Решение № 13435 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2008 г.

Решение № 13435 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Свилен Абушев, Желязко Желязков и Маргарита Желязкова, чрез пълномощника им адв. Йордан Митков, срещу решение № 1311/16.10.2008 г., постановено от Административния съд - Варна, по адм. дело № 2412/2007 г., с което е отменена заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта й относно имот с идентификатор 4510.365 и преписката е изпратена на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, за решаване на въпроса по същество в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Светлозар Стоянов, Станислав Стоянов и Соня Табакова, оспорват жалбата. Агенцията по геодезия, картография и кадастър - ответник в производството, не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Производството пред Административния съд - Варна, е било образувано по жалба на Светлозар Николаев Стоянов, Станислав Стоянов Стоянов и Соня Стоянова Табакова - като наследници на Цона Недкова Стоянова, против заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Владислав Варненчик" - гр. Варна, в частта относно имот с идентификатор 4510.365. Същата е счетена за незаконосъобразна и е оспорена като несъобразена с факта, че към момента на постановяването й имотът от 20, 8 дка се намира в Западната промишлена зона (ЗПрЗ) на гр. Варна, в строителните граници на града, при наличие на зона за застъпване (контактна зона) и явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. За да уважи така подадената жалба и да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с решение от 27.06.1995 г., постановено по гр. дело № 7704/1994 г. на Варненския районен съд, на жалбоподателите е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща имот № 6297 по КП от 1956 г., находящ се в строителните граници на гр. Варна, в размер на 20, 8 дка, в регулация съгласно ЗРП на ЗПрЗ от 1963 г., нанесен в помощния кадастрален план с нови пл. номера № 734 и 735, с обща площ 24, 563 декара. Въз основа на заключението на назначеното по делото вещо лице е прието и че в помощния кадастрален план на ЗПрЗ на гр. Варна (одобрен от МРРБ през 1998 г.) неправилно е отразена северната граница на имот № 6297; че към момента на изготвяне на кадастралната карта за него същият е бил част от урбанизираната територия на града, като неправилно кадастралната карта и регистър не отразяват данните по кадастралния план от 1956 г., а са изготвени въз основа на плана за земеразделяне и картата за възстановената собственост. При тези данни съдът е направил извода за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част като противоречащ на процедурите по ЗСПЗЗ, издаден в противоречие с изискванията на ЗКИР, както и при нарушаване на условията по чл. 47, ал. 5 и 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддръжката на кадастралната карта и кадастралните регистри, определящи предимство при нанасяне на имоти в контактната зона в КК на тези, които са съществували в предходни планове в стари реални граници, а не възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници. Прието е, че имот № 6297 следва да се нанесе във въпросната КК с границите и площта, определени съобразно КП от 1956 г., преди изготвяне на плана за земеразделяне и на картата на възстановена собственост. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Съдът неправилно е приложил материалния закон по следните съображения: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) собственикът или носителят на друго вещо право е длъжен да представи на служител от службата по кадастъра или на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР, при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота, както и да представи други данни съгласно наредбата по чл. 31. Със заповед № РД 16-14/30.03.2005 г. на основание чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗКИР е било открито производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Варна, поради което задължение на заинтересуваните лица е било да представят доказателства, удостоверяващи правата им върху съответните имоти, в едномесечен срок от обнародването на заповедта в ДВ. Такова задължение произтича и от чл. 41 на от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателите обосновават претенциите си въз основа на решение от 27.06.1995 г., постановено по гр. дело № 7704/1994 г. на Варненския районен съд, постановено не в исково производство по чл. 108 ЗС, а в такова по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ, с което само им е признато правото на собственост върху процесния имот - липсват определени граници, протокол за въвод във владение и издадена скица (с изготвената през 2003 г. от Техническата служба на община Варна скица № 3354 е отразена само част от имота с площ 8155 кв. м); не е проведена процедурата по чл. 86а ППЗТСУ, т. е. производството по възстановяването на имота действително не е приключило, което обосновава основателност на касационната жалба. Член 47 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ урежда колизията при изготвяне на кадастралните карта и регистър по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР между действащ кадастрален план на урбанизирана територия и план за възстановена собственост по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, давайки приоритет на първия, но ако е подкрепен с документ за собственост. В случая съдебното решение за възстановяване на собствеността не е такъв документ, тъй като в него липсват граници, позволяващи индивидуализацията на възстановената и отказаната за възстановяване част от имот пл. № 6297 по кадастралния план. С внасянето на земите в ТКЗС е заличен старият кадастрален план (затова и се изготвя нов, одобрен с процесната заповед), а съществувалият служи като източник, като ориентир за местоположението им в процеса по изготвянето на КК. В този смисъл с основание се възразява, че претендираните от жалбоподателите 20, 8 дка не са индивидуализирани с точното си местоположение и ако бъдат нанесени съобразно данните от кадастралния план от 1956 г., ще се засегнат правата на други лица с възстановена по надлежния ред собственост, които при това не са били конституирани и не са участвали в процеса и по отношение на които е налице забраната по чл. 47, ал. 6 от наредбата. При тези данни налице е спор за собственост, който не може да бъде разглеждан в настоящото производство, а следва да се реши по исков ред, подведомствен е на гражданския съд. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че се налага противоположният на изложения в мотивите на решението от първоинстанционния съд извод, че заповедта е незаконосъобразна в процесната й част - тя е издадена при наличие на посоченото в нея правно основание - чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, и следва жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна, следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед на изпълнителния директор на АГКК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,