Решение № 2097 от 27.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу решение 4097/17.06.2022 г. по адм. д. 7048/2021 г. на Административен съд София-град. В касационния протест се счита, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Претендира се от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столича община не взема становище по касационния протест. Ответникът ДНСК София чрез своя пълномощник намира касационния протест за основателен. Ответниците по касационната жалба "МД Строй 07" ЕООД и "МД Строй 3000" ЕООД чрез представляващия и управляващия дружествата и чрез техния процесуален представител намират касационният протест за неоснователен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Касационният протест е подаден в срок и е процесуално допустим. За да се произнесе по съществото на касационния протест, разгледан съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на прокурор при Софийската градска прокуратура с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж 116/20.07.2020г. за Укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ 1-5448,5449 За жилищно строителство, спортен център, магазини, офиси, обществено обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост, кв. 170А, м. Студентски град, р-н Студентски, по плана на гр. София, адм. адрес: гр. София, съгласно одобрените (съгласувани) инвестиционни проекти на 17.07.2020г. от Направление Архитектура и градоустройство. Като основания за издаване на разрешението за строеж са посочени чл. 148, ал. 2 ЗУТ,чл. 152, ал. 1 ЗУТ и Комплексен доклад за оценка на съответствието ОС-СБК-005/16.06.2020г., изготвен от СИТИ БИЛД КОНСУЛТ ООД, [ЕИК]. Категорията на строежа по чл. 137 ЗУТ е вписана в разрешението за строеж като 3-та категория. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадения протест с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж 116/20.07.2020г. С обжалваното решение е прието следното: Разешението за строеж не страда от съществен порок, който да води до нетърпимостта му в правния мир и невъзможност да се породят разпоредените правни последици с него. Изхождайки от това, че протестът е мотивиран с допуснати нарушения по чл.152 , чл.142, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8 от ЗУТ, административният съд е извършил цялостна преценка на петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, кредитирайки приетата без оспорване от страните комплексна съдебно-техническа експертиза, която установява липса на допуснати съществени нарушение на визираните по-горе материално правни разпоредби на ЗУТ, както по отношение одобряването на проектите, така и при издаване на процеснато разрешение за строеж. Изложени са подробни мотиви за критериите, по които съдебната практика определя нищожност на индивидуален административен акт, във връзка с които е прието, че процесното разрешение за строеж е издадено от компетентния орган по смисъла на чл.148, ал.2 ЗУТ, при спазване изискванията за форма по чл.148, ал.9 ЗУТ във връзка с чл. 59, ал.2 АПК и административнопроизводствените правила, разписани в раздел III, глава 8 от ЗУТ. Според съда противоречието на разрешението за строеж с подробния устройствен план не обосновава нищожност, а само материална незаконосъобразност. Въпросите какви строително-монтажни работи са били фактически извършвани и дали същите са съобраени с разрешението за строеж и с правилата и нормативите за строителство са преценени като неотносими към предмета на делото. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в част Конструкции е предвидено укрепване на изкопа с шлицови стени, като е посочено, че цялостното завършване на укрепването по този начин ще приключи след изпълнението и на подземните нива на новопроектираната сграда, като конструкцията на сградата ще се обедини с шлицовите стени. Инвестиционният проект за Укрепване на изкоп и изкопни работи, с местонахождение УПИ 1-5448,5449, кв. 170А, м. Студентски град, р-н Студентски, гр. София е одобрен от НАГ на 20.07.2020 г. Проектът е изработен по части Конструкции и Геодезия. Приложен е Геоложки доклад за площадката на УПИ 1-5448,5449, кв. 170А, м. Студентски град, който е изработен от фирма Екология и геология. В част Конструкции проектът предвижда укрепването да се извърши чрез шлицови стени /изливни стоманобетонови стени/, с дебелина 60 см и дълбочина до 21,40м, изляти в предварително изкопани в почвата, шлици. Изпълнението е на части /секции/, които се обединяват с обединителна греда висока 60 см. Предвижда се изкопните работи да започнат, след като стените наберат якост, като изкопът се изпълнява на етапи. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материания закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че укрепването на изкопа и изкопните работи в УПИ 1-5448,5449 е самостоятелен строеж, подлежащ на самостоятелно ползване и въвеждане в експлоатация. От приложените в документацията виза за проектиране и одобрени ИПР и РУП за УПИ 1-5448,5449 се установява че предстои следващ етап на строителство върху укрепения изкоп, за който не са предназначени издадените проекти и разрешение за строеж 116. Порадаи това неоснователно е основното възражение по протеста, че разрешението за строеж е нищожно поради липса на законово основание за издаването му, тъй като няма предвидена поетапност на строеж по ал. 2 на чл.152 ЗУТ и разрешеният изкоп и укрепване на изкоп нямат самостоятелен характер. Неоспореното заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, сочи , че разрешения строеж с процесното разрешение за строеж попада в приложното поле на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е фаза на застрояването на подлежащата на изграждане впоследствие сграда, за която са внесени и одобрени проекти преди издаване на разрешението за строеж. В обяснителната записка е уточнено,че предвидените с разрешението за строеж дейности са част от бъдещото инвестиционно намерение за строителство на новопроектираната сграда. В тази връзка адекватно първоинстанционният съд е отбелязъл, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно поради липса на предмет и не страда от порока материална незаконосъобразност до степен, водеща до неговата нищожност. Правилно е преценено като неоснователно становището, че изкоп не може да бъде предмет на разрешение за строеж. По аргумент за противното на чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ за изкопи, по големи от 30 кв.м и по дълбоки от 1 м се изисква разрешение за строеж. В този смисъл обектът по разрешение за строеж 116/20.07.2020г. на главния архитект на Столична община по същество представлява подземна бетонова постройка, изпълнявана на секции, която ще служи за укрепване на изкопните работи. Предвид това законосъобразно е приета за неоснователна тезата, че разрешението за строеж няма предмет. Що се касае до установеното, че разрешенито за строеж противоречи на подробния устройствен план, тъй като процесният имот е предназначен за "жилищно строителство, спортен център, магазини, офиси, обществено обслужване, детски център, подземни гаражи и трофопост", то адекватен е изводът на съда,че това може да сочи само на материална незаконосъобразност, но не и на нищожност. На тази плоскост следва да се сподели и изводът на съда, че е налице пълнота в изготвените проекти по части Конструкции, Геодезия и Инженерно-геоложки доклад. Спазени изискванията по чл. 144, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ и чл. 145, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, предвид вида и категорията на строежа, за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, послужил като основание за издаване на разрешение за строеж 116/20.07. 2020г., доколкото е налице писмено заявление на възложителя, с което са представени необходимите документи - документ за собственост, проекти, доклад за оценка, виза за проектиране и др. Инвестиционните проекти са одобрени на 20.07.2020г. Инвестиционните проекти са в съответствие с действащия ПУП. Проектите са подпечатани и с печат Одобрява се на НАГ- Столична община. Следователно не са налице и сочените в протеста нарушения по чл.142, ал.1,ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8 от ЗУТ, които дори и да се приеме, че са налице хипотетично, следва да са толкова драстични и тежки, че да водят до нетърпимост на разпоредените с разрешението за строеж последици, т.е. невъзможност за изпълнение на разрешените строително-монтажни дейности. Що се касае до фактически извършените работи, то те правилно са приети за неотносими към предмета на спора. С оглед на изложеното правилно е приел административният съд, в случая не е налице нито едно от визираните пет основания по чл. 146 АПК, което да е толкова тежко, че административният акт да не може да породи правни последици. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентния орган по чл. 148, ал. 2 ЗУТ и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 148, ал. 9 ЗУТ. При издаването на разрешението за строеж не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са с такава тежест, че да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Не са допуснати и нарушения на материалноправни разпоредби, които разгледани в тяхната съвкупност да обосноват наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност на акта. Поради това, като е приел, че оспореното разрешение за строеж е валиден административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което обжалваното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответниците "МД Строй 07" ЕООД и "МД Строй 3000" ЕООД за присъждане на разноски, Прокуратурата на Република България дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер на 2000 /две хиляди/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,