Решение № 3211 от 27.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Петров от гр.Пловдив против решение 1149/17.06.2022 год. постановено по адм. дело 2305/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез гл. юрисконсулт Вълчанова представя писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1149/17.06.2022 год. по адм. дело 2305/2021 год. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Р. Петров срещу решение Ц2153 15 278/10.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него разпореждане [номер]/протокол 2140-15-289/23.04.2021 год. и разпореждане [номер]/протокол 2140-15-9/15.06.2021 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 от АПК и чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от чл.69б от КСО във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петров е отпусната през 2017 год. на основание чл.69б, ал.1 от КСО считано от 02.12.2016 год. при осигурителен стаж от първа категория труд 08 год. 07 мес. и 20 дни, осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО 08 год. 02 мес. 00 дни, осигурителен стаж от трета категория 07 год. 09 мес. и 02 дни. Общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО превърнат към трета категория 46 год. 07 мес. 25 дни. Индивидуален коефициент 1 501 и осигурителен доход в размер на 241 330 лева по представено УП-2 1323/16.11.2006 год. от Параходство БМФ ЕАД гр.Варна. При извършена проверка на пенсионните досиета е изискано от Петров да представи всички документи за осигурителен стаж послужили за отпускане на личната му пенсия, с изключение на тези, които се намират у органа. Лицето е представило исканите документи като от тях се установяват несъответствия в наименованията на осигурителите, продължителност, заеманата длъжност и категория труд. След анализ на представените документи и тези намиращи се у органа същият е установил, че Петров има следния осигурителен стаж за периода 05.02.1979 год. до 01.10.2019 год.: осигурителен стаж от първа категория 12 год. 00 мес. и 15 дни., от втора категория 00 год. 09 мес. и 27 дни; от трета категория 08 год. 10 мес. и 27 дни. Към датата на издаване на разпореждане [номер]/протокол 2140-15-289/23.04.2021 год. на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО е зачетен осигурителен стаж както следва: от 10.05.2017 год. до 11.07.2017 год. 00 год. 02 мес. и 02 дни, от 01.08.2017 год. до 11.08.2019 год. 02 год. 00 мес. 11 дни и от 01.09.2019 год. до 01.10.2019 год.-00 год. 01 мес. 01 ден. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 32 год. 03 мес. 17 дни. Така установения осигурителен стаж по горепосочените периоди не установява наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст нито към момента на отпускането и, нито към момента на издаване на процесното разпореждане на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането и. Налице е фактическият състав от посочената правната норма и като са отменили всички предходни разпореждания, с които е била отпусната и осъвременявана ЛПОСВ на жалбоподателя и са отказали отпускане на пенсия пенсионните органи и административният съд са приложили точно материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение