Решение № 6523 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2016 г.

ВАСПетчленен състав02.06.2016 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искане на В. Г. К. от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК на влязло в сила решение № 16241 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 7530/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 2125 от 05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА В. Г. К. от гр. София, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6523 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава четиринадесета - чл. 237 - 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане подадено от В. Г. К. от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 16241 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 7530/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 2125 от 05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд София - град. В искането за отмяна се сочи като правно основание чл. 239, т. 3 от АПК. Посочва се, че актът на който се основава съдебното решение, а именно чл. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /НУРАСДА/ е бил отменен, както и че с решение постановено по адм. дело № 13205/2014 г. Върховният административен съд е прогласил дискриминационност на нормата на чл. 5 от цитираната наредба. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище, като и в откритото съдебно заседание оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия като взе предвид искането за отмяна и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. С влязло в сила решение № 16241 от 09.12.2011 г., постановено по адм. дело № 7530/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 2125 от 05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд София - град. С последното е отхвърлена жалбата на В. Г. К. срещу заповед № П-45 от 09.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По силата на чл. 239, т. 3 от АПК на отмяна подлежи съдебен акт, основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая искането за отмяна на съдебното решение е с основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК, съгласно който на отмяна подлежи съдебен акт, основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посоченото основание следва да стане с влязъл в законна сила съдебен акт. Искателят се позовава на отменената НУРАСДА, която има характер на нормативен акт, поради което не попада в обхвата на чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК. Отмяната на разпоредбите от нормативен акт няма ретроактивно действие, а произвежда действие за в бъдеще, поради което не са налице основанията на чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения издадени въз основа на тях. Административният акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, а не нормативен, поради което позоваването на искателя на цитираното основание е неоснователно. Отделно от това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява съобразно материалния закон, действал към момента на издаването му. Последвалата промяна в нормативната уредба не се отразяват на законосъобразността на акта и не съставляват основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 от АПК за неговата отмяна по реда на извънредния способ. Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

1