Решение № 7848 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2011 г.

Решение № 7848 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Слави Йорданов Славов против решение № 2159 от 14.02.2011 г. по адм. дело № 12714/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което жалбата му против заповед рег. № К-10047/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, трето отделение, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи (заповед № К-6051/25.05.2010 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган (в случая справката, с резултатите от проверката е изготвена на 23.07.2010 г.), т. е. двумесечният срок за налагане на дисциплинарна санкция е спазен, а с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗМВР следва да се приеме, че по отношение на последната част от периода, през който е извършено нарушението, е спазен и едногодишния срок, предвиден в закона. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. В този смисъл доводите на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи незаконосъобразност на постановения съдебен акт, са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че през периода м. януари 2004 г. - 2.09.2009 г. жалбоподателят, полицейски инспектор в отдел "ООРП" при ОД на МВР - Стара Загора, държи и използва, без надлежно разрешение специално техническо средство, предназначено за събиране на информация. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия не са съобразени с правилата на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията си, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това. Поведението на Славов не е насочено към осъществяване на регламентираните в чл. 55 от ППЗМВР полицейски правомощия, поради което се превръща в злоупотреба с технически познания и възможности, в осъществяване на произволно, без законова санкция, наблюдение и събиране на информация за чужди на полицейската работа цели, т. е. действия, които са и морално укорими, тъй като са извършени от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Това, както и обстоятелството, че поведението на Славов и на директора на ОД на МВР - Стара Загора предизвиква негативна обществена реакция и несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция, дават основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно е преценено, че непрецизното описание на действията на служителя в оспорената заповед, в случая не обосновават извод за нейната отмяна, тъй като поведението на Славов е изяснено подробно в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.), т. е. деянията са индивидуализирани по характер, време и място на извършване. С това изискванията за форма на административния акт са спазени, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Както касаторът правилно отбелязва, дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и се налага независимо от последната за действия, които представляват нарушение на служебната дисциплина, независимо от това дали могат да бъдат квалифицирани като престъпление. Следователно дори поведението на Славов да не съставлява престъпление, няма пречка същото да бъде санкционирано по дисциплинарен ред, ако както в случая, са налице предпоставките за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че в конкретната хипотеза може да бъде уволнен само след влязла в сила присъда, установяваща, извършено престъпление (основание за налагане на наказание по чл. 227, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР), не могат да бъдат споделени. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Славов и последиците от него. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,