Решение № 4163 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 925/2022 г.

Решение № 4163 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 925/2022 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К., чрез процесуален представител, против Решение № 356/02.12.2021 г., постановено по адм. д. № 319/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което са отхвърлени исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД против Националната агенция по приходите за заплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие в размер на 6504, 56 лв имуществени вреди и законна лихва в размер на 2963, 17 лв за периода 01.12.2016 г. – 28.05.2021 г. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че органът по назначаването е бил длъжен служебно да приложи Решение на Конституционния съд по к. д. № 28/2016 г. Касаторът иска отмяна на решението и присъждане на поисканото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Национална агенция по приходите чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по искова молба на И. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и 86 ЗЗД за осъждане на ответната страна НАП да заплати обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие, изразило се в невъзстановяване на ищеца на заеманата длъжност, без основателна причина за това, за периода от 13.05.2016 г. до 09.11.2016 г. Имуществените вреди ищецът определя на сумата от 6504, 56 лева, съставляваща размера на възнаграждението, което ищецът би получил, ако бе допуснат до работа. Административен съд Велико Търново е приел за установено от фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че И. К. е бил държавен служител в ТД на НАП Велико Търново. На 25.02.2016 г. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, като е бил и задържан за срок до 72 часа. Със Заповед № 3ЦУ-232/01.03.2016 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, влязла в сила, И. К. е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност до отпадане на предпоставките за отстраняването му. На 03.11.2016 г. служебното правоотношение на лицето е прекратено. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна с Решение № 5/12.05.2016 г. на Конституционния съд на Република България (КС) постановено по к. дело № 2/2016 г. Изслушани и приети са експертни заключения относно размера на възнаграждението, което касаторът би получил за длъжността си по служебното правоотношение за исковия период. При тази фактическа обстановка, съдът приел исковете за допустими и ги квалифицирал като такива с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за вреди, претърпени от действия и бездействия на административен орган на НЗОК. Съдът е съобразил, че не се твърди незаконосъобразност на заповедта за отстраняването от работа, която не е и отменена. Съдът е изложил и мотиви, че възстановяването на работа на отстранен служител не настъпва автоматично след отпадане на основанието за временно отстраняване, а след волеизявление на лицето, което желае да заеме отново държавната служба и след съответен изричен акт на органа по назначаване. Поради тези съображения, подробно развити в обжалваното решение, исковете са счетени за неоснователни. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал необходимите и относими към спора доказателства, обсъдил ги е подробно по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на това е формирал верни и обосновани изводи относно фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предявеният основен иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред или съответно признати от съда за незаконосъобразни; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е налице първата изискуема от закона предпоставка, а именно незаконосъобразно бездействие на органа по назначаването. Липсата на възстановяване на длъжност на касатора се основава на влязъл в сила индивидуален административен акт. Решението на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна, има действие занапред, включително и по заварени правоотношения. След отпадане на правното основание за издаването на заповедта за отстраняване от длъжност, органът по назначаването дължи произнасяне с нарочен акт, когато е направено искане за възстановяване на длъжността. Макар и да има действие ex nunc, решението на КС, с което се обявява за противоконституционна една правна норма, с оглед на изричната конституционна разпоредба за неприлагане на закона от датата на влизане на решението в сила, въздейства и върху юридически факти, които са възникнали преди влизането в сила на решението. Ето защо, макар и административният орган при издаване на заповедта за отстраняване да е действал при условията на обвързана компетентност, административният акт вече не може да се изпълнява и последиците от това трябва да се уредят от самия издател на акта - в случая от органа по назначаването. Тези отношения няма по какъв друг начин да се уредят, освен да се възстанови правното положение на държавния служител на заеманата длъжност. 3а целта, органът по назначаването следва да се произнесе с нарочен административен акт. Възстановяването на служба не настъпва автоматично, а предполага и волеизявление на отстранения с желание в този смисъл. Отпадането на основанията за издаване на заповедта за отстраняване, само по себе си, не възстановява автоматично служебното правоотношение такова, каквото е било преди издаването на цитираната заповед. В случая освен това са налице доказателства, че наказателното производство е било прекратено едва на 13.08.2020 г. Установено е по делото, че касаторът е временно отстранен от работа от органа по назначаването, с влязла в сила заповед, на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл., във връзка с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. Не се твърди и не се доказва до прекратяване на служебното правоотношение касаторът да е искал възстановяване на работа, напротив, вместо това, служебното правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие. Това означава, че касаторът не само не е искал възстановяване на заемната длъжност, но е пожелал и изобщо да не я заема за в бъдеще. Неоснователни са доводите, че постановяването на решението на КС не е било известно на касатора, тъй като дейността на Конституционния съд, включително постановяваните от него решения са публични. Изрично изявление за възстановяване на длъжност е било необходимо, за да може органът по назначаването да съобрази новонастъпилите обстоятелства след влизане в сила на заповедта за временно отстраняване. Освен това, евентуален отказ на органа по назначаването, изричен или мълчалив, след като е поискано възстановяване на длъжността, не представлява бездействие, а е административен акт, който подлежи на оспорване. Без отмяната на такъв акт не е налице една от предпоставките за реализиране на отговорността на държавата. По изложените съображения решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение