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Пловдив, взето с протокол 1/11.01.2023 г. като проект за изменение на ПУП - ПР. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал извод, че няма несъответствие между ПУП, одобрен с процесните решения и предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Пловдив, като възражението на жалбоподателката, че е налице несъответствие с устройствените зони, определени по ОУП, се явяват неотносими и доколкото с решенията е приет план за регулация, а не за застрояване. По отношение на възраженията в жалбата за засягане на сградата, находяща се в процесния имот от предвижданията на процесния ПУП, съдът намира, че макар и изменението да засяга южната граница на имота и находящите се в същия сгради, то видно от доказателствата по делото и съдебната експертиза, новата регулационна линия, минаваща през имота на жалбоподателката, съгласно процесните решения, повтаря регулационната линия по ПУП - ПР, одобрен с Решение 309/2016 г. на Общински съвет Пловдив. Съдът приема още, че отреждане за процесния имот е съответно на отреждането му по предходните планове /по плана от 1994г. няма отреждане и според вещото лице се приема, че е за жилищно/ и съответства на това по кадастралната карта и фактическото му ползване, както и се потвърждава от вещото лице, че процесният УПИ IX - 521.612, жил.застрояване, е с площ 112.02 кв. м., което съответства на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Съдът приема още, че в хода на съдебното производство не са оспорени констатациите на вещото лице, че с одобрения проект за изменение на ПУП ПР по отношение на процесния имот не се предвижда промяна в регулацията спрямо действащия план от 2016 г., отнемане на площи, придаване на площи от съседни имоти, премахване на достъп до път/улица и други регулационни промени, поради и което обосновава извод за неоснователност на подадената жалба. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, без допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съответен на закона и събраните доказателства е изводът на съда, че при одобряване на проекта за изменение на ПУП ПР в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Неоснователно е възражението за това, че разработката е започнала като проект за одобряване на план за регулация като първоначален такъв, а е одобрено изменение на план за регулация, тъй като засегнатата територия има преди това одобрен план. Неоснователно в тази връзка е възражението за допуснато съществено нарушение, поради липсата на издадена заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПР. Производството е започнало с приемането на решение 347 по протокол 15 от 13.09.2012г. на Общински съвет Пловдив, с което на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е взето решение за одобряване на планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи Централна градска част гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая производството е започнало като задание за изработване на нов цялостен план на територията, съответно е спазен предвидения ред по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ. Съответно в редакцията на чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ /ДВ, бр. 61/2007г./, които са действали и са били приложими към момента на започване на административното производство, е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ, отново в относимата към онзи момент редакция, това е кметът на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно наведените възражения във връзка със съобщаването на плана. Тези нарушения също не са от категорията на съществените, които да обосноват отмяната на плана, тъй като в съдебното административно производство биха могли да бъдат наведени всички възражения досежно одобрения план. Поради и това е правилен извода на съда, че при издаването на оспореното решение на Общински съвет Пловдив не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Неправилен обаче е извода на съда, че при издаването на решението на Общински съвет - Пловдив в оспорената му част са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че не е допуснато нарушение на материалния закон. Видно от доказателствата по делото имот с идентификатор 56784.521.612 по КККР на гр. Пловдив, собственост на жалбоподателката, който по оспорения ПУП ПР е включен с площ от 112 кв. м. /северната част на имота/ в УПИ IX 521.610, 521.611, 521.612, 521.1225, за обществено-обслужващи дейности и жилищно строителство, кв. 155, по предходния действащ план за регулация този имот /тогава с пл. 651/, е бил включен в УПИ I 649, 650, 651, 652, 653, 654, 656, 657, 659, 660, 1363, кв. 155. С оспорения в това производство план за регулация по делото се установява, че по отношение на имота на касационната жалбоподателка се променя отреждането му и същият участва вече в нов УПИ, без да се предвижда изменение в северната улична регулационна линия на [улица]по действащия план, като видно от оспореното решение на Общински съвет Пловдив в текстовата му част е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е записано, че с това решение в рамките на оспорването е одобрено изменение на действащия ПУП ПР. Видно обаче от приложената по делото графична част към оспореното решение на Общински съвет Пловдив същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на Общински съвет - Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи планове за регулация поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на процесния план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на Общински съвет Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а в графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това процесното решение на Общински съвет Пловдив в оспорената му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционния съд е постановил неправилно съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което следва да се отмени решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част. При основателността на касационната жалба в полза на касаторката следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК разноски пред настоящата инстанция реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г., както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. На касаторката следва да бъдат присъдени и своевременно заявените разноски за първата инстанция по адм. дело 2512/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, включващи 1 200 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, внесен депозит за вещо лице в размер на 947 лева, внесена държавна такса в размер на 10 лева и внесена такса за обнародване в Държавен вестник в размер на 60 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,