Решение № 4424 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез ст. юрисконсулт И. Велева, срещу решение 3594/03.06.2021 г. на Административен съд - София-град /АССГ/ по адм. дело 8799/2020 г., с което по жалба на И. Александрова - Накова е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. 01-6500/5290#2/27.07.2020 г. В касационната жалба се изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменитено касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно касаторът твърди, че Накова не е изпълнила задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. да подаде заявление за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 2013 г. за кампания 2016 г., която се явява петата година от поетия многогодишен ангажимент, което представлява основание по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. и следва да възстанови получените до момента плащания в размер от 25 %. Намира за неправилен извода на съда, че неизпълнението на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от приложимата наредба се дължи на независещи от бенефициента причини, които съставляват основание по чл. 15, ал. 1 от наредбата. Според касатора, неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2016 г. от И. Накова, поради прекратяване на договора й за аренда не може да се възприеме, като форсмажорно или изключително обстоятелство. Проявява неразбиране срещу приетото от съда, че в случай на форсмажор, бенефициентъ,т не трябва да уведомява ДФЗ, тъй като промените в ЗПЗП са обнародвани в ДВ. В тази връзка сочи, че неправилно съдът е направил препратка към ЗПЗП, тъй като това не е приложимият материален закон, а и никъде в него прекратяването на договора за аренда не се приравнява на форсмажорно обстоятелство. Отбелязва, че приложимият за случая нормативен акт е Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от ПРСР 2007 2013 г. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУПДВ, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В депозирано писмено становище от 12.04.2022 г., процесуалният представител на касатора прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касационната жалба И. Александрова Накова, чрез адв. Х. Стойкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор от 05.10.2021 г. и в проведено открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по представен списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил АУПДВ с изх. 01-6500/5290#2/27.07.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който И. Накова е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 30784,94 лв., представляващо 25 % от общо изплатената сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007 2013 г. за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. Като фактическо основание за издаване на акта е послужил пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Като правни основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП. От фактическа страна съдът е приел за установено, че И. Александрова - Накова е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от ПРПС 2007 2013 г., с подаване на заявление за подпомагане с УИН 22/120612/49022 през 2012 г., която е първата година от поетия 5 годишен ангажимент. За изпълнение на задълженията си по мярката, Накова е сключила договор за аренда 001/15.11.2011 г. за наем на земеделска земя от държавния поземлен фонд /ДПФ/ в размер на 3743.630 дка. в землището на гр. Златица, представляващ пасище, мера. Не е спорно, че за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., са подавани заявления от Накова, като е изплатено финансово подпомагане по мярката в общ размер на 123 319,77 лв. За кампания 2016 г. И. Накова не е подала заявление за подпомагане. Във връзка с приети промени в ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 61 от 2015 г., с писмо АР-21-3213/11.01.2016 г. директора на ОД Земеделие гр. София - област е уведомил бенефициера, във вр. с договор за аренда 001/15.11.2011 г. за наем на земеделска земя от ДПФ с начин на трайно ползване - пасище, мера, че пасищата, мерите и ливадите от ДПФ могат да бъдат ползвани само от собственици или ползватели на животновъдни обекти, като следва да приведе договора в съответствие с чл. 37и ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ в срок до 01.02.2016 г., в противен случай договорът ще бъде прекратен. С писмо от 01.04.2016 г. на ОД Земеделие София област, И. Накова била уведомена, че след като договорът й за аренда не е приведен в съответствие с изискванията на §15 ал.1 или 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, същият ще бъде прекратен и е поканена за подписване на анекс за прекратяване на действието му. Такъв бил подписан на 02.02.2016 г. С писмо от 28.10.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, И. Накова е уведомена, че при извършени проверки за спазване на задълженията й по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 е установено, че не е подала заявление за подпомагане за кампания 2016 г., като е уведомена, че вследствие на влезли в сила изменения на ЗСПЗЗ, са прекратени едностранно договори за наем на земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/ и от ДПФ на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, поради което следва да представи доказателства в срок от 15 дни в ДФЗ. Предупредена е, че при непредставяне на доказателства, ДФЗ има право да прекрати агроекологичният й ангажимент. В посочения срок, с молба от 08.11.2016 г. И. Накова представила в ДФЗ допълнително споразумение 7/02.02.2016 г. за прекратяване на договор за аренда 001/15.11.2011 г. и писмо от ОД Земеделие София - област от 01.04.2016 г. С писмо от 15.08.2019 г. по реда на чл. 26 АПК, получено от И. Накова на 23.08.2019 г., същата била уведомена за откриване на производство за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент по мярка 211. На 19.09.2019 г. И. Накова е подала възражение, в което изразила несъгласие с констатациите в писмото, с оглед причините за неизпълнение на поетия ангажимент. Първоинстанционният съд е приел, че процесния АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид наличието по делото на Заповед 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на заместник изпълнителния директор да издава и подписва АУПДВ, и в предвидената законова форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че с допълнително споразумение 7/02.02.2016 г. е прекратен договор за аренда 001/15.11.2011 г., в резултат на настъпила законодателна промяна в ЗСПЗЗ и на основание §15 ал. 3 във вр. с ал.1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Представянето на доказателствата от Накова за прекратяване на договора за аренда е извършено в срока, който е определен от ДФЗ-PA с писмо от 28.10.2016 г. Независимо от обстоятелството, че посоченото писмо касае мярка 214, доколкото кореспонденцията на И. Накова с ДФЗ-PA се води под един и същ УРН 572088, съдът е приел, че административният орган е бил надлежно и в срок уведомен за прекратяването на договора за аренда, вследствие настъпилото обстоятелство, независещо от волята на бенефициера. Като безспорно е прието обстоятелството, че на ДФЗ-PA е известна настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ, която е обосновала едностранно, или по взаимно съгласие ( с анекси) прекратяването на договорите за наем на земи от ОПФ или от ДПФ, с последица - прекратяване на поети агроекологични ангажименти. За да отмени оспореният АУПДВ, първостепенният съд е обосновал извод, че настъпилата законодателна промяна със ЗИД на ЗСПЗЗ обн. в ДВ бр.61/2015г., обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Според съда прекратяването на договора за аренда на И. Накова, въз основа на който тя е подавала заявления за подпомагане по мярката за първите 4 години от 5-годишния ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за нея към дата на подаване на заявлението през 2012 г. и попада в хипотезата на чл. 2, § 2, б. "е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Прието е, че при тези обстоятелства е необходимо да намери приложение чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г. и административният орган е следвало да прекрати ангажимента на ползвателката без да изисква частично възстановяване на получената финансова помощ. Съдът е посочил, че Накова в определеният й срок, с молба от 08.11.2016 г. е представила доказателства за предсрочното прекратяване на договора й за аренда в ДФЗ. Акцентирано е на обстоятелството, че административният орган не е обсъдил възраженията на ползвателката за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които са основание за прекратяване на поетия ангажимент, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Като неоснователни са отхвърлени доводите на ответника за неизпълнение от И. Накова на задължението по чл. 15, ал. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за уведомяване на ДФЗ РА, доколкото ползвателката е уведомила ДФЗ РА за прекратяване на договора за аренда в 10 дневен срок, който е по кратък от определения от административния орган с писмо от 28.10.2016 г. Прието е, че факта на законодателната промяна на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 във вр. с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 61/2015 г.) се явява факт по чл. 37, ал. 2 АПК, който е известен на органа и за който не е било необходимо представянето на доказателства. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касатора основание по чл. 209, т. 9 АПК за отмяна на съдебния акт. Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените от първостепенният съд мотиви и по арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. По делото липсва спор относно фактите и същите правилно са възприети от съда и възпроизведени в обжалвания съдебен акт. Между страните не спорно обстоятелството, че И. Накова е земеделски стопанин по заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР за периода 2007 2013 г. за кампании 2012г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., като за кампания 2016 г. не е подадено заявление за подпомагане от Накова. Не е спорно и обстоятелството, че с допълнително споразумение 7/02.02.2016 г. е прекратен договора на Накова за аренда 001/15.11.2011 г., в резултат на настъпила законодателна промяна в ЗСПЗЗ и на основание §15 ал. 3 във вр. с ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че с молба от 08.11.2016 г. ползвателката е представила в ДФЗ допълнително споразумение 7/02.02.2016 г. и писмо от ОД Земеделие София - област от 01.04.2016 г., като тези доказателства са представени в срока който е определен от административният с писмо 28.10.2016 г Оспореният пред административният съд индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Видно от данните по делото след получаване на уведомително писмо за откриването на производство по издаване на АУПДВ, И. Накова, се е възползвала от предоставената й възможност да възрази срещу фактическите и правни констатации на административния орган. В своето възражение И. Накова се е позовала именно на настъпилата законодателна промяна на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ и § 15, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г., която е станала причина за прекратяване на договора й за аренда 001/15.11.2011 г. Аргументите на Накова изложени в писменото й възражение, както и допълнително представените към него доказателства, не са обсъдени в оспорения акт, в резултат на което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, което следва да се квалифицира като съществено. Вместо да изложи подробни съображения за неоснователност на доводите обективирани във възражението, издателят на АУПДВ се е задоволил с лаконичното посочване в акта, че декларирането на площи с друг тип култури по мярката не би възпрепятствало изпълнението на поетия многогодишен ангажимент, както и, че поетият ангажимент е личен и би бил изпълнен от друго лице, ако бъде прехвърлен съгласно изискванията на чл. 14, ал. 4 от Наредба 11/03.04.2008 г. Правилни и обосновани са изводите на АССГ за материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. В процесния случай спорният въпрос е дали законодателната промяна и последвалото прекратяване на договора за аренда на И. Накова може да се подведе, като форсмажорно обстоятелство или извънредно такова по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11/03.04.2008 г., респективно на чл. 47, т. 4 от Регламент 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. С изменението на § 15, ал. 1 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г. е предвидено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. За тези лица е въведено изискване да имат животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в системата на БАБАХ. При неизпълнение на посоченото условие в срок се стига като последица до прекратяване на договорите за аренда - § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай. Правилно и в унисон с актуалната съдебна практика административният съд е приел, че настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя приложението на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Цитираната норма разпорежда, че не се изисква възстановяване на получена помощ в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Нормата на чл. 2, т. 2, б "е" от Регламента определя неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП, като изрично предвижда, че за такива се признават отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. При тази нормативна регламентация, правилно съдът е приел, че настоящият случай следва да се подведе именно под тази хипотеза, доколкото прекратяването на договора за аренда на Накова не е по нейна вина, а е в резултат от законодателна промяна, която ползвателката не е могла да предвиди към датата на подаване на заявлението през 2012 г., нито е можела да предотврати впоследствие. Обосновано е приетото от първостепенният съд, че след изменението на закона с вменяването на изискването по § 15 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, в резултата на което е прекратен договора за аренда на заявените за подпомагане площи, ползвателката е била поставена в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за целия срок на ангажимента. По аргумент от съображение 5 от Регламент 1306/2013, преценката относно наличието или липсата на непреодолима сила и извънредни обстоятелства следва да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от конкретика на казуса и установените факти и обстоятелства въз основа на представените доказателства. Настъпилото законово изменение на разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. попада в приложното поле на понятието "непреодолима сила", тъй като същото е поставено извън волята на ползвателката и рефлектира пряко в правната й сфера. Прекратяването на договора за аренда поради новото законодателно решение не позволява изпълнението на поетите от ползвателката ангажименти по мярката. Доколкото изменението на закона стои извън волята на бенефициера и не зависи от негови действия или бездействия, неизпълнението на ангажимента в тази хипотеза не следва да се вменява, като вина на ползвателката, като същата не следва да бъде санкционирана. В тази връзка, правилна и законосъобразна е преценката на съда, че административният орган е следвало да приложи чл. 15, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г., изключващ приложението на чл. 14 от Наредбата, като прекрати ангажимента на ползвателката, но без да изисква частично възстановяване на получената от нея финансова помощ по мярката. Доколкото в случая се касае за изменение на нормативен акт, който подлежи на обнародване в ДВ и с публикуването му е настъпило и оповестително действие по отношение на всички лица, правилно е прието от съда, че не е необходимо изричното уведомяване на ДФЗ за настъпилата законова промяна. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че първоинстанционният съд е направил неправилна препратка към ЗПЗП във връзка с наличието на извънредни обстоятелства, доколкото в мотивите на оспорения съдебен акт правилно е коментирано изменението на ЗСПЗЗ и относимите материално правни норми. В този смисъл и Решение 2507 от 17.03.2022 г. по адм. дело 6791/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение 2278/10.03.2022 г. по адм. дело 2908/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение 1508/04.02.2021 г. по адм. дело 12959/2020 г., на ВАС, осмо отделение, Решение 10872/28.10.2021 г. по адм. дело 12358/2020 г. на ВАС, осмо отделение. Като е стигнал до същите изводи за незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 1500 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на процесуална защита. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е близко до предвиденото по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото от 30784,94 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение